
Като естествено продължение на класацията за най-лош късмет, а и подтикнати от тъгата, която ви причини първата класация, решихме да повторим опита си за оригиналничене, но този път от обратната страна. Ясно е, че всички осиновени са големи късметлии, но – кой е извадил най-щурия късмет, кой аха-аха да се размине с щастието и в последния момент съдбата е мушнала пръст в коремчето му и е отсекла – „Кефиш ме!“.
5. Еди-кой си и Eди-кой си

Случката е следната – появяват се хора с кашонче и две бебета вътре. Обясняваме им, че няма как да ги приемем, че няма никакво място… Хората си тръгват, а кашончето с бебетата се изхвърля в движение на пътя пред приюта… Докато се чудим и маем, какво да ги правим, две от момчетата, които работят при нас като гледачи поглеждат в кашона и…. познават своите бъдещи най-добри приятели! Двете кутрета прекарват в приюта всичко на всичко 10 минути, след което отиват в чудесни домове, при стопани, за които сме сигурни, че знаят как да се грижат за тях!
4. Живка/Меги

Живка беше захвърлена болонка, която Петър намери и доведе за кастрация. По това време приютът беше пълен и не приемахме нови кучета (то кога ли не е така, ама нейсе). На Живка и предстоеше връщане на улицата след няколко дни, ноооо…. Не стана точно така. Защото, докато траеше краткия й престой при нас се появи нейния човек! Вместо да се върне на улицата, тя си отиде у дома с Екатерина. А можеше да се разминат, беше въпрос на часове…
3. Фокър

Отива Светльо на работа. На магистрала Хемус вижда, лежащо кутре, ударено от кола. Колите летят до него, въпрос на секунди е някой да го довърши. Да, ама не. Светльо го прибира и (познайте, дали имаме място в приюта в него момент?) Веси Костурска го взима приемно в дома си. Сега Фокър е щастлив австриец и навярно не знае, че животът му висеше на косъм…
2. Тихомир

Е, признавам си, че съвсем скоро вече ви разказахме за него, но каква е вероятността да се случи точно тази поредица от събития? Стопаните му го докарват до толкова окаяно състояние, че да не може да оцелее и седмица, след като все пак го изхвърлят. Изхвърлят го (извинете ме за френския) на майната си. Надя и Светльо точно пък в този ден минават от там (а не го правят често, не им е по маршрута) и на всичко отгоре, Надя, която по принцип е блейка, да го забележи в далечината? Е, кажете ми, не е ли това невероятен късмет?
1. Коста

Даам. Ето тук вече можем да приемем, че този младеж е роден със сребърна лъжичка в устата. Роден и изоставен в двора на училище. До тук –лошо. Някакви гадни дечица го пребиват. Става още по-лошо. Би могло да се превърне в най-лошо, но…Започва доброто. Някой го вижда (това, да речем, се случва често). На този някой му пука (това обаче си е рядкост). Този някой познава д-р Станкова и й се обажда. Приемаме го, ампутираме висящото на голо кокалче краче, отива в приемен дом. Укрепва, свиква с хората и накрая приказката завършва в Германия, където Коста се превръща в обичан домашен любимец.
Е, кажете, не са ли късметлии?
ВИЖТЕ също и кучетата, които не извадиха късмет миналата година, пък дано им провърви:

Присъедини се към нас!