Здравейте, казвам се Снежанка и ми е много приятно да се запознаем! Аз съм една красива, умна и много добра котка на около 4 години, имам си микрочип, ваксини, паспорт и дори съм кастрирана.

Добрите хора, които ми дадоха подслон казват, че съм била твърде добра и търпелива.  Отчасти това е, защото съм живяла трудно, но също така и защото нямам едно сърце като всички вас, ами две. Едното в гърдите ми, другото на гръбчето ми:

Може би защото имам две сърца, но се научих да обичам всички. Имам много търпение за всякакви хора – големи и малки; кучета и котки; шумотевици и неразбории.

Разбирам се много добре с кучетата, защото съм открила, че дори не е нужно човек да е лош с тях. Просто трябва да не им краде от храната и да не ги закача.

Аз така или иначе предпочитам да ме галят. Ако може – постоянно. Ако не може – когато може. Също обичам да поспивам на топличко. Харесват ми и вкусните гранулки. Честно казано, откак ме прибраха тук напълнях двойно – преди не си дояждах и ми стърчаха костите изпод кожухчето. Сега постепенно се заглаждам и се разхубавявам с всеки изминал ден.

От лошото време преди ще ми остане спомен завинаги – спомен за една мразовита нощ, когато без малко да се унеса в студа за последен път. Сега дясното ми ушенце е с премръзнало връхче. Но хората казват, че било очарователно да имам розов нос и ухо. Много ми харесва да ме наричат очарователна!  Тук ме гледат добре и ме ценят, а пък аз също ги уча на разни работи. Например – на галене:

Добре, че съм аз, да им покажа как се гали. Този номер го научих сама – още преди, когато нямаше кой да ми каже „Ти си много добро момиче, Снежанке.“  Нямам си дом, но поне имам късмет, че ме подслониха тук.

Аз съм оптимист, вярвам, че моите хора ще ме потърсят и намерят. Нали затова съм белязана със специален знак! По сърцето ще ме познаят, сигурна съм. Само трябва да имам търпение. А аз имам цялото търпение на света!

Здравейте! Да ви се представя – викат ми Топчо, Топче, Топърчо и `Ей, малкия`. Приемната ми майка казва, че сега съм Топърчо и ще стана Топър, като Топър Харли, и че съм чаровен като него. Не го знам кой е, но й вярвам.

Аз не помня много-много от историята си. Казват, че мама Сара, истинската ми мама, се е появила изведнъж в един район на София с 5 мънички кутренца, все чернички. След това сме останали само тя, аз, едно братче и едно сестриче. Казват, че сме били малки черни перлички и че сме си приличали като капки вода. Живеели сме на опасно място и една много добра жена ни съжалила и ни прибрала в хотелче за кучета. Братчето и сестричката ми бързо ги осиновили и сме останали само мама и аз. Тогава сегашната приемна мама решила да ме погледат у тях, докато поизрастна.

И така един ден ме взеха с кола и ме закараха някъде. Това вече го помня. Там беше топло и ме посрещнаха две четирикраки каки от нашия вид, които не ми се зарадваха хич и един човек, който пък много ми се зарадва и много ме гушкаше. Веднага тръгнах на разузнаване из апартамента. Открих къде е кутията с кучешките играчки и ги разхвърлях. Убеден съм, че бяха ги приготвили за мен. Открих и откъде вадят храната. После се изпишках на памперса, с което мисля, че ги шашнах и спечелих. След това се заех да убеждавам каките, че съм много готин и че ги признавам за шефки. По-малката кака сравнително бързо се убеди и с нея много си играем – хапем се, боричкаме се, ръмжим си. Като се наспя и ми доскучае, веднага отивам да го споделя с нея. С другата предпочитам да не се закачам.

Какво друго да ви разкажа – хапвам със завиден апетит и раста. Казват, че съм спокоен и разбран, каквото и да значи това. Всичко вече разузнах в тази къща и чакам с нетърпение да започнат да ме извеждат на разходка.

