Когато губиш нещо, не знаеш какво печелиш.
Така беше и с Първомарта – осиновена и после изхвърлена, тя дълго чака своите истински хора.
Когато ги намери обаче – видя се, че чакането си е струвало.
Нов дом, ново начало, ново име – Кая пристъпи в приключението, наречено щастие!
Излишна. Стара и сляпа. Захвърлена на улицата, като непотребна вещ. Уморена. Отчаяна. Изхабена от безброй раждания. С болно тяло и болна душа…
Такава беше Бон-Бонка, когато я видяхме за първи път. Куче с позорно за хората минало, а единствената яснота за бъдещето й беше, че предвид болестите и възрастта й, то ще бъде кратко.
Не сме се надявали на чудо за нея. Очаквахме лека-полека да угасне, като самотна свещица в нощта.
И въпреки това, една жена отвори сърцето си за Бони и направи нейното чудо реалност!
Благодарим ти, Ваня, че не помисли за това, че ще страдаш, когато Бони си отиде, а за това, че ще й дадеш обич и дом преди това!
За това, че не избра да дадеш сърцето си на младо и здраво, а на старо и болно куче!
Благодарим ти, Ваня, че с добротата си даде щастие на едно старо момиче! Благодарим, че излекува душата на Бони!