Когато се отвори възможност 10 бебочета от приюта да отпътуват към приемни семейства в Австрия не се зарадвахме особено. Без пари за пътуване – чудо голямо, че сме им намерили местенца – щяха да изпуснат този шанс. Тогава решихме да ви помолим за помощ.

Три дни по-късно, благодарение на вас и невероятнота ви щедрост десет приказни мишлета пристигнаха благополучно на Дестинация Щастие! 10 чудни кученца, които вече са в грижовните ръце на приемните домове в Sibi’s Hundeparadies!

Кученцата в офиса на приют Богров тази сутрин – чакат пътуването си с нетърпение

Разбира се – появиха се усложнения в последния момент – като по поръчка част от бебетата се разкашляха снощи. А пък билетът е купен, всичко е организирано… На тяхно място отпътува друг „комплект“ душици. За голяма наша радост обаче успяхме да пратим 10 вместо 9 мъника.

И тъй, зарадвайте им се и вие, мили хора, тук са десетте бебчета, чийто щастлив живот осигурихте вие. Вместо в клетка, тези мъничета ще бъдат в прегръдките на любящи хора тази нощ:

Акта, Блеър

Блеър, Акта, Ноа, Ръсти и Скилс са едно цяло кучило. Едно цяло захвърлено кучило, каквито са всички бебенца в приют Богров. Тези бебашки са едни от многото кутрета на безотговорни хора, които не са кастрирали дворното си куче, а после са изоставили бебетата да измират по улиците от лъжлива хуманност.

Ако извадят късмета да дойдат при нас в приюта, малките кутрета влизат в карантина. Там прекарват сума ти време докато бъдат обезпаразитени напълно, ваксинирани три пъти и изобщо обгрижени всячески, за да могат да започнат да се срещат с други животни.  Бебенцата от това кучило никога досега не са излизали от карантинното – не знаят какво е да се поразходиш, да лежиш на канапенце, да погризеш някой крак на дървена маса… Очакват ги големи изненади!

Ръсти, Ноя, Скилс

Други едни сестричета на това пътуване са неустоимите снежинки Хедър и Шейн. Те бяха изхвърлени на едно бунище в покрайнините на града. С издути от глистите коремчета, ужасно слаби и напълно неадекватни, малките не изглеждаха като кутрета, които ще успеят да се справят. Настанихме ги с резерви и дори не им дадохме имена, но не бяхме прави – мъничетата не просто оцеляха, а и станаха страхотни красавци! Братчето им Колин беше осиновено от добри хора тук, в България. Момичетата обаче ще красят Виена:

Ляво горе – Шейн; ляво долу – Хедър; Дясно – захвърлени на бунището

Едва ли са много нещата, които изглеждат по-отчайващо и несправедливо от нежелано бебенце, откъснато от майка си, самотно и объркано. Шейн и Хедър ще спят невярващо тази нощ, това е сигурно.

И тъй, продължаваме по списъка, като ви представяме едно рядко прекрасно момче – Антонио!

Антонио

Спокойно! Ако току-що сте изпитали огромната нужда да имате ето такъв прелестен приятел до себе си – не се тревожете. Прекрасният, умен, послушен, добър брат-близнак на Антонио – Миро, е още при нас! Тези бебенца 100% са „домашно производство“, може би с родител голдън ретривър, няма как да сме сигурни. Каквито и да са – тези бебета са абсолютно неотразими, това го гарантираме. Както и всяко кутре в приюта!

И тъй, на края на нашия списък двама много специални:

Оливия, Деймън

Тези двамцата са от две различни зарязани кучила, но страшно си приличат по характер! Балансирани, дружелюбни, добри и толкова влюбени в хората, че сърцето ти направо може да се стопи. Кучета като тези двамата вероятно са причината изобщо да ги гледаме у дома – лоялни, послушни, влюбени в нас, радостни от всяка секунда, прекарана с хората. Каква несправедливост е факът, че съкровища като тези остават непожелани от никого единствено и само заради неясния си произход…

Е, това е! Тези ангели официално са щастливи и в безопасност благодарение на вас. Защото вие бяхте на един клик разстояние от това да ги подминете и не го направихте. Защото ги погалихте на ум и им дадохте нещо свое. Да знаете, че всяко от стотиците хиляди помахвания с опашки, които ще направят тези десет късметлии е поздрав за вас!

В дни като този чувстваме света добър. Защото е населен с Добри Хора!!!

До скоро за нас  „Дирофилариоза“ беше непозната дума. Но това беше преди. Наложи се да я научим. Наложи се да се обадим на всеки ветеринар, сблъсквал се със страшната болест и да молим за съвет и помощ.

Поведохме една трудна битка, без ясен за никого изход – можем ли, не можем ли да се справим, ще съберем ли непосилната за нас сума за лекарствата, ще има ли полза от опасното лечение – никой не знаеше…

Все още не смеем да се похвалим. За това няма да ви казваме – имаме първите излекувани! Ще го кажем по-семпло – лечението на Джак, Харли и Сибир приключи!

Сибир

Милите зверчета се бориха здраво. Първо ги отделихме в индивидуални заграждения, защото трябваше да избегнем всяко вълнение и по-бурни движения. За перпетум-мобиле-тата Харли и Джак, ограничението на движенията беше невъзможно – непрекъснато скачаха, катереха се върху къщичките… Всяко едно рязко движение поставяше живота им в опасност. Наложи се да ги вържем. Ние, дето сме толкова против вързаните кучета, гледахме ден след ден, седмица след седмица, месец след месец синджирите около вратовете им и всеки път им обещавахме:

-Още мъничко и ще сте свободни! Веднъж да оздравеете, никога вече няма да стоите вързани!

Сибир, от своя страна, нямаше такъв проблем. Кроткия, добър Сибир, за първи път се почувства щастлив. Докато беше в общите клетки, останалите кучета го мачкаха психически и дори, когато го преместихме при най-малките бебета, Сибир се криеше от тях и стоеше с наведена глава, в очакване на човек.

Подготовката приключи. Всички витамини и лекарства бяха дадени. Първата доза имитицид. Джак лежи с температура и се гърчи от болка. Сибир плаче тихичко. Харли…е, признавам си, Харли е железен – него нищо не може да го притесни и май не разбра, че сме му поставили болезнена и опасна инжекция.

Джак

Седмиците минават, проблемите им утихват, ние също не сме толкова уплашени. Но идва време за втората доза. Най-опасната. Онази, която най-често става причина за инфаркти и внезапна смърт. Лекарите и гледачите се редуват да ги проверяват на всеки половин час. И всеки път – със страх. Ще бъдат ли всички живи?

Джак отказа да се храни. Всъщност, от всичко се отказа – не ставаше, не ни се радваше. Поглеждаше ни с черните си очи, сякаш питаше „Защо аз?“. Сибир се вглъби още повече в себе си и с часове стоеше неподвижен като статуя – статуя на тъжно и самотно куче. А Харли се отвърза, прескочи заграждението си и навъртя километри в буен бяг, само на ръка разстояние от задъханите гледачи . Сега се чудя, кой беше по-застрашен от инфаркт в този момент – Харли или д-р Цурева…

Дните минаваха, с тях и опасността. Усетихме се, че отлагаме тестовете им. Ами ако пак са положителни? Ще причиним ли на момчетата този ад още веднъж?
За щастие, не стоим пред тази дилема. Джак мина два теста – и двата отрицателни. Харли и Сибир – един. След още седмица-две ще направим още един. За всеки случай.

След всичко, през което преминахa, Джак, Харли и Сибир ще се върнат в общите заграждения, но този път ще са здрави. И дано осиновителите им се появят скоро – момчетата се потрудиха здравата, за да живеят, а каква по-хубава награда от това, да живеят щастливо?

А ние? Започваме от начало. Защото останалите със страшната диагноза чакат своето изцеление…

Харли

Тук е мястото да благодарим на всички, които ни помогнаха в това страшно пътуване:

• Дарителите, които направиха възможно невъзможното закупуване на лекарствата. Приятели, без вас тези чудесни животни никога нямаше да чуят вълшебната думичка – ЗДРАВИ!
• Д-р Милен Костадинов от клиника Новет и д-р Ранко Георгиев от Централна Ветеринарна Клиника. Без вас, бяхме само объркани деца, които не знаят какво да правят. Благодарим!
• Д-р Ива Николова, д-р Надежда Цурева и д-р Росица Стоянова, които дадоха всичко от себе си, докато траеше продължителното лечение. Момичета, невероятни сте!

