С огромна радост ви запознаваме с още една шарена група късметлии, които намериха обич и подслон чрез нашите партньори в Германия! Част от тях се прибраха направо у дома в своите семейства, а няколко муцунки остават да чакат своите кандидати в един чудесен приют, където условията са почти като у дома. Ето ги и тях, щастливците:
Това прелестно подаръче се нарича Коледа и едва ли е нужно да ви казваме кога е била зарязана точно. Уви, въпреки очевидната за нас неустоимост на този мил, кротък ангел, за 5 месеца не се намери никой да попита дори що за куче е Коледа и тя вероятно щеше да си остане в приюта до второ пришествие, ако не беше се отворила страхотната възможност да я предложим на нашите партньори в Германия и те да я харесат! С голямо закъснение, но и нейното коледно чудо се състоя. За Великден.
Северина, Северина… намерена е изоставена в Северния парк, няма лирика. Фантазираме си какви ли не сюжети, свързани с това безкрайно необикновено момиче, но вероятно е била взета за басет, прелъстена и изоставена, така да се каже, след като станало ясно, че никакъв басет не е. Псевдобасетът Северина чака, чака, чака в приюта и понеже не просто никой не попита за нея, а и дори имаше коментари, че била много грозна, та си стегна багажа и потегли за Германия, където нейните красоти и таланти ще бъдат ценени и обичани!
Поредно изоставено домашно магаре – това е ловджийката Рита. Невероятно, но факт – тази дребосъчка беше се забила в избирателната секция на 1-во училище в София, отказвайки да напусне, преди да и позволят да изрази мнение по референдума. Майтапът настрана – кучето наистина твърдо беше решило, че трябва да намери хората си в 1-во, а никой нито там, нито в квартала го беше виждал някога. Хора не се намериха, въпреки нейното упорство и така беше приета в приют Богров и беше харесана да пътува в Германия, където вече е с новите си хора. А после казват, че нямало полза от референдума!
От гана лекувахме и успяхме да спасим мъничката трохичка Муки. Мислехме, че сме уредили въпросите на това 3-килограмово мъчениче, но явно съдбата твърдо беше решила да си я вземе. При кастрацията, лекарките провериха една бучица до ребрата – тя се оказа херния, а по-конкретно, единият и бъбрек! Накратко казано – върнахме бъбрека обратно на място, кучето се възстанови, окопити и е вече напълно здраво в ръцете на любящите си немски стопани!
Запознайте се с лицето Мола – една дружелюбна и човеколюбива несретница, която д-р Станкова взе от Сеславци. Момичето извади големия късмет да поживее в приемния дом на добрата лекарка, докато се подготви и окопити от преживяното и е вече в новия си дом в Германия!
Първите дни на пролетта завариха объркана, премръзнала и гладна г-ца Кара на улицата в село Крушовица. Нейните безумни стопани я бяха откъснали от новородените и кутрета (в коя ли рекичка са изчезнали те…), за да я изхвърлят далече-далече и да не може да се върне при тях. Първите дни на улицата Кара не яде и търси, търси, търси, докато разбира, че повече никога няма да види нито децата, нито стопаните си. След това съдбата по едно чудо я доведе в приют Богров, а още по-голямо чудо я заведе в Германия… Ех.
Изглежда мил, нали? Запознайте се с лигльото Павел – домашно кученце изоставено по необичаен начин: вместо на улицата, в апартамента! Набързо изнесли се наематели го „забравили“ в наетия от тях апартамент. Съседите чули вой, вопли и страдание, хазяите отишли да проверят и се оказало, че получават най-неочаквано вместо заплащане – Павел. Малкият сладур бързо грабна сърцата на осиновители и вече лае на немски!
Още една Гергана, само че тази не е фон Богров, а фон Приемен дом. Прясно-изхвърлена на улицата, Гергана била толкова мила, любезна и добронамерена, че успяла да намери поддръжници сред кучкарите в квартала и да се сдобие с попечители. Поживя си при тях, а ние успяхме да и намерим местенце на място добро, колкото и тя самата – в Германия!
Бежа е една добрячка, която живееше като „пълнеж“ във външните клетки заедно със сърдитковците Ларс и Ризото. Тези двамата необикновени мърморани си имат свои идеи с кого желаят и с кого не желаят да си съжителстват, та се наложи да им направим отделно заграждение, където да бъдат под ползотворното влияние на вечно добрата Бежа. Изпълнила дълга си към приюта, Бежа избори германско гражданство и повече никому няма да помага – сега е неин ред да бъде глезена!
Това е Блульо! Блульо е едно страшно социално и любопитно момче, което е кръстено на Блула, която е кръстена на Блу… Всички те изглеждат по този умилително тигров и копринен начин и имат чудесни характери, че и голям късмет! Конкретно този юнак влезе в живота ни след като бяха го вързали любезно за оградата една нощ, преди охраната да започне да организира нощен караул. Какво пък – понякога да те изоставят по най-варварски начин може да се окаже огромна услуга.
