Напред към щастието! Пътуванията в чужбина са безумно трудоемки и порядъчно скъпи, но пък осигуряват такова щастие и радост на клетниците от софийските улици, че си струват и 10 пъти по-тежки да бяха. Представяме ви последния ни транспорт за Холандия с 1 австрийска спирка за разтоварване на 2 мили котации.
Начело на шарената група бебоци, без изключение изхвърлени от дворовете на хора (на този транспорт нямаше нито едно родено на улицата куче) е Рекс – единственото голямо куче на този транспорт. Рекс е домашна чистокръвна немска овчарка, от която се отказаха стопаните. За негов късмет лъскавият му външен вид осигури бързо пътя му нататък и вече е щастлив и обичан в новото си Холандско семейство!
Следват бебоците. За тях съвсем няма какво да се каже като история – виждате ги сами какви са мили въшчици и сами можете да си представите каква щеше да е съдбата им, ако не беше помощта ви, приятели.
Въпрос със понижена трудност – колко от тези 9 мъника с цвят „бездомен“ според вас биха били осиновени, ако не беше възможността да заминат за Холандия?
Тази дребосъчка би имала по-голям шанс да бъде осиновена, но и по-голям шанс да попадне на неподходящите хора – проблемът с питбулите и бул-миксовете е огромен и ще продължава да расте покрай масовото развъждане на питове по села и паланки за боеве, за верига или просто за пари и фалшиво самочувствие. А това са сериозни кучета – не са за всеки и трябва да се социализират от съвсем ситни бебенца. За Бейби няма какво да се притесняваме вече – в правилните ръце е дребната холандка!
Братче и сестриче – дори си нямаха имена тук. Осиновени са в две прекрасни холандски семейства, и двете с дечица, които като видят такава муцунка не си казват „помиряче“, а „приятел“!
И тези холандски българчета са брат и сестричка, само че от онези, които стават направо като малки кончета! Да им е честита новата зелена родина, много да ги водят на разходки, да щуреят на воля обичани и щастливи! Пу!
Две братчета от „късокрачковците“ – наистина забележително мило кучило. (Нали не е необходимо да поясняваме откъде идват, кой и защо ги е изхвърлил?) Като цяло – дребните кученца са кът, повечето дворни охранители са гиганти.
Четири мънички момиченца. От тези, които ги подритват край кофите. Да, ама не! Принцеските няма да познаят ни глад, ни студ, ни самота. Малки сладки късметлийки!
Едно от по-големите ни момчета – тъкмо на възрастта, в която от „перспективно кутре“ се преливат в „отчаян младок“ и ги местим в долната сграда. Добре, че му провървя!
И още четири дребосъчета – бежовата Кара, белочорапестата Кони и кафявата трохица са момичета. А малкия смешен ушатко без име е мъж! Късметлии дребни, наистина няма съмнение каква щеше да бъде съдбата им, ако не бяха заминали за Холандия, а бяха останали в своето отечество любезно…
Любимата ни, милата ни Мари! Дойде в приюта куца, хърбава и крастава, но страшно мила и дружелюбна. Успяхме бързо да я закрепим и подготвим и не изпусна възможността си да отпътува като желано мъниче. Щастливци са холандците, които я осиновиха, такова мило и нежно създание! На снимките я виждате при приемането и преди отпътуването.
От това да си черно куче на улицата има само един по-неприятен вариант и това е да си черно куче в приют. Това сякаш означава, че ставаш невидим и като идват осиновители погледът им някак се отблъсква, не се спира на чернушките. А е научно доказано, че цветът и характерът при кучетата имат връзка и черните кучета в цялост са по-балансирани и спокойни.
Тези две девойчици, мили сестрички от бебешориума ще имат възможност да доказват на холандския народ тази истина през целия си дълъг и щастлив живот!
И още две ангелски сестрички! Такива по селата с лопата да ги ринеш. Обаче не казвайте на холандците, хората са убедени, че имат най-красивите кучета, които някога са се раждали!
Там-та-да-дааам! Е, виждали ли сте някога такива умилителни, смешни муцунакиси? Муцунакис бежов е момиченце, а муцунакис кафяв е брат и. Малко плашливи и много деликатни, двете „териерчета“ бързо са се отпуснали на новото място – друго си е животът извън клетката!
Заедно с тези хулигани отпътуваха и две персийчета – чудесната кремава Мина и малкия черен хулиган Руди бързо намериха семейства в Австрия, които да ги искат! Че как иначе!
Огромни благодарности за:
- Нашите колеги в чужбина, които подаряват щастие и сигурност до последния дъх на толкова много нежелани у нас животни;
- Приемните стопани и доброволците, чийто труд и всеотдайност превърнаха нашите въшчици от хърбави треперушки в лъскави веселушки;
- Момчетата, които карат буса – за пореден път – браво;
- И разбира се на нашите дарители, без които тези чудеса щяха да са абсолютно невъзможни!
Comments are closed.