Скъпи приятели,
с огромна радост ви съобщаваме за 10 прекрасни мили котки, които намериха своите любящи стопани в Холандия благодарение на неуморната работа на нашите  колеги там. Ето ги и късметлиите: Стефчо, Съни, Тигър, Айрийн, Томас, Джак, Малчо, Малвина, Стела и Ракели:

Малчо и Малвина са братче и сестриче, спасени от сигурна смърт в началото на Септември. Били изоставени заедно с цялото си котило в един двор с куче. То не било агресивно към тях, но си играело с крехките бебета, като неволно отнело живота на 2 от тях преди съседите да се задействат. Ето в такъв вид се появиха на човешкия път трохичките:

Тези тук не са братя, макар и да вярват в това твърдо. Томас и Джак:

Момчетата са спасени от улицата, естествено, но интересното е, че дълго време живяха в къща пълна с кучета – в буквалния смисъл. Така израстнаха огромни, спокойни, самодоволни и изключително дружелюбни котараци. Осиновяването им тук – мисия невъзможна. Но защо!?

Такива чудни котараци би трябвало да са много търсени, какво им става на хората? Не е ясно. Всеки търси малки котета, а такива прекрасници като Том и Джак… котките ги яли. А не би трябвало, наистина.

Тези красоти тук са Ракели и Стела, също спасени от улицата. Ракели така и не успя да преодолее докрай недоверието си към хората, със сигурност има защо. За разлика от нея малката Стела направо се влюби в човешките неща и… в техните кучета.

Братчетата на долните снимки са (по ред на номерата) Тигър, Съни и Стефчо. Тримата са отгледани от добра жена, която приютила майка им без да се сети, че некастрираните котки обикновено идват с бонус. Поживели си добре на стълбите на нейната къща, но такива чудесници нямат място на улицата. Намери им се приемен дом, а сега и постоянен!

И накрая, последна, но не и по важност – госпожица Айрин! Уж само на 6 месеца е тази дребосъчка, но какво ли не е преживяла вече. Вероятно си спомняте нейното спасяване – беше паднала във вентилационна тръба още като ситно сукалче. После за щастие се намериха прекрасни приемни стопани за нея, тя израстна и тъкмо да я дадем за осиновяване – се оказа, че има вроден дефект на трахеята… та я чакахме да порасте, та я оперирахме, та се възстановяваше… Дааам, тя обаче не се даде в нито един момент. Откак си я знаем тя има една позиция: смятам да живея, при това с удоволствие! Е, крайно време беше да започне хубавото и за нея:

Eто такава трошичка беше тя:

Честито, мъничета!!! И да сте много щастливи, ей!

Скъпи приятели,
с огромна радост ви съобщаваме за успешното пристигане на 31 кучета от приют Богров във Холандия! Групата е голяма и шарена, много от кучетата в нея си повисяха здравата в приюта, а част от тях дори израстнаха тук, така че предстоят огромни изненади – тепърва имат да откриват радостите на живота. И така:

Няма как да не започнем с Тихомир! Не е нужно да го представяме – познавате го, спасихте го. Прекраният Тихомир си отиде от нас, за да радва своите хора в страната на лалетата. Край с неволите – пълен напред към Голямото Щастие, Тишо!

Еми, няма нищо по-приятно от хепи-енд на една толкова тъжна история!

* * *

Като повечето мами, дошли в приюта с бебенцата си и тя се подвизаваше с името Мама. После някак се превърна в Мамасита и така си остана. Мамасита имаше една особеност – мразеше мъже. Не просто мразеше, ами си умираше да им се зъби и да опитва да ги хапне. Когато откърми бебетата, трябваше да решим какво правим с нея – кастрация и връщане на улицата или оставане в приюта. Мариета и Надя се заинатиха и решиха, че всяко куче, проявило достатъчно здрав разум, за да не вярва на мъжете, има право на шанс.

Мина година, минаха две. Гледачите и доброволците усърдно работеха с Мамасита и от нейния свян от мъже не остана и следа (тук трябва да благодарим на Тони, който вече не работи при нас, но пък си отнесе спомени от Мамасита….и който беше първия мъж, посмял да се приближи до нея). Уви, дори с преодолян проблем, Мамасита продължи да не привлича осиновителите, заради скромния си външен вид. И така до моментът, в който нашата холандска приятелка не чу историята й. Без да сме й разказвали защо я задържахме, Селма възкликна „Охооо, ето едно умно куче, което има право на хубав живот!“.

