Приемни кучета

Майлоу

Публикувано на 03 ноември 2013

МАЙЛОУ е на около 2,5 години. Ваксиниран и напълно здрав.

Майло обича да се разхожда и ходи отлично на повод. Той е дружелюбно куче с мил и добронамерен характер. Обича хора и други кучета. Не знаем как е с котки.

Ева

Публикувано на 07 юни 2013

Eва е намерена на улицата с множество фрактури след челен сблъсък с кола. Тогава е била просто едно малко кутре с много болка. След дълги месеци възстановяване, тя е напълно сглобена и готова за нов живот.

А тя няма търпение да го изживее! След половин година на цели 80 квадратни сантиметра в своята клетчица човеколюбивата, ентусиазираната Ева няма търпение да излезе НАВЪН!

DSC_0170

Ева е кастрирана и ваксинирана. Тя е на година и половина, но все още не го знае. Игрива, гушлива, енергична и пълна с любов за даване, Ева се държи като едно бебче.

Светът ще стане едно по-справедливо място, когато това добро момиче излезе от клетката си най-сетне. Тя мечтае за дом с двор, където да може да тича и да се радва на слънцето и хората под него…

DSC_0153 DSC_0159

Коко – една очарователна дама

Публикувано на 28 март 2013

552024_10200721953552658_509664372_n

Това е Коко – една очарователна дама. Тъжната ѝ история е подобна като на останалите несретничета по нашите улици. Родена и останала сама да се скита по прашните друмища. Дните ѝ преминавали в търсене на храна, сигурност, ласка и малко топлина. Дните минавали, а така бленуваното щастие не ѝ се усмихвало и надеждата постепенно угасвала в очите ѝ.

Живота на улицата не е бил за нея – глада, скиталчеството и болестите почти сломили желаещото ѝ любов същество. Болести, от които болката и ужасът те карат да се скриеш от света и да пожелаеш да те няма.

Крехката Коко премина през всичко това с гордо вдигната муцуна и показа несломимия си характер. Тя оцеля, но носи „белезите” на болестта – нервни тикове на предното краче, заради които Коко винаги ще бъде различна от другите кучета. Но…

12 406948_4839528067520_2007688390_n

Разликите свършват дотук, защото Коко ревностно защитава репутацията си на палава и игрива и по нищо не се различава от останалите ѝ събратя. Като всяко куче, тя търси внимание, любов и игри, а дребният ѝ недъг е добавил особена чувствителност в характера на това мило момиче.

След много самотни и дълги месеци в клиника и хотел, Коко вече е в приемен дом. Все пак трябва да се научи да живее като домашно куче. Толкова много неща има да учи – тук, там да открадне ябълка или дистанционно от масата, да покаже глас като истинска ловджийка, да не пропуска на шега да подгони котето (ама и то си търси белята!) или пък да примъкне някой безнадзорен чехъл в леглото си, но нали така правят всички истински кучета!… И тя се справя повече от прекрасно! И единствено в замяна иска малко обич, ласка и внимание и за да е сигурна, че няма да се премине е готова да отвърне с многократно повече близвания и размахана опашка.

13 540131_10200733813729155_14809366_n

Коко е на 1 годинка, около 10 кг, кастрирана и ваксинирана.

Тя очаква своя единствен човек, който ще погледне в сърцето ѝ и ще види стаената любов и вярност, които може да получи само чрез един жест – да каже: „това е моето куче”!

Мими

Публикувано на 14 ноември 2012

Историята, която ще ви разкажем е ужасяваща, и въпреки това, не е рядкост, а често срещано ежедневие за много кучета по улиците… А ако това се случи на човек, този човек със сигурност не би останал все така мил, безмълвен и добър, ако изобщо остане жив.

Кучетата имат съзнание на 2 годишно дете. Често не осъзнават защо се случва случващото се, но от инстинкт са самосъхранение продължават да се борят. Представете си едно дете на улицата. Само, без родител, без подслон. Детето е безмълвно, не моли за помощ, не проси, търси храна и топлина само, и успява да оцелее на ръба, с това, което намира. Сякаш това не е достатъчно, и затова някой, който мрази детето с клошарски живот, решава да го простреля, вместо да му помогне. Ранено, то продължава безмълвно да се бори, да търси храна, да оцелява, защото и то е на този свят както всички останали – не е молило да се ражда.

Сякаш и това не е достатъчно,  кола удря детето докато то притичва през улицата, чупейки бедрото му на много места и раздробявайки челюстта. Със сетни сили, детето продължава своята борба за съществуване. Но и това явно не е достатъчно. Детето, без особено желание за това, забременява, и дългият му и труден път след тази финална неволя е на път да свърши. Докато една добра ръка не се протяга в желание да му помогне.  Една ръка, сред много отритвания. Разсъждавайки реално, това дете отдавна да бе умряло… ако не беше куче. Голямо на възраст куче, не пухкаво бяло бебенце.

