ЧЕСТИТА ПРОЛЕТ, несретничетата полетяха на север – 29 кучета и 6 котки прристигнаха
невредими в Германия и Холандия! Благодарим на нашите приятели от Tierhilfe Sofia и
Ovidefarm за страхотната помощ!

За наша огромна радост това е пореден път, в който пътниците са точно от онази категория „най-нежелани“ – дали по възраст, по форма или по цвят – 29-те кучешки и 6-те котешки несретничета едва ли биха имали шанс да бъдат щастливи и обичани в нашата мила татковина. За тази възцарила се справедливост имаме да благодарим много на Мартина в Германия. И тъй, шпрехен зи дойч, бейби – накратко за нашите нови немци.

Приютът със сигурност няма да е вече същия без 3-те любими достолепни дами – Мама кравичка – Крали; Мис Дейзи а.к.а. Пухла; и нейно величество хипопотамката Шази:

Крали е при нас от почти 2 години. За 2 години в клетка Крали не се умори за се усмихва -
такъв хубав и лъчезарен характер, че и красавица при това.

Пухла е в Богров от август 2010. Едното от нейните бебенца го имаше в календара за 2011, разбира се – осиновиха го; другите две останаха да чакат – чааак сега на предния ни транспорт за Германия замина и Беър; та остана едничко. Мама Пухла плашеше освен с внушителния си размер и с факта, че лае доста сериозно. До момента в който й се сложи повода. Тогава се разтапя от кеф, започва да се закача и играе, въргаля се по земята, въобще – става различно куче.

Шази, милата мечка, която Веси Костурска измъкна от Сеславци преди още да бяхме започнали да работим в Богров. Ето какво казва Веси за нея:

„Няма да забравя първия път, когато я видях при храненията в Сеславци още преди Богров да отвори. Беше набутана в изолатора, обясняваха ми че била лоша и да внимавам. А тя като ме погледна и като си подадох ръката да я пипна и взе да ми говори. По специфичния начин, по който само северняците обясняват – нито е лаене, нито е виене. И до сега щом се покажа пред клетката и започва да ми говори. Бита, със страх от повод, от посягане към главата й, с избити зъби и изгубено след травма око, беше борба за доверие първите дни след Сеславци, в приемния дом. Остана й единствено борбата за храна, като следствие от лошото минало. Винаги обяснявам за нея, че е като една възрастна лейди, с достойнство, необичаща да й се бутат и да й се пречкат. Сега ще си има свое си местенце, свои си хора. След 2 години по клетките…“

За Германия заминаха и две кутрета от приемни домове – господин Тошко и госпожица Пумба. Тошко е едно безкрайно необикновено, графитено-сиво умно момченце; а Пумба дълго се подвизаваше като момче-хулиганче, докато един добър доктор посочил очевидната и липса на пишка, та се наложи по спешност да се преквалифицира в послушна принцеса. Двамата отидоха директно при осиновители.

Ава, Ния и Тимбър са кучета, които бяха при нашия лекар-кастратор доктор Мариета Станкова. И тримата са много млади, и тримата от улиците на София, и тримата спасени от сигурна смърт. Оттук-нататък ги чакат само хубавини, то се е видяло!

Тази пък мила дама е Сива. Тя е при нас отдавна и е едно от 5-те кастрирани супер малки бебета, които взехме от Сеславци преди повече от година. Бяха кастрирани касапски на възраст около 2 месеца, наплашени, ужасени скелетчетата. За щастие лекарят, който им причини това е уволнен от Екоравновесие. Сивка е №2 осиновена от нейната група; уви и другите кутренца от това кучило са също толкова непривлекателни за хората, които идват да си търсят куче, макар и да са толкова лъчезарни кучета. Дано и те да извадят късмет.

Миши е любимото приютско куче на Веси Костурска, с което тя трябваше да се раздели, защото и трябва повечко място за приемни животни. Мишката беше много лошо ударена от кола, оперирахме я, церихме я, после отиде да живее при Веси и сега най-сетне си намери хубаво местенце, където да я обичат колкото заслужава.