* * *

Рос, Рейчъл и Джоуи са трима приятели, които си отживяха половин година в приемен дом и сега започват живота си отначало за трети път. Първия път, когато ги изхвърлиха на едно оживено кръстовище на междуградски път. Там те изгубиха другите трима приятели – прегазени от коли. Втория път, когато се разминаха със смъртта на сантиметри и бяха прибрани в чудесен приемен дом. И сега трети път – вече стиснали щастието за ръка – в Холандия!

* * *

На добър час, прекрасна, добра Уенди!

Извадихме Уенди от Сеславци миналото лято с едно бебе. Там я намерихме в една малка, тясна клетка с  12 бебета – половината нейни, половината чужди. Това грижовно и нежно куче, всячески се опитваше да откърми всички бебоци, приела ги за свои собствени, и да ги спаси от глада и мизерията в клетката, но уви.  Майчинската любов и отдаденост не са достатъчни на такива места… Докато се освободи място в приюта, всичките и бебенца, без едно, заспаха своя вечен сън.

Така прехвърлихме Уенди и Джой в приют Богров. На втората снимка виждате сбогуването на Уенди с Джой, направо да ти се скъса сърцето… Дано намерим стопани и на малката скоро, ще и бъде ужасно самотно без тази прекрасна и добра майка…

* * *

Да, не грешите. Тези овчарчета са нежелани кучета тук в България. Просто сме твърде богат народ, та хората предпочитат да си купуват животни, вместо да ги осиновят…

Мориган се появи при нас заедно с братята и сестрите си – изоставени бебета. Това беше чаааак през пролетта на 2010. За съжаление оттогава досега от тях е задомена само тя. Дано повлече крак!
Декстър е един мъничък пес с голям късмет! Роден на улицата от полу-домашна мама, мъничкият Декстър за малко да бъде зазидан в тръба на Топлофикация. За щастие го виждат добри хора, които се погрижиха Декстър да се прибере на топло в приемен дом и да се приготви за своя дълъг път към щастието.
С Риса нещата бяха малко смешни. Тя беше спасена „по грешка“. Нашите приятели и доброволци Митко и Мая отиват по сигнал за немска овчарка в беда. Пристигат на място, намират майка и три бебета, прибират ги, а после се оказва, че кучето в беда била друга немска овчарка, с други кученца… Е, какъв късмет за Риса!

* * *

Бъч е роден през пролетта на 2011. Както се досещате вече – появи се при нас заедно с изоставените си братчета и сестрички и е последният останал без стопани от групата си. Такова добро и спокойно куче, направо е роден да живее с хора. Много сме щастливи, че си отива у дома.

Теа се появи в началото на 2011. Разбира се – изоставено бебе. Беше толкова ситна, че можеше да се побере в дланите ни, една шепичка живот. С повечко грижа и малко лекарства Теа започна да укрепва и да расте и се превърна в жизнено, мило и добро куче със страхотно отношение към света и много обич към човека.

* * *

А пък милата Вирда е при нас от ето толкова ситна:

Взехме я от общинския приют в Сеславци цял месец преди да започнем работата си в Богров. Всички нейни братчета и сестрички намериха дом във времето от онзи паметен ден преди 2 години. Пък тази мила душа така и никой не я поиска. Дали защото просто си е такава или защото не познава друг живот освен приютския – Вирда нямаше никакви проблеми или оплаквания при нас. Живееше си много щастлива и доволна, с никого не се караше, за нищо не се мусеше – просто едно весело куче в клетка. Един път не изръмжа, един път не се държа зле… Поне 100 пъти си заслужи осиновяването тази добранка! Честито, Вирда!

* * *

Чара е едно наистина очарователно куче, което обаче не можа да очарова достатъчно хората от своя блок така, че някой да я прибере. Беше достатъчно мила и кротка обаче, за да и заделят едно местенце на стълбите и да я гледат там. Това обаче е забранено тук в София и пред Чара стоеше сериозния риск от прибиране в общинския приют в Сеславци. Бидейки толкова непоносимо добра и наистина изключително мила, Чара избори своето местенце на буса към Холандия и помага за сбогом на своите приятели от входа. Ех, че страхотно домашно куче ще бъде тази мила и добра душа!

