Благодарим на нашите партньори в немско-говоряща Европа, които ни помогнаха да решим съдбите на тези невинни души! Групата може условно да се раздели на три части – бебешори, кучета, които са дошли при нас през последната половин година и приютски ветерани – животни, които сме отглеждали над 2 години в Богров. Ето ги и тях, нашите нови щастливци:
Това е Манфред. Дръжте се за стола си, защото ще ви кажем, че този прелестен добряк виси в приюта от повече от 2 години! Той беше от първите, които преместихме при нас от Сеславци. Много спокойно, търпеливо, гальовно и обичливо куче. Единственият му грях беше, че е на 5 години – толкова време се опитваме да му намерим местенце, а все не успявахме. Адски сме доволни, че вече ще си има стопани в Германия, 100 пъти ги е заслужил!
3-годишната Скъли е едно от многото кучета, които взехме от Кремиковци. Макар, че приключихме работата си там, все още имаме доста животинки от там, които чакат своето щастие. Уви, не малка част от животните, които взехме преди две години боледуваха по начин, който за нас е категорично „кремиковски“ – не е нормално кучета на по 4-5 години да боледуват така от рак, при това злокачествен… Една страшна язва беше това място, радваме се много, че го затвориха. Това е добре и за хора и за кучета, колкото и тъжно да е за всички работници, които загубиха единствения си поминък.
Дон Кихот е от най-най-най първата ни група кучета. Този прекрасен 10-годишен кротушко и добряк беше едно от „безнадеждните“ кучета – изглежда, че супер малко хора изобщо забелязаха, че го има по клетките в тези 3 години, откак сме заедно. Един истински ветеран, който примира за човешки ласки и си ги търси сам. Любвеобилен, мил, послушен, не особено енергичен, мил и добър. Вече е немец!
От април 2010-та е в приюта и Виза. Беше само на 4 месеца тогава, гледаме се с нея вече почти 3 години – такова прекрасно създание! То весело, то енергично, то ентусиазирано, то обичливо… както повечето израстнали в приюта кучета – не си сложи на сърцето този „затвор“ – просто не знаеше какво има зад решетката. Ех, как ни се ще да бяхме там, за да видим как узнава, хихи!
4 кучила бебочета и още 3 трохи от различни кучила потеглиха към großes Glück!!! За тях не можем да кажем много – те са просто поредните изоставени бебчета. Всяко едно от тях – изхвърлено като боклук на улицата от безотговорни селяни, оставили женската си кучка некастрирана.
Уж милостиво, тези трохи са били зарязани сами и объркани в различни краища на града. Ако не бяха попаднали в приюта от тях вероятно нямаше да е останало много – сега щяха да бъдат мокри, миризливи парцалчета някъде под снега.
Разходите за бебетата са грамадни – всяко с по 3 ваксини, дълги схеми на обезпаразитяваници, отделно – повечето идват болни. Но вярваме, че си струва. И кутретата имат право на живот.
Тази дивашка, безобразна практика отнема живота на хиляди кутрета всяка година, че и захранва популацията от улицата непрестанно с нови страдалци. Уви, няма начин да намерим кои са тези хора и да им потърсим отговорност. Затова разчитаме на вас – говорете, пропагандирайте, влачете ни кучета за кастрация – тези ангели не заслужават такава съдба.
15 кутрета са това – историята им може да звучи банално, познато, безинтересно, но това са 15 спасени живота, 15 неосъществени смъртничета или пък – ако са късметлии – 15 бездомничета по-малко.
Зори е позната на повечето доброволци като „крайпътната мама“. Намерена е да търчи като щураче по банката на Ботевградско заедно с един брой бебенце – слаба, ама наистина слаба, толкова слаба, че и на нас да ни направи силно впечатление. Бебочето го задомихме в Холандия достатъчно бързо, а Зори остана да чака. Успяхме най-сетне за изпълним обещанието си към нея! Честито на осиновителите, много ще ги радва!
Това са Марлене и Топчо – две бебета, които поотраснаха при нас и станаха част от Богровюгенд. Топчето беше със счупен крак като го приехме, та се наложи да го оперираме – голямо приключение беше. Марлене… тя е просто една от многото. Надявахме се да я пратим в чужбина за задомяване, но и там го има същия предразсъдък към тъмните кучета, та е трудно да се намерят места за негърчетата. Хайде, честито, шпрехен зи дойч???
Този млад симпатяга е Чарли – повися си в приюта, не му обърнаха внимание, та реши и той да стане австриец. Той е млад, симпатичен добряк, по-малък и от година, страшно кротък и разумен кокер. Оставиха ни го съседи на стопанката, която им го зарязала като заминавала за чужбина. Те обаче нито обичат, нито искат куче, така че – ние му бяхме последен вариант. Очаквахме да го грабне първия дошъл, но вместо това вече е в прегръдките на новите си, любящи стопани в Австрия.
Ето така изглеждаше прекрасния, любим добряк Ачо, когато го прибрахме от улицата. Понеже е мегадребосък с уникално добър характер, бяхме убедени, че скорострелно ще го задомим, при това тук – в България. Къде ти… Ачо откара цяла година при нас, като през цялото време живееше с два пъти по-големите от него бебета в голямата сграда. Рядко мило и весело куче, че и с много смешна захапка, все едно се усмихва постоянно – криво и неуверено, но абсолютно неустоимо!
Другата троха, която сме поразени, че никой не поиска толкова време е любвеобилния ангел Мини. Това куче, с идеален за гушкане размер също си повися около година в приюта. Нея я взехме от Сеславци и затова в началото беше много притеснителна. Благодарение на упоритостта на доброволците успя да се отпусне и да спечели златния билет за чужбина. Как само ще и отива живота в немска провинция…
Този симпатяга е Марк – за неговото минало знаем само, че е бил изхвърлен от стопаните си. Уви, сега е времето на хъскитата – модерни като порода, тези кучета се вземат „на килограм“ с идеята да бъдат аксесоари. И когато покажат северняшкия си инат – ги дават някъде да живеят на верига или направо ги изхвърлят. Марк отиде при хора, които знаят какво е северния дух и ще се занимават с него така, както си трябва – здраво!
Рамира е поредното изхвърлено полу-хъски. Породната мода диктува правилата – във всеки един момент в приюта има голям брой синеоки или хъски-образни животни, все изхвърлени навън от сънародници-диваци. Смешното в нейния случай е, че се яви сама в приюта, просто дойде на вратата с любопитния си нос и се самопокани. Май само един път ни се е случвало това досега – с престарелия овчар Дедко, който беше осиновен от добри хора и доживя щастливи дни в края на живота си. Рамира обаче е млада, така че – има да радва хората си в Германия още сума ти години!
Храна, завивки и кърпи от нашите приятели в чужбина пристигнаха на връщане от това ползотворно пътуване. Безкрайно сме признателни на нашите колеги в чужбина, които не забравят колко е трудно и колко много ни е необходима помощта им, за да се справяме.
Благодарим на дарителите на Animal Rescue Sofia, благодарение на които толкова много обречени кучета получават своя шанс за щастие и обич!!!
Comments are closed.