С огромна радост ви представяме поредната група дечица-късметлийчета, които напуснаха Богров и потеглиха към своето щастливо и уредено бъдеще! С настъпването на пролетта и затоплянето на времето Бебешориумът на Виваком е отворен и приемаме по-голям брой мъници.
Тъкмо навреме за Пролетния Фестивал на Изхвърлянето на Кутрета тук в София. Да, знаем, че не е смешно, но тук в България сякаш изхвърлянето на кучета се превръща в национален спорт. Оставени некастрирани женските кучета по дворовете раждат по два пъти в годината, а бебетата им се изхвърлят в реки, кофи и дерета по най-жесток начин. Обаче кастрация? Не-е-е-е, това е толкова неестествено и антиприродно…
И тъй, без повече увертюри, представяме ви 20-те късметлии, които намериха своето щастие в Холандия и Германия. Започваме с по-голямата група, новоизпечените ни холандци:
Тези пет ангелчета бяха изхвърлени на боклука в кашонче на около 25-дневна възраст. Каква изненада. В приюта както винаги нямаше къде и пиле да прехвръкне, но за щастие мъничките въшки бяха родени с късмет – взеха ги две чудесни приемни майки, които се погрижиха те да израстат точно толкова неотразимо прекрасни, колкото ги виждате тук на снимките. Вижте още за тяхното детство в приемна грижа.
Идва реда на другото ни приемно кучило – Бандитите. Бъди, Бъки и Бебо:
Един човек отивал към работата си, когато видял две деца с кутрета в ръцете да спират хората и да се опитват да им ги дадат. Станало ясно, че бебетата са от домашното им куче, а децата са получили заповед от милата си майка: „тия помияри до довечера да ги няма“…
Късметлии са и те! Намериха обич в приемен дом и бяха отгледани, ваксинирани и готови за осиновяване с много грижа.
Следват две абсолютно прекрасни сестрички – Самара и Грейс. Рядко може човек да срещне толкова добри и кротки кучета като тези двете. Страхотно се радваме за тях – бяхме се притеснили, че всички други от кучилото са раздадени, а само тези две добрячки никой не ги поиска:
Казвали сме ви и преди, че с черните кучета работата не е лесна. Хората не знаят, но цветовете на кучетата имат връзка с техния темперамент – при тях, за разлика от нас значително по-малко гени отговарят за тези неща. Така че – истина е – като цяло – черните кучета са най-готините. А тези двамата – те както се досещате, са изхвърлени на улицата бебоци. Тъндър си отрасна при нас, а Топчо има късмета да израсте в приемно семейство:
Толкоз за холандците. Идва ред на германската група. Тя се състои само от едно семейство, но пък какво семейство! Една умопомрачително мила и добра майка и нейните 7 бебенца.100% сме сигурни, че тази кучица е била домашна, при това апартаментска – твърде добри навици има, издава се. Вероятно е забременяла „неусетно“ и е родила също така неусетно, а после съвсем отчетливо си е била изхвърлена на улицата заедно с бебетата – да се оправя:
Всъщност тези бебета имат огромен късмет, че са ги изхвърлили заедно с майката. Оцелели са само и единствено благодарение на нея. Ако ги бяха сложили в торба или кашон, както се случва обикновено, на възрастта, в която ги намерихме – вече щяха да са просто съсухрени парцалчