Мили приятели,
както знаете – договорът ни за работа в приют Богров изтича в края на годината.
От пролетта на миналата година започнахме да работим по този въпрос като минахме през най-различни варианти – от това да сключим договор с общината за терен, на който да строим (там дори бяхме направили архитектурен проект, преди процедурата да бъде спряна от общинския съвет поради съпротива на районния кмет); през сключване на договор за сграда, която да ремонтираме и ползваме в някакъв срок (там пък изборът беше да работим с микроскопичен брой животни или да държим повече кучета в условия, които не ни устройват); та докато стигнем до безумната ситуация в последния момент да трябва да търсим подходящи места, които да се опитаме да купим направо завинаги за работата на АРС в София (тук, както се досещате става дума за пари…)
Нещата много се проточиха, преминаваме през безумни ситуации на всяка една стъпка от процеса, включително се наложи да пускаме жалби срещу умишлено забавяне на документите ни в Софийския градски съд… Наистина – обструкциите са на ВСЯКА крачка, във ВСЯКА институция. Това обаче не е нещо, което ни изненадва или е ново за нас – за три години и половина се научихме, че „тук е така“.
За да не затрудняваме очевидно кризисното решаване на проблема, което предстои, е необходимо да намалим сериозно броя на кучетата, които живеят постоянно в приюта. Както знаете – август е време за почивка за нашите международни партньори, пътувания не се осъществяват, а напливът си е същият. Отново сме в ситуацията да се налага да отказваме прием на множество гневни хора.
Разбираме напрежението на всички, които търсят начин да се погрижат за кучетата си, но не можем да правим чудеса. Един приют не може да реши проблемите на всички кучета. Безкрайно изнервящо и трудно е както за нас, така и за хората, които ни търсят за такава помощ.
Молим да разберете, че имаме дълг към кучетата, които вече са настанени в приюта и не можем да компрометираме тяхното здраве и безопасност като продължаваме да тъпчем нови и нови животни при тях без да сме сигурни за бъдещето, което можем да им осигурим.
Не сме хората, които да чакат ножът да опре до кокала, за да ревнем в един прекрасен миг „500-те ни кучета остават без подслон!“ Затова няма как да не вземем мерки и вярваме, че всеки, който направи усилието да вникне в ситуацията ще ни разбере. Нещо повече – ние наистина имаме огромен брой животни, а те имат нужда от нас не по-малко от всички останали.
Продължаваме да работим с всички сили, за да задомим и помогнем на възможно най-много кучета и котки. Но кой ще им помага, ако от опити да помогнем на повече днес – останем без сили и ресурси за утре, другиден, по-другиден…
Благодарим на всички за разбирането и подкрепата!
П.П. И не се бойте – който иска да работи – работи. А ние искаме да работим и ще продължаваме да го правим, независимо от всичко. За това трябва да благодарим на вас – хората, които правят тази организация такава, каквато е – а именно – гражданска. Създадена от граждани, финансирана от граждани и движена от граждани.
Колкото и да ни се иска да изревем „държаво, решаваме твойте проблеми, дай терен, да те вземат мътните!“ – в крайна сметка истината е, че нашият успех се дължи именно на това, че не сме част от държавната машина. Бъдете спокойни и не се тревожете – може да е трудно, може да е с гърч, но ще се получи. Защото решението е на всички нас, не е на чиновниците. Тъкмо ние сме гражданското общество, за което се леят крокодилските сълзи, че го няма. Доказваме го всеки ден и ще продължаваме да го доказваме и вбъдеще.
Comments are closed.