Воли е на година и малко вече, прекара около година в приюта. Беше блъсната от кола когато я приехме, отне и доста време да се справи – беше ударена доста зле. Благодарим на всеотдайните ни лекарки, които направиха всичко по силите си, за да може Воли да се възстанови напълно. А пък Воли щом се отпусна се оказа една супер енергична и любопитна кучица. Сигурни сме, че ще бъде много щастлива!

За Германия също така успяхме да пратим още 3 кучета от Сеславци, както и 4 бебашки, на които нямаме сносни снимки – ако се чудите кои ли са, бяха в голямото карантинно 2 сиви момчета и 2 черни момичета.

Сега, идва ред на 6-те ни котешки късметлии. Те са 5 дами и един младеж. Двете премръзнали сестрички Лада и Северина; дребосъчето Куки; неповторимата Пепи; строгата Миси и разбира се – уникалният и неповторим прекрасник Майкъл. Всички те си изчаха чакането за обич в приемнине си домове и вече се радват на щастлив нов живот в Германия!

* * *

Отделно нашите приятели в Холандия – Ovidefarm подадоха ръка на 10 бебешорчета от приюта. Впрочем, всички без Пандора вече са при своите нови хора – тя е твърде скъпоценна, за да я дадат, първо ще и се порадват.

Тези 9 въшчици до един са нежелани страдалци от улиците на нашия град, живяли са по повече от 2 месеца затворени в карантинните, за да не ги хване някоя гадна болест, нямат си никаква кой-знае каква предистория, освен че са ги родили кучетата на пълни идиоти. С една дума – кашончовци.

А Пандора – тя е особено специална с това, че е наполовина френски булдог. Родена от домашна кучка, тя за разлика от братчетата си повече прилича на безпородния си татко. Така че братчетата ги продали за френски булдоци, пък нея я хвърлили до кофата. Няма такова прекрасно и жизнерадостно куче! Не спира и за една секунда, обожава всички кучета, котки и хора. Свръх енергична, свръх емоционална и любвеобилна, освен това много умна и изпълнителна – кутре мечта.

Поздрави и песни на всички приемни стопани, едно голямо БРАВО на Петър и Вълко, които за пореден път закараха бързо и професионално нашите герои на сигурно място!
ПРОЛЕТ ПУКНА, НИЕ НЕ! Така ще отбележим отминаването на тая противна, дълга, омразна зима. Край вече, стига с тия студове, време е за слънчеви дни в приют Богров.

Една много важна част от работата ни като Фондация в полза на бездомните животни е да следим и участваме максимално активно в писането на норматива, който се отнася до тях. Освен градските разпоредби на нашата – Столична община, много ни интересуват и тези, които регулират въпроса на национално ниво. А именно Законът за защита на животните и прилежащите към него наредби.

Каква е тази Наредба 41 и защо толкова се пищи за нея? Много хора се чудят – какво толкова има да се протестира за нея. А тя е много важна! Защото е: Наредба за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия,  към пансиони и приюти за животни. Това означава, че описва начина, по който може да бъдат отглеждани домашни любимци в приюти, зоомагазини, хотели, развъдници и т.н.

В досегашния си вид Наредба 41 изискваше приюти от централно-европейски тип. Сграда с дворчета, където кучетата да се настаняват поединично или на малки групи.

Днес обаче под натиска на местната власт Министерството на земеделието и храните предлагат промени в Наредба 41. Те включват:

• отпадане на задължителното вътрешно помещение – вместо това поставяне на къщички за кучета на открито;
• населването на дворчета от 45 квадратни метра с 15 животни  – т.е. отделянето на само 3 квадратни метра на куче.

Ето такива са условията за живот на кучетата в общинските „приюти“ в страна ни днес – кадрите са от Димитровград, Стара Загора и Плевен

Докато за нас е напълно разбираемо и разумно преминаването на приют от закрит тип към дворчета с къщички, то сме поразени и много притеснени от идеята да се отглеждат толкова големи групи кучета на толкова малко пространство. Вярваме, че това ще доведе до непрекъснати сбивания и убийства в приютите, тъй като кучетата просто не са устроени да живеят толкова натясно.

Изпратихме това си становище и в МЗХ. Бяхме поканени – както ние, така и ред други организации с писмо по електронната поща. Научихме, че предложението ни е било получено, но за жалост нищо повече. Това, което ни смути много тази седмица е, че от колеги случайно разбрахме за работна група, която ще се сформира в МЗХ по темата. Ние обаче не сме били поканени.

