Да осиновиш най-добрия си приятел от приют, е благороден и щедър жест, който за радост става все по-предпочитан начин за сдобиване с домашен любимец и в България.
Естествено, в българския прочит на този жест има и някои криворазбрани аспекти и заблуди, които бихме искали да обсъдим и да се опитаме да развенчаем тук.
Заблуда 1:
Осиновеното куче няма стойност
Осиновяването на куче от приют, според българските закони, е безплатно и освободено от такси.
Уви, за някои хора това означава, че осиновеното куче е без стойност и значение; то е различно и по-маловажно от „купеното“ куче.
Става дума за живо същество! Същество със собствени емоции, страхове и спомени. Ако не мислите така – не си взимайте куче – нито купено, нито осиновено!
Заблуда 2:
Всичко е по-добро от живота в приют
Удивително голям е броят на кандидат-осиновителите, според които предоставянето на добра храна и медицинска грижа, човешко внимание и разходки, не са задължителни при осиновяването на куче. Че и то, и хората от приюта, трябва да са благодарни за това, че са готови да го вържат в някой ъгъл и да му подхвърлят къшей хляб.
Всички сме наясно, че дори най-добрият приют не е истински дом. Както и, че на повечето кучета им се налага да почакат, докато се появи най-подходящият за тях човек.
Хубаво би било, ако такива хора проумеят, че осиновяването е предоставяне на ДОМ, а не начин приютът да се отърве от кучето на всяка цена.
Заблуда 3:
Осиновеното куче не е мое
(То е улично и/или на приюта)
Повечето кандидат-осиновители, които срещаме, са прекрасни хора, напълно подготвени за отговорността, която поемат. Има и такива обаче, според които, осиновеното куче завинаги остава отговорност на приюта, от който е взето. Обезпаразитявания, годишни ваксини, обучение, контрол – нищо от това не е тяхна задача, защото кучето е от приют.
Независимо от начина, по който сте се сдобили с Вашето куче, то е изцяло Ваша отговорност.
Заблуда 4:
Връщането на осиновено куче е в реда на нещата
Като продължение на Заблуда 3 стои и въпросът с „връщането“. Да, признаваме, че понякога има случаи и събития, които правят доотглеждането на домашният любимец невъзможно. В такива ситуации и ние, като организация, настояваме кучето да бъде върнато на нас. Но опитът ни сочи, че такива ситуации са далеч по-редки, отколкото простичкото възприемане на идеята, че можеш да отглеждаш някое куче 2-3-5 години, а после просто да го „върнеш“ и това е нормално, като да върнеш гардеробче в Икеа.
Не, не е нормално. И Вие не „връщате“ кучето в приют. Изоставяте го.
Заблуда 5:
Осиновените кучета нямат нужда от медицински грижи
„Кучетата, идващи от приют, нямат нужда от ваксини, те си имат доживотен имунитет“
„Осиновеното куче няма стойност, по него не бива да се харчат пари“
„Ще му мине от само себе си, безпородните са така“
И още купища глупости, които се ширят като схващания и които чуваме твърде често. Лекарите ни говорят ли говорят, ние самите също обясняваме – въпреки всичко, в рамките само на месец, три от „нашите“ осиновени кучета получиха диагноза дирофилариоза, тъй като осиновителите са пренебрегнали профилактиката.
Заблуда 6:
Медицинска гаранция
Независимо, дали кучето е породисто или безпородно, от приют или от развъдник, кутре или зряло куче, никой не може да Ви гарантира, че то няма да боледува. Такова нещо, като медицинска гаранция, просто няма, затова не го изисквайте за осиновеното си куче. Като бъдещ стопанин на куче, трябва да сте наясно, че живите същества се разболяват. При необходимост от някакво лечение, отговорността, в това число и финансовата, е Ваша. Да не се справяте и потърсите помощ е едно, но да считате, че приютът е длъжен да заплаща всяко бъдещо лечение на Вашето куче, е погрешно.
Заблуда 7:
Осиновяването съществува за Ваше улеснение
Ако имаш желание да осиновиш куче, редно е целия свят да се завърти така, че да ти е удобно и да не се налага да правиш каквото и да било усилие. Да, ама не. Много колеги, в желанието си да осигурят дом на свои подопечни, шофират стотици километри, чакат пред хорските домове часове наред, правят чудеса от храброст, само и само кандидат-осиновителят да не се откаже.
Заблуда 8:
Осиновеното от приют куче ще е болно
Трябва да признаем, че зависи и от приюта, от който осиновявате кучето си. Но имайте предвид, че болшинството търговци на кучета влагат далеч по-малко време, усилия и средства в кутретата, които разпращат като пица по адреси, отколкото неправителствените организации за защита на животните.
Кучетата в приют „Фермата“ са редовно обезпаразитявани и ваксинирани, тествани за векторни и инфекциозни заболявания, при завършване на ваксинационната схема, на кутретата се правят тестове за изграден (или не) имунитет срещу редица заболявания, а за здравето им ежедневно се грижи лекарски екип.
Ако обмисляте осиновяване на куче:
Уверете се, че не страдате от някоя от тези заблуди.
Запознайте се с Пътеводител на добрия стопанин на куче.
Прочетете и най-честите Причини за изоставяне на домашно куче
Не ви казваме всичко това, за да Ви откажем от осиновяването!
Казваме Ви го, защото е важно да знаете и напълно да разбирате:
Да си вземеш куче, означава да си готов да му осигуриш дом, любов, внимание и грижи, докато е живо.
И нищо по-малко от това, не е достатъчно!
Comments are closed.