Тази бяла мечка се казва Милки – разкошно пухкаво топче създадено от кучешките богове за обич, гушкане и почерпки. Уви, освен за галене, Милки изглежда е била създадена и за мъка, та е видяла не едно и две неприятности в дългия си живот. Хубавото е, че тази част от съдбата е вече зад гърба и – сега идват напълно заслужените години на обич и охолство в новия и дом в Германия!
Та-та-ра-раа! Замина и Флори! Най-сетне! Тя е последна от едно много, много отдавна прието кучило – влязоха в приюта като изоставени дребосъци още през октомври 2010 година. Флори извади голям късмет покрай едната си сестричка – Рита. Задомихме Рита чрез същите ни партньори в Германия, и т.к. разбраха колко мили и добри кучета са това семейство, сега предложиха да търсят решение и за Флори! На добър час, момиче!
Този чаровник се казва Пижо. Той е от кучетата на възрастната жена, които живеят в рамките на приюта. Лекуваше се от демодекоза като бебе, беше плашещо грозничък и невъзможно страхлив, когато се появи. Хубавото е, че е млад и успяхме да излекуваме хем тялото, хем душата – за няколко месеца Пижо се социализира и с непознати хора, научи се да ходи на повод и въобще – стана си осиновяемо куче. Сега германското му семейство го хвали какъв е красавец и аристократ и сигурно изобщо не могат да си представят жалкото подобие на куче, което срещнахме първия път…
Отново от клетките на баба Людмила са кучетата Чернуша и Лора. Както и другите кучета, гледани по този начин, те бяха много несоциални и плашливи, но успяха да се справят със страха благодарение на решаващата помощ на доброволците. Двете дами са изоставени домашни кучета – майка и дъщеря.
Германец стана и смешния късокрачко Лидл. Винаги готов за игри, винаги готов за разходка – сега нашия веселяк вече тича и играе на воля в Германия! И хич даже не му е до спомени за България – злата родина, където го взеха и изоставиха, сега животът е друг, нов, съвсем различен и много, ама наистина много щастлив!
Следват Мирка и Зара. Ако не се сещате така, потърсете ги под кодовото име „пухкавите от 10та“. Всъщност, двете са със съвсем различна история.
Мирка остана в приюта след като беше докарана от Екоравновесие само за кастрация. След като разтоварихме групата, забелязахме атрофия на мускула при Мирка. След това се оказа, че състоянието е причинено от стара фрактура на коляното. Ходихме с нея за снимки в ЦВК, но не правихме операция, физиотерапията помогна много за намаляването на болката и от едно тихо, сдухано момиченце, Мирка стана хала-ентусиаст, пръв хулиган и организатор на игрички в 10-та клетка. Много се радваме, че вече има своя простор в Германия и ще може да си щурее на воля!
Зара беше отгледана в приемен дом от 25 дневна заедно с братчето си. Бяха ги изхвърлили навън твърде рано и извадиха огромното щастие, че се намериха хора, които да ги отгледат, докато можем да ги приемем в приюта. След ваксинирането двете трохи дойдоха в бебешориума и братчето беше осиновено от чудесно белгийско семейство, живее си живота и вече се казва Рекс. На Зара обаче й трябваше малко повече време да се отпусне и така, тя отрасна в приюта. Благодарение на неуморната работа на доброволците, тя постепенно се разчупи и започна да общува по-лесно с хора и непознати животни. В мига, в който реши, че вече няма да се страхува, за нея се отвори страхотна възможност и пухличката вече е в Германия!
И накрая, но далеч не по важност и обич е нашето любимо, пре-любимо магаре – Мира! Мира дойде при нас напълно плешива и куца с единия крак – бяха я изоставили на улицата и тя скиташе гонена и мразена на студа. След дълго лечение за кожната болест, отново благодарение на вашата щедрост – Мира получи и необходимата операция на задното краче, която да я отърве веднъж и завинаги от болката. Днес прекрасната грамаданка вече се носи като щастливо гюле по вестфалски полянки и изобщо не помни ни Орландовци, ни веригата, ни глада…
Благодарим на всички ангели, които направиха това чудо:
- Неуморимата Ивон и целия и прекрасен екип, която даде шанс на толкова много обречени!
- Дарителите на АРС, чиято щедрост спасява животи и дарява щастие всеки един ден!
- Доброволците, чиято отдаденост и всеотдайност дават вяра, надежда и възпитание на кучетата ни!
- Екипът на приюта, който събра, излекува, подготви, отгледа, пласира и транспортира късметлийските хайвани!
Comments are closed.