Това е Мими, която се пребори с всичко това, но не може да се пребори с бездушието. Мими е била оперирана, и кастрирана. Едното й бебе е било мъртво още в корема. Тя е преживяла всичко, без да се оплаче, без да търси помощ, и е имала късмет да попадне на добър човек. Мими е напълно готова за дом, ако не постоянен, то поне приемен. В момента тя е на хотел, обезпаразитена вътрешно и външно и здрава, но не може да остане дълго там.

Ако искате някой да ви дари с безмерна любов, Мими никога не би се уморила да търси човешко внимание. Тази добра душа би дала всичко, за да има човек до себе си. Ако смятате, че вие сте този човек, свържете се с нас и помогнете това създание да намери своя хепи енд.

Хубавата СуперДжиджи

Публикувано на 01 август 2012

Джиджи е намерена с голяма рана на бедрото с неясен произход, най-верооятно причинена от човешка намеса. Само тя си знае какво е преживяла преди да срещне добри хора. След дълго и упорито лечение и възстановяване, от раната е излекувана, но Джиджи я сполита второ нещастие, този път причинена от комари – Дирофилария първа степен. След второ продължително лечение, Джиджи е на последни дози Ивермектин до октомври. В момента е в приемен дом, но не може да остане там завинаги, ще трябва да намери постоянен дом с добри стопани и то скоро.

СуперДжиджи е на около 2 години и освен всичко друго е кастрирана, ваксинирана, и обезпаразитена. Вкъщи има перфектни хигиенни навици, няма нужда да се учи на това. Чудесно се разбира с хора, кучета и котки, нямат никакви проблеми. Много е добродушна, игрива и вечно усмихната. На ръст не е едра. Ако искате да дарите блясък в тези две очички и да дадете на СуперДжиджи заслужено щастие след дългото страдане, моля свържете се с нас. Джиджи ще ви е вечно благодарна.

Маша

Публикувано на 18 юли 2012

Историята на Маша не е по-различна от тази на редица други кучета, озовали се в даден момент на улицата. Някога и тя е била домашно куче – имала си е дом и подслон, семейство, може би е била обичана. Никой не знае какво точно се е случило с нея, защо и как в един момент е останала сама, скитаща се и тъжна. Знаем само, че животът й не е бил лесен. Освен болката от самотата, Маша е изпитала на собствен гръб и жестокостта на хората – липсват едното й ухо и половината от опашката й. И въпреки всичко, което е преживяла, тя все още пази своята вяра в хората и ги обсипва с безрезервната си и истинска любов.

Маша е младо куче – на около годинка. Кастрирана, ваксинира, обезпаразитена и чипирана. Умее да пътува с кола и има идеални хигиенни навици. Тежи 15 кг и няма да порасне повече. В момента се намира в приемен дом.

Тя е едно много обичливо същество, което обожава да бъде с хора и да си играе с другите кучета. Към котките в дома, в който живее в момента, не проявява никакъв интерес. Да й направиш снимка се оказва мисията невъзможна. Просто Маша е толкова любопитна, че иска всичко да провери, да не би да изпусне нещо много интересно около нея. Освен това е много активна и има нужда вниманието й да бъде ангажирано. Според треньорите би била перфектна за аджилити или друг кучешки спорт, който да занимава ума й, както и да изразходва енергията й.


Това прекрасно куче търси своите стопани, които да направи много щастливи и горди със своите постижения.

Фокси, малка бездомна лисичка

Публикувано на 18 юли 2012

Никой не заслужва да бъде сам.
Никой не заслужава да изживее живота си изоставен, обезверен и ненужен.
Запознайте се с Фокси, запознайте се с историята на една отхвърлена и изстрадала душа. Самотна ненужна никому, тя иска само едно – да намери своето семейство. Фокси търси добрия човек, който да прогони ужаса от самотата и да и покаже, че не всички хора са бездушни, студени и безразлични.

Горката Фокси! Мечтите и са тихи, безмълвни и едва доловими, а за да те чуят трябва да крещиш… Но как – когато душата ти е така здраво стегната от ужаса на самотата, а живота ти е безкраен низ от гладни дни и студени нощи.

Фокси никога не е усещала топлотата на прегръдката и опияняващото усещане от пълния стомах. Толкова малка, толкова нежна и финна тя няма шанс по улиците на големия град, пълни с мрак, студ и безразличие.

Но знаете ли, в очите на Фокси се чете не само безкрайна болка, някъде там на дълбоко, все още мъждука онова малко пламъче, което целият мрак на света не можe да пребори – надеждата. Надеждата, че някой ден ще се раздели със самотата и ужаса, които ще бъдат смело прогонени от нейния човек. Помогнете да огреем пътя към нейния дом, погнете и да стигне до него и да усети какво е да бъдеш обичан, нужен и желан.

Фокси е на около 1 година, кастрирана и ваксинирана е. Тя е още на улицата.