Ами това е, за друго не се сещам. Някой, който много обича чисто чернички кутрета с мъъъничко светло петънце на брадичката, иска ли да му стана най-добрият приятел? Обаждайте се, ще чакам.

Историята винаги една и съща, благодетелите човеци почти винаги- също. Поправят с цялата си любов разплетените съдби на страдалците. Не отминават, лекуват, закрилят и търсят да предложат топлина –  тази на дома, но  най-вече човешка. Историята винаги е една и съща. Само участниците потърпевши са различни, но винаги  пострадали от човешко безсърдечие и лошотия.

Понякога обаче орисията на бъдещето е различна. Макар и колебливо, късметът се усмихва. Съдбата намигна и на Джия – най-обикновено бездомно куче, но с най-необикновения енергиен заряд. Блондинка в кучешкия свят, с тъмна муцунка за разкош. Неукротимо игрива, с любими предпочитания към обувки и ръкавици, но с истински  благороден нрав. Джия е послушна на повод, но пусната на воля, хабер си няма от команди. Нали се сещате обаче, че това е само нарочно умение, за да отклони вниманието изцяло в своя полза. За да се научи й трябва съвсем малко нейно усилие, но много любов човешка.

Джия е истинска модерна икона – средна на ръст и килограми, ваксинирана, чипирана и кастрирана. Живее в приемен дом и очаква аплаузите на съдбата за главната й роля в нечии топъл дом и сърце!

Ето един много специален хулиган – Майкъл. Черно-бял котарак на 10 месеца.

Майкъл е един грамаден, дружелюбен, любопитен, енергичен, умен, игрив и човеколюбив котарак. Разбира се добре с хора, котки, кучета и каменояди. Прекарва времето си в обследване на нови територии, мърркане, игри, мърркане, галене и също така мърркане!

Както се вижда от горните снимки – наистина е невъзможно да щракнеш един порядъчен портрет на Майк – непрекъснато снове след теб и се търка да бъде погален.  Котаракът е наистина чудесен, разбран и много симпатичен.

Майкъл очаква  да го намерят неговите сродни души. Те трябва да са енергични хора с чувство за хумор и просторен двор, където нашият изследовател да получава нужните му приключения. Този хубавец не е направен да линее на шкафа цял живот – трябват му приятели и нови преживявания, за да бъде щастлив.

Така че – ако сте се разпознали в горните редове – пишете ни! Майк, разбира се, е нетърпелив да отърка любезно бузи в глезените ви.

Майкъл е кастриран, ваксиниран и обезпаразитен.

Представяме на вашето внимание – Тинай (означава Истина на езика на народа На’ви от филма Аватар) или накратко Тини. Този котарак от планетата Пандора е претърпял пълна метаморфоза, за да достигне до състояние осиновяем. Намерен е да се топли в една кола в големите януарски студове. И докато е бил съгласен да избяга бързо от там преди да е пострадал, не е бил толкова съгласен да бъде хванат от човешко същество от планетата Земя. Само че, обграден от 5 кучета и 2 двукраки, нямаше избор и въпреки съпротивата указана с хапане и драскане, е прибран на сигурно място.

Оттам започва приобщаването на едно извънземно коте към човешкия свят и научаването на най-трудния урок – че хората не винаги означават опасност. С много постоянство и отдаденост, след много хъскане и криене от страх, този котаран се превърна от мръсно и слабо извънземно, в земна прелест. Докато преди се криеше при всяко посягане да бъде докоснат, сега вече Тини се превъплати в едно много смело, игриво и гушливо коте. Само чака някой да седне и веднага отива и се гушва. Влиза в гардероба, вечер спи гушнат в леглото, закача се и му се играе.

Една от най-трудните задачи – социализацията на диво коте е извършена успешно. Сега остава само още една крачка до щастливия край – топъл и любящ дом за този вече ваксиниран и обезпаразитен мил Тини. Той от своя страна, обещава да пази гардероба ви със затворени очи и гръмко помъркване всеки ден!