30 кучета задомени в Германия!

С голяма гордост ви представяме 30-тимата щастливци, които намериха своето ново щастие при наши партньори в Германия! Нашия нов любим приятел Калчо ги отведе по живо, по здраво в новите им домове, за радост на всички ни. Ето ги и тях, щастливците:

Започваме с любимата на всички ни Хана! Тя е куче, което всички обичат , но уви – външният и вид изобщо не може да представи съкровището, което е тя всъщност. Доброто момиче е при нас от бебенце, ще рече, че вече цяла година чака своя късмет. Толкова нежна, толкова весела, толкова добронамерена, милата Хана така и не успя да спечели нечие сърце. Вече е щастлива германка!

След сума ти перипетии (семейството трябваше да пътува още преди да изпаднем в безбусна криза) за новия си дом заминаха и нашите ротвайлери – Мама Рот с 3-те и бебета, както и уважаемия г-н Нерон.  С Мама Рот и нейните дивачета се сдобихме от Екоравновесие, идиоти я бяха изхвърлили току-що родила „помиярчета“ на улицата, а после ловците в „усърдието си“ и строшили крака, докато я товарели в буса. Ние я оперирахме и социализирахме, после настана голямото чакане.

Баба Бонка от Кремиковци също извади златния билет от лотарията. От този месец спираме работата си там (тези дни ще пуснем информация за края на тази кампания), но сме се „запасили“ с доста от по-социалните кучета на комбината. За жалост и за наш ужас, не малко от тях се оказаха най-неочквано с тумори на млади години, значително, рязко по-болни от средното за тази възраст, явно животът им на това чудно местенце им се е отразил. Забележителното в случая е, че баба Бонка няма и помен от някаква болест, а е напротив – една мила, жилава и свежа бабушкера, която има още е-хеееее колко време да се радва на живота. Погрижихме се това време да е пълно с комфорт и обич за нея:

Тези две сеславчета имат да благодарят на нашата докторка Мариета Станкова. Марта и Аляска са извадени от  Сеславци и подготвени за път лично от нея. Кучета като тях се пласират трудно – първо, че не са много млади, второ, че са тъмни на цвят и трето, че са грамадни.  Много се радваме, че им излезе късметът!

Дива и Вива са на 2 години. При нас са от година, че и още една тяхна страшно мила, мустаката сестричка още си чака щастието в Богров. Ние много обичаме мустакатковците, забелязали сме, че в Германия също се харесват. Тук обаче няма хич търсене на такива. Така, че – момите отпътуваха по живо, по здраво за новия си живот в чужбина.

Саманта е на две години и половина. От тях две години е прекарала в Богров. Нея и още 4 броя сестрички ги преместихме при нас от Сеславци по спешност. Бяха ги кастрирали рано, а те бяха слаби и с лош имунитет и се бяха разболяли от инфекциозни болести. Саманта е четвъртата от сестричките, която успяхме да задомим, само една ни остана.  Те са клонинги – супер еднакви момичета, грамадни, дебели и много мили. А ако бяхте ги видели как изглеждаха само като ги приехме…

Това е Бисквитката. Едно куче, което постоянно се усмихва! Ама наистина супер весело и мило създание. От тези, които висят по стените на клетките в секундата, в която някой влезе в сградата.  И тя като Хана – грамадна и сива, не успя да спечели никого. Сънародниците наистина не знаят какво съкровище са изпуснали, сега ще и се радва някоя добра немска фрау.

Бръмбърът беше намерен да седи замислено в някаква локва. Извади щурия късмет да си поживее щастливо в приемен дом, където се научи на калпазански изпълнения и щуротии за цели трима. Бидейки такъв красив и снажен момък, той попадна на нашата разкошна изложба на моста на влюбените и стана популярен. Не, че някой поиска да го осинови, но явно пътят му е водел към Германия.  Да му е честито!

На тези трохи им имаме само най-бебешките снимки, от приемането. Сега са вече на по 3 месеца, съвсем готови за новия си живот, но в общи линии не са особено променени, така че – ще минат. Те са поредните изоставени бебешори на домашно куче, този път не в кашон обаче, а в щайга… Поседяха при нас малко, така че си нямат имена. Те няма да опознаят живота в клетка, направо отиват при хората си да ги радват:


Тра-та-та-таам! Още един дядо – възрастният изоставен дратхар Астор, който населява приюта от цяла година намери най-неочаквано своето щастие в… Канада! Мили хора, които цял живот са гледали дратхари и курцхари му протегнаха ръка – лети от Германия. Сега г-н Астор ще се радва на живот сред фантастична природа в група спасени като него ловджии, на първата снимка е той, на следващата ще видите мустакатите дами, които го очакват с нетърпение:

Още един от най-любимите добряци на приюта – Рони. Той е левент на около година и половина, когото също имаме от бебе. Още като ситна троха той си беше безумно сладък и мил, така си и остана – със страхотно весел характер, мил, благ, щур и вечно усмихнат.

Адиос и на добър час пожелаваме на още едно северняче от нашите многобройни хъскита. Госпожица Кора е много мила, фина (без майтап, наистина е кротко полу-хъски, да не повярва човек) и добра синеочка. Тук на снимките изглежда безобразно омърляна, но е истинска хубавица. Бяха я изхвърлили около Гара Яна, където я намерихме кожа и кости, но – поразително – в добро настроение.

Рокси и Софи си приличат много, но имат съвсем различен произход. Рокси ни я докараха от Екоравновесие, стопанката и била починала. Като я видяха, нашите лекари-кастратори ужасно се натъжиха. Същата мила жена я е водила за кастрация преди само няколко месеца. Софи пък е едно златно, ангелско слънце, което дойде при нас с две бебета. И двете юначета са още при нас, мили и добри като майка си. Тя заслужено замина първа – истинска майка-героиня.

Дило дойде в приюта на около два месеца и сякаш се залепи. И той стана незабележим, то какво ли се забелязва сред над 500 кучета – може би само някой жираф! Доброто момче отпътува най-сетне, ще има да се радва на живота извън клетката… Обещали сме му Голямо Щастие, пък да видим.

Трите бебета на добрата мама Клео заминаха и те. Лейди, Катюша и Фигаро са кутрета родени от домашно куче в собствения им дом. След това милите хорица решили, не им се гледат помияри и изхвърлили мама със слепите бебета направо до кофите. Добре, че я срещна добър човек, от нашите, иначе тези три трохи вече нямаше да ги има:

Специални поздрави и благодарности на Митко и Тони, които откараха животните до новите им домове невредими и навреме!

Comments are closed.

Scroll to Top