* * *

Аманда и Графити са от онези бебета, на които казваме „кашончовци“. Това ще рече, че са били кутрета на нечие домашно некастрирано куче. Били са нежелани, а гениалният ум на стопаните им е сътворил решението: „в кашон и на улицата“… И двете дребосъчета дойдоха с по цяло кучило, и двете оставят при нас свои добри братчета и сестрички с надеждата, че ще се появят добри хора да поискат и тях.

* * *

Мъничкият Емил (Каро, понеже всяко куче в приюта си има поне по 2 имена) също беше изоставено бебе. Само че в неговия случай работата беше още по-зле – той и трите му сестрички са били изхвърлени като новородени сукалчета. Без шанс с една присъда – смърт от премръзване и глад.  Но, както казват хората – „роди ме  мамо с късмет, пък ме хвърли на боклука“ – явно тук поговорката е изпълнена на 100%. Добра жена намира мъничетата и ги отхранва ръчно докато станат достатъчно големи и силни, за да ги приемем ние.

Емил е най-малкото кутре в тази отпътувала група. Тук при нас остават 3-те му сестрички, които да ни напомнят за него. Вижте втората снимка – това е цялата рода. Е, можете ли да познаете кой от тях е Емо?

* * *

Красавците Спас и Мечо бяха сред любимите кучета на доброволците:

Спас е при нас почти 2 години вече. За него ще ви разкажем най-подробно в блога, понеже той ни е задомено куче №1000!!! УРА!

А Мечо, прекрасния сладур Мечо, син на Мис Дейзи го имаме от 1 година. Не е страхливец, просто е стеснителен. Но тази стеснителност за малко да му изяде главата. За толкова време при нас хубавецът не получи нито едно запитване – кой ще ти поиска един страхопъзльо… В чужбина такива не ги пускаме – по-добре да са си тук при нас, отколкото да отвисят в някой далечен приют цяла вечност нежелани… Както и да е, работата е там, че Мечо грабна сърцето на нашите приятели в Холандия с това, че толкова много обича хората и толкова много не обича да живее в приюта. Смилиха се над него и му дадоха шанс. Ей, Мечи, да се представиш отлично, чуваш ли!

* * *

Време за шоколад! Фрида и Ники си приличат, но не са роднини. И двете мадами обаче имаха щурия късмет да си поживеят в приемни домове:

Историята на Фрида е малка енигма. Появява се, изчезва, отново се появява… Естествено, след втората й поява се явяват хора, които твърдят, че точно те са тези, които са я гледали преди това и са я ваксинирали и обезпаразитили… При това няколко комплекта от тях, без видима връзка помежду им. Как малката ушка се е мултиплицирала и е живяла обгрижвана на няколко места си остана загадка. В крайна сметка скитницата е прибрана в приемен дом и печели джакпота с хубавите си уши.

Спасението на Ники е доказателство, че който иска, намира начин, а който не иска – намира си оправдание. Е, за щастие, Вера не е от хората, които си търсят оправдания. С Вера се чухме само веднъж, колкото да й кажем, че Ники е харесана в Холандия. От там нататък  тя направи всичко, без изобщо да се замисли или оплаква – кутрето беше прибрано от улицата и гледано повече от два месеца, обезпаразитявано и ваксинирано… Едва, когато докара Ники в уречения за пътуване ден и час разбрахме, че Вера е в напреднала бременност. Щастливи сме, че има хора като нея. Най-щастлива от цялата работа е, разбира се, Ники.  А тя е от ония кутрета, които още на първата ви среща, придърпват с косматите си лапички сърцето ти.  И освен, че е най-сладкото кученце евър (нещо, което всеки, влязъл в офиса него ден призна), нейната история ни накара да повярваме, че не сме сами в битката.

* * *

Ахххх, тази добра лисичка Вася! Това ситно момиченце беше намерено полу-мъртво от глад и болести, влачещо се с последни сили насред нищото. Вася мина през много перипетии, но благодарение на всеотдайната грижа на приемните си стопани успя да се справи и да се превърне в прелестно, лъскаво момиче. Днес най-сетне и нейното слънце се показа иззад облака и я огря със щастливата вест – някой иска Вася, ще има дом и за нея!