Това е смущаващо по ред причини, най-вече е предвид това, че АРС стопанисва изрядно най-големия приют в България. Нещо повече, научаваме, че не са били поканени и нашите колеги от ГБПЖ, които имат 3 приюта в България и много богат опит. Но кой е бил поканен тогава??? Кой точно „експерт“ ще прецени дали тези промени са уместни?

Това, според ОДБХ към Министерство на Земеделието са нормални условия за живот в европейски приюти през 21 век.

Най-важният пункт при промените в Наредба 41 според нас е пространството, което трябва да бъде отделено за всяко едно куче. До момента Наредбата предвижда 5,1 квадратни метра. Сега тихомълком се опитват да намалят и това оскъдно пространство на 3 квадрата.

Това е много обезпокоително и може да доведе до създаването на истински концлагери на територията на всяка една община в България. Надяваме се МЗХ да не пренебрегне съветите на най-опитните организации и да не осъди стотици хиляди кучета на адски живот в пренаселени и мизерни условия.

Научете повече по темата тук:
Наредба 41 преди промените (в момента)
Промените, предложени от МЗХ
Нашето становище по предложените промени
Нашето писмо, с което предлагаме свои експерти за работната група
Писмото на Четири Лапи, изразяващо възмущение от начина на работа в министерството

Молим да се информирате по въпроса, тъй като вашата подкрепа вероятно ще е нужна, за да предотвратим един геноцид. Благодарим ви!

С голям успех премина първия ни Благотворителен базар, проведен миналия уикенд в студио за обзавеждане Вирту!

Благодарим, че дойдохте, мили дами, благодарим, че помогнахте на кучетата в беда!

Базарът събра общо 1553лв! Всеки от тях ще отиде в полза на кучетата от приют Богров.

Специален поздрав за хората, които направиха този базар реалност:

• Дарителките, които дариха чудни неща за продан!
• Дарителките, които си харесаха от тези чудни неща и направиха дарение за приюта!
• Домакинята на събитието Анелия Николова и нейните помощнички Мария Дичева и Павлина Самоковлиева.

Посипваме си пепел на главата и се извиняваме на всички, които бяха подведени от сбъркания адрес в анонса. Поне 10 пъти го прегледахме, а никой не видя грешката. Това ще ни е обеца на ухото, дано не ни се сърдите твърде много!

* * * * *

Скъпи приятели,
най-вече приятелки,

с най-топли чувства ви каним на нашия дамски Благотворителен Базар!
Той е продължение на успешния ни онлайн базар „Предай нататък“ и ще се случи в рамките на два дни в студио за обзавеждане ВИРТУ.

Стотици чудесни неща очакват вашето внимание – от колиета, през часовници и шалове, до книги, аксесоари за домашни любимци и какво ли още не!
Всеки от предметите е дарен от приятели на Animal Rescue Sofia и е в идеално състояние – нещата се продават с благотворителна цел.

Събитието е от дами за дами – нашата приятелка, домакинята Анелия ще ви очаква с литри ароматно кафе и топъл чай, салдки хапки и раздумки.
Базарът ще работи и двата дни от 11 до 17 часа. Наминете, пийнете чаша кафе и си харесайте нещо.

ВСИЧКИ приходи от базара са в помощ на 500-те добри кучета в приют Богров!

Събота и неделя, 10-11.03

От 11 до 17 часа

VIRTU – бул.Гоце Делчев №113

ДОБРЕ ДОШЛИ, МИЛИ ДАМИ!

ЗАПИШЕТЕ СЕ КАТО ГОСТ ВЪВ FACEBOOK

Очакваме ви във Вирту идния уикенд!

Мили момичета, събрали сме УНИКАЛНИ и наистина хубави неща за един следосмомартенски благотворителен базар!
Ще се продават сума ти красоти – все в полза на кучетата в приют Богров. Наминете този уикенд с приятелка – наистина няма да сбъркате, а и ще помогнете много на една добра кауза!

Animal Rescue Sofia е социален партньор на INTRO! FESTIVAL!
Фестивалът във Facebook. Билетите вече се продават на Eventim.

