Боби е усмихнато, сладко и любвеобвилно кученце на възраст около една година, което играе много и се забавлява, без да осъзнава, че има проблем. Той е намерен преди 3месеца на железопътните линии в провинцията, безпомощен и много уплашен, с парализирани задни крачета.

Лекарите от Централната ветеринарна клиника в София са видели чрез рентгенови снимки, че има куршум в гръбначния стълб в центъра на гръбначния мозък и не препоръчват операция.Боби не контролира добре отделителната си система. Кучето не е кастрирано, но е ваксинирано /DHP + Lepto,DHP + RL /.

Боби живее в едно село при приемно семейство. Въпреки грижите, раните трудно заздравяват, защото той не чувства болка и се движи постоянно. Боби има инвалидна количка, но той може да я използва само при равна повърхност. За съжаление няма алтернатива на лечение в България и се изискват специални грижи предвид състоянието му.

Хората,които бяха там за лятната си ваканция останаха, защото не могат да изоставят Боби. Те се грижат за него – хранят го, къпят го, почистват и дезинфекцират раните на задните крачета, но са възрастни, със здравословни проблеми  и има опасност във свеки един момент да се наложи прибиране в София, но без Боби.

Боби е много смело момче и ще даде цялата си любов на всеки, който му подаде ръка. Имаме нужда от помощ, за да му дадем шанс да живее…

Приятели, това е Миа. Кръстена е на щастливо задомената Мая, която след като писа на дядо Коледа, получи нова къща, ново семейство и нов живот. Историята на Миа, обаче, е по-различна, защото явно късмета я спохожда и напуска, когато реши!

Тази малка прелест е намерена в опасна промишлена зона на складове, сама, унила, без никакъв апетит и с проблеми в крачетата – заваля си задницата и не използва  десния си заден крак. Така, попада на добра жена, която не може с лекота да подмине това наплашено и нуждаещо се от помощ животинче, и я отнася за лечение.

И познайте какво установяват ветеринарите там – Миа е била със счупен таз и гръбнак. Наблягам на ‘била’, защото е  успешно оперирана от незнаен ангел пазител – 2 или 3 седмици, преди да бъде намерена от своята нова спасителка, и впоследствие пусната отново да улицата, от същия този човек, който е платил една не малка сума, за да излекува познатата ни чаровница. Така късмета отново напуска нашата многострадална Геновева, защото е върната в изходна позиция – току-що оперирана, пусната в непознат квартал, сама в студената и неприветлива столица, да се оправя както може.  И тя го прави! Защото волята за живот е по-силна от всичкия лош късмет, който й се е изсипал на главата. И това, че съдбата хем й се усмихва, хем й се зъби, не притеснява нашата героиня. Тя е решена не само, че ще живее дълго и щастливо, но и че ще запази любовта и доверието си в нас – хората.

По време на снимките и прегледа, стоически търпи болката и не издава нито звук. Старае се да не прави бели и си върши нещицата навън, което ни навежда на мисълта, че или някой я е учил на хигиенни навици, или милата Миа е умна по рождение. Затова пък, не цени дългите разходки. Веднага щом свърши работа, си дърпа каишката и се отправя към вкъщи – явно се страхува да не бъде оставена отново сама.

Временно я гледа жена с две котки, които не са никак доволни от кучешката инвазия и демонстрират несъгласието си по всевъзможни начини. Затова търсим на Миа приемни стопани, които да помогнат на момичето със зарастването на раните и да я засипят с много любов и топлота. В момента накуцва с едното краче, но това по никакъв начин не я спира да живее пълноценно.

Дали във вашия дом нямате място за един 6 месечен Маркототев, който да преобразите до неузнаваемост и да направите най-щастливото, бившо, улично куче?

Хари и Доминик са две мили братчета, преминали през страшното изпитание на ужасната болест ГАНА. Макар и да оцелели, за разлика от 7 свои братчета и сестрички, двамата хубавци днес имат наследство от болестта – нервни тикове, които ще им останат до края на живота.

Тези тикове обаче не им пречат, те са лоши единствено за шансовете им да намерят добри осиновители. А иначе момчетата са мили, весели, дружелюбни и с чудесно отношение към света.

Доминик прилича досущ на немска овчарка и тиковете му са слаби. Той е ведро, дружелюбно кутре.

Хари има малко по-силни тикове от брат си, но това не му пречи да раздава целувки и любов на всичко живо.

Двамата сладури са родени април 2011. Както виждате – тиковете им са съвсем леки и съвсем не са болни страдалци, а две весели млади кучета:

Мири попадна при нас на 8-9 месеца. Бутнала го кола и предното му ляво краче му останало парализирано. Опитахме се да му спасим крачето – но не се получи. Резултатът – ампутация.

Мири (защото е толкова мирен) е едно весело и дружелюбно същество. Много добродушен и гальовен той порасна и улегна пред очите ни. Ваксиниран е. Разбира се с кучета и котки. Обожава деца и е изобщо страхотна компания.

Вече цяла година откак е незабелязан. А на него дори не му прави впечатление, че си няма крак… просто тича по-бавно. Мири е разкошно куче, хора. Грехота е да си няма свой човек.

ПП До нашите доброволци: Хора, снимките на Мири са абсолютно грозни. Това чудесно куче заслужава една хубава обява. Ако искате – наснимайте го следващия път с вас и в приюта, направете му едно клипче – да видят всички какъв е готин добряк.

Мама Пити е средна на ръст с много интересен рижав цвят на козината. Наричаме я Мама Пити, защото е възрастно куче, на около 8-9 години, а Пити, защото като я приемахме, хората я бяха обявили нелепо за „питбул“.

Освен че е баба Пити има и изтрити, изпочупени зъби. Характера й е чудесен – много е добра и кротка, предпочита да се излежава на топличко.

Въпреки, че е ветеран, Мама Пити пристигна при нас с грамадно кучило бебета! И тя и малките имаха ужасна кожна болест, от която бързо се възстановиха. Пити беше разкошна майка, отгледа прекрасни бебчета, всички те вече са осиновени.

Мама Пити заслужава да изживее старините си в свое си кътче при благородни, любящи стопани.