* * *

Тези мили мишки се казват Пупа, Шишко, Дейзи и Бимба. Майка им е бездомна кучка, а татко им домашно хъски. Няма да коментираме малоумието на стопаните, които нарочно пускат мъжките си кучета на бездомни женски… тук проблемът беше, че както обикновено приютът е старшно препълнен. Затова тези дребосъчета изчакаха своя късмет на улицата, където добри хора ги подготвиха за осиновяване – ваксинираха ги, обезпаразитиха ги и ги научиха да обичат хората.

5-тото бебенце от тази група, малкият Арес, беше задомен при хора, които вече имат котка от нас, тук в България.

* * *

Ето това е едно куче, което можем да наречем „ветеран на приюта“! Благата Лиса е в Богров още отпреди да започнем работата си тук. Тази малка енергична лисичка има такъв прекрасен и благ характер, че човек наистина трудно вярва как е прекарала общо 3 от 4-те си години живот в клетка. Ето едно куче, което наистина си е изчакало чакането, каква радост я очаква само! Ура, Лиске!

* * *

Нали знаете какво е „цвят: бездомен“? Това е смесицата от сиво и кафяво, която имат толкова много бездомни кучета. Това е цвета кучета, които се осиновяват най-рядко от приюта, макар и да са най много. Уви, този цвят явно е толкова всепоглъщащ, че пречи на хората да видят какви златни сърца се крият под него:

Панчо е третото братче на прочулия се чрез календара ни Джар-Джар. Цялата рода е прекрасна, много сме доволни от тях. За жалост в приюта остана горкият Кубрик, който едва ли скоро ще намери своите хора. Прекалено неврзачен им се вижда на хората и не успяват да погледнат какво слънце се крие под козината му…
Деви е сладка, нежна, дружелюбна душица, която също беше сред невидимите в приюта. Адски много се радваме, че отиде в Холандия – най-сетне и тя ще получи възможност да докаже качествата си!
Биги, ех, Биги, ще останеш в сърцата ни винаги, смешен въртидуп (който го е виждал – ще разбере: Биги нямаше опашка и размахваше цялото си дупе). Този добряк прекара половин година при нас и за това време доказа, че е най-доброто куче на света. На добър път, глупчо!

Е, това е  краят на тази чудесна приказка! Шарената група нежелани „помияри“ вече се радва на новата си родина и светлото бъдеще, което предстои. Сърдечни поздрави за нашите колеги в Холандия; дарителите на АРС; приемните стопани; доброволците и екипа на Богров, които направиха това чудо реалност!

Браво! За трети пореден уикенд, тази година, всички клетки са разходени!
Адмирации към всички доброволци, които се престрашиха да дойдат въпреки минусовите температури. Всъщност времето беше само за разходки….слънчево и топло : ) А настроението, както винаги, беше приповдигнато – много смях, много усмивки, много нови лица, много щастливи кучета, много приказки и най-много тичане.

Вярвам, че говоря от името на всички като кажа, че единственото, което ни липсваше беше… снегорин! След двата дни непрекъснат снеговалеж на територията на приюта беше ад… снежни ями, дупки, лед…беше си цяло изпитание за нас, доброволците, да поддържаме темпото на кучетата ,  да крачим в преспите, да се задържим прави и да останем със сухи крака. Но как да се оплакваме, когато кучетата, за разлика от нас, бяха повече от доволни от зимната премяна! С такъв кеф се въргаляха в снега, ядяха го, къпаха се, ринеха и се закачаха, че чак ни стана неудобно да мрънкаме и взехме, че и ние се вдетенихме с малък бой със снежни топки.

И така, клетка след клетка, куче след куче, докато не стигнахме до заветната и последна 21 клетка и не стана време да си вървим. А то, виждате ли, нямаше още 16.00 часа… Такава скорост бяхме набрали и с такъв ентусиазъм си играехме с косматите ни приятели, че се чудехме кое още да изведем, за да останем още малко в тази идилия: ) Далеч от проблеми, сериозни хора, битовизми и началото на новата седмица. Но, уви…всичко хубаво свършва. Затова ви чакаме и следващия уикенд за нови приключения и веселби!

Ето за какво жадуват Богровските чада всеки ден – внимание, ласка и игри: