Ето такъв беше горкият трохлю, когато го намери Диди – окаян, хърбав, ранен, но въпреки това – безкрайно доволен, че се е озовал при нея. Наместил се удобно на коленете и сладкия господин Малюнчик не може да спре да мърка от радост, че си има човешка компания.
Малюнчик вече има една ваксинка и е съвсем здрав. Обезпаразитен е, знае да си ползва тоалетната, умира за обич и ласки. Няма си само дом, където да го обичат…
Comments are closed.