Отново със закъснение (молим да извините забавянето, с което ви информираме за случките при нас – малко сме пожертвали информационното обслужване за целите на по-бързото превръщане на Фермата в истински приют) ви представяме още една „доза“ отпътували от нас щастливци! Тези са вече улегнали германци и холандци, от чиито нови семейства вече започнаха да пристигат щастливи писъмца! Да отчетем щастливците, по правило както винаги – започваме с най-възрастния герой и останалите нови германци:
Това е баба Шанел – така си се казва, оставиха ни я преди няколко месеца от Екоравновесие – стопаните й вече не я искали. Като много от кокерите, които са минали през нас, и тя дълго време беше недоверчива към непознати, реагираше с уплаха и свиване всеки път, щом се посегне към нея, сякаш очаква нещо лошо. С малко търпение и обилно количество наградки и кучешки консерви Шанел най-накрая разбра, че хората могат да са и добри приятели. В Германия приемен дом й намериха Ренате и Карин – приятелки на нашите котки, които не можаха да повярват, че Шанел виси толкова време непоискана от никого в приюта. На добър час!
Още четири кучета, които определено не се вписваха идеално в представата за лесно-задомяемо куче, за тях с основание сме особено щастливи:
Ути, ах, този любим наш дедко, когото взехме от Сеславци още лятото на 2010. Голям, кафяв, че и вече възрастен (макар че играеше с доброволците като младо куче), Ути не беше пожелан абсолютно никъде въпреки нашите опити – на него, а и на следващия юнак им подаде ръка прекрасната ни приятелка Уте Андок.
Ето го и Олег, от великолепната четворка той най-малко чака в приюта. Ако си спомняте – прибрахме го, след като бяха го изхвърлили на улицата болен и грохнал. За него също не бяхме сигурни дали ще успеем да го задомим – заради размера и възрастта, не че му има нещо. Двамата любими старчовци живееха заедно в приюта, така че сме страшно щастливи, че заминаха за Германия като съквартиранти до задомяването им!
Петя, която прекара повече от 2 години в приюта . Прибрахме я от Ботевградско шосе със счупен крак и таз, много умно, игриво и обичливо куче.
Вили – изключителна глезана. Нея ни я докараха от Екоравновесие с новородени бебета – повече от година и половина прекара тя в приюта – главно защото е същия размер и цвят като Петя.
Следват холандците, те са предимно бебоци, няма да се сърдите, но те си заминаха така – без имена. Много трудни бяха последните месеци в Богров и понеже тези юначета отпътуваха в последните дни на приюта, малко прескочихме веселата част.
Тези кутрета ги бяха изоставили пред американското посолство – всичките са си у дома вече.
Тези пък сладури са намерени встрани от пътя между две населени места, оставени от някой милостив стопанин „да си търсят късмета“. Заленооки и с по-рядко срещан цвят, определено са били нечие домашно кучило – за тях се намериха семейства достатъчно бързо и отпрашиха.
Още една доза бебета, този път подхвърлени пред приюта – сред тях и небезизвестна Сузи, медийната знаменитост (тя е изправената на къщичката).
Тези две ангелчета бяха последните неосиновени бебета на мама Златина, заедно с тях потеглиха и една черна госпожица, подхвърлена с по-рано заминалия си брат.
Холандка стана и Есприт. Тя е последната от три сестрички, които приехме след като свестни хора се бяха погрижили за ваксините им. Тя беше харесана още през ноември, но малко преди датата й за пътуване се разкашля, та й се отложи тръгването. Вече си е у дома. Не кашля, само въздиша от удоволствие.
И накрая – два героя, които се оказаха много сложни за задомяване, доберманите Мармайт и Яна. Точно както беше се случило преди с боксерите Айк и Тара – за младата Яна имаше много кандидати, а за Мармайт – николко. За двамата хубавци обаче най-важното беше да останат заедно и затова след дълго чудене как да ги направим щастливи, заминаха в комплект към прекрасни осиновители, които никога няма да ги разделят!
Такъв беше транспортът, който отведе последната голяма група кутрета от нашите ширини, за още щастливци имаме да ви разказваме тепърва. Благодарим ви, че помагайки, им давате този шанс, приятели.
Comments are closed.