Каква страхотна седмица за осиновяванията в приют Богров!
Вече ви се похвалихме със задомяването на много кучета в България. Сега ви представяме и новите ни германци – 15 местни нежелани с нови съдби: да бъдат скъпоценни домашни любимци на добри хора, които ще ги обичат до последния им дъх!

Няма как да не започнем с Бата – простреляна право в гърдите българска овчарка с ампутирано краче. Бата беше смъртник, но благодарение на вас получи нужната и спешна медицинска помощ и се научи да живее с три, вместо с четири крачета. Поради преживяното и „добрите“ и стопани, Бата не беше добронамерена към всички, та се чудехме дали ще успеем да я задомим. Хем инвалидче, хем сърдитка – не беше много ясно какво бъдеще я чака. Затова сега сме на седмото небе от задоволство, че ще бъдем спокойни, а Бата обичана в новия си дом в Германия.

Бата днес; Бата, когато я приемахме преди 4 месеца

* * *

Кати и Кайла са две девойки от онези, които израстват при нас и започват голямото чакане. Неслучайно наричаме техния цвят „бездомен“ – дори и най-златните сърца с тази сиво-кафява шарка не намират своите приятели лесно, твърде обикновени изглеждат на хората. Каква радост, че отиват на място, където няма да ги избират по цветовете!

Впрочем, тяхното постъпване в приюта беше абсолютно безумно – захвърлиха ги. Това не е нещо ново, поразително е кой ги захвърли – ловци от ОП Екоравновесие, на които ясно и просто обяснихме, че нямаме място за мъничетата, няма празно карантинно, няма свободни приемни стопани… Няма да влизаме в подробности какви еквилибристики бяха да опазим тези девойки здрави. Важното е, че сега вече са на сигурно място.

* * *

Сещате се, че всеки от нас има поне по 20-тина любими бездомничета, случаи от квартала, истории, с които се сблъсква и т.н… Обаче хората и без това беснеят, че не сме магьосници да взимаме всяко едно куче и гледаме да настаняваме колкото можем повече кучета от сигнали на не-кучкари. Затова екипът ни е инструктиран да не прибира животни от улицата освен ако не са пострадали или естествено – за кастрация.

Та, представете си как е изглеждал Туич, че да го приберат наши хора. Свит до някакъв куп дини за продан, дребен, крастав, хърбав, сополив – изглеждал като някой, който смята да умира всеки момент. Така се сдоби и с името Туич – единствените му движения бяха едни конвулсивни потръпвания на равни интервали. Едвам го измъкнахме от трапа, голям боец се оказа. Днес обаче всичко това е вече зад гърба му. Туич е грамаден пухкав красавец с чудесно отношение към живота. Осиновителите му ще са големи късметлии с него.

* * *

Ембър е едно чудно момиче, което имаме от ситно бебенце. Това злато си изчака чакането и беше последна от кучилото негърчета, на което не бяхме намерили добър дом. След дълги месеци в приюта Ембър най-сетне ще бъде погалена от своя си човек. Как само заслужава да бъде щастлива тази предана и кротка умница!

* * *

На горкия Брейкър му беше минала кола през крака. Или ако не кола, то нещо друго ужасно тежко. Във всеки случай го приехме с 3 натрошени пръстчета и много нещастен. Но и това мина и замина, а Брейкър израстна при нас и стана красив, мил и много весел. От тук нататък го чакат само радости и веселби!

* * *

Ех!!! Флий замина!!! Не можем да се нарадваме!

Флий е  10-тина килограмово кученце, което приехме с 5 слепи бебета в края на 2010. Надявахме се бързо да я задомим – дребна, мила, умна, послушна – сигурни бяхме, че няма да се задържи дълго, както стана и с малките, които израстнаха в приюта и го напуснаха щастливи. Добре обаче – никой не попита за нея. А тя е от онези кучета, които направо ще си отвъртят дупето да ти се радват – благун безподобен. Почна се едно дъълго чакане – 2 години я предлагаме тук и там – все я отказват – не била привлекателна. Алоо, снимките лъжат! Това куче не е сиво, бре! То е ЗЛАТНО!Както и да е, де. Умни германци – избраха едно наистина чудесно куче.

* * *

Впрочем, положението със Жанка е абсолютно идентично с това на Флий. Само дето за нея не можем да кажем драматично, че чака цяла вечност. Тя чака „само“ една година. А малките, които отгледа с много нежност отдаавна, отдавна са си вече по местата.

Обзаложили сме се, че Жанка-Добранка ще бъде сред 3-те кучета, които ще бъдат задомени първи в Германия. Да видим дали ще познаем, няма как да не е тя – такива нежни дребосъци грабват сърцето мигновено и не го напускат никога.

* * *

Бетани е едно тихо малко момиченце, което беше станало направо невидимо в приюта. Братчето и Хоук замина за Германия миналия месец и оттогава Бетани направо стана прозрачна, горката. Ясно беше – няма как да чака, Бетани и тя трябва да ходи при зи жърманз, в противен случай ще стане напълно прозрачна и ще я отвее пролетния ветрец.

Шегата настрана. Има кучета, на които приюта им понася добре, но има и такива, които просто не могат да се справят в такава обстановка. Бетани е от вторите – просто не е направена за шумен спартански живот, твърде стеснителна и кротичка е. Страшно се радваме, че и тя получи възможност да живее живот със свое собствено темпо. Убедени сме, че ще цъфне и ще се промени буквално за седмици в новия си дом.

* * *

Не е нужно да ви разправяме какво приказно добро кученце е Даки – и сами можете да го видите, то и е изписано на личицето.

Не бихте повярвали, че е същото куче, ако я бяхте видели, когато за пръв път постъпи при нас! Беше едно ужасено треперливо създание, което не допускаше човек до себе си и пищеше от страх, ако я докоснеш. Великолепната промяна се случи благодарение на методичната работа на Старшите Доброволци, които не пожалиха време, за да обяснят на Даки, че светът може да е хубаво място, ако имаш прители.

Поздрави за пореден път на прекрасните хора, които идват да социализират животните в приюта седмица след седмица. Без вашата неуморна помощ кучетата не биха били готови да изминат дългия път до новите си домове.

* * *

Това съкровище тук се казва Дороти. Едно неописуемо мило кученце, което прибрахме заедно с братчетата му – бяха ги вързали в чувал и метнали в едно дере. За жалост прелестните и братя и те са още при нас. Неясно защо тези прелести още не са се харесали на никого, голяма мистерия.

Джош и Кевин – братчета на Дороти, които още чакат своите хора в Богров

* * *

Две момичета от Кремиковци – Бели и Моник.

Бели я приехме в приюта миналото лято. Беше кожа и кости, но пък весела и спокойна – удивително мило същество.
Моник пък беше от бебетата, които взехме миналия септември – тя е сестричка на Ромул и Рем от календара. Много специално и стеснително момиче.

* * *

Стигаме до Лулу – и тя ветеран в приюта. Малко ни е срам да си признаем, обаче никой не помни вече как попадна при нас Лулу… С толкова много кучета, толкова много съдби -  не е никак лесно да познаваш всеки и да помниш как си се сдобил с него.

Важното в случая е, че Лулу е при нас вече повече от година и е крайно време да получи радостта и удобствата на собствения дом. Чудно добро момиче е тя.

* * *

За накрая – най-голямата радост! Маската стана Германка, хора!!!

Ако сте идвали в приюта я познаваме. Маската, или Мали, както и казват някои е сред 60-те кучета, живели в приюта преди да го поемем ние. Това прави повече от 3 години в Богров – наистина дълго време, особено когато си едно толкова дружелюбно и мило куче, каквато е Маската.

Естествено – тя беше най-голямата любимка на доброволците и получаваше разходки и обич вповече – как да не я обичаш!

Е, това са познатите ви личица. С този транспорт успяхме да пратим и 5 кучета от Сеславци – окаяни страдалци от подопечните на д-р Станкова. Изобщо това пътуване е върха – кучета, които са чакали сума ти време, които имат малък шанс да бъдат задомени тук, едни такива „невидими“ добряци, които иначе щяха да си висят в клетките до второ пришествие.

БЛАГОДАРИМ още веднъж на нашите колеги в Германия, на доброволците, на екипа, на момчетата, които ги закараха. Ура за още 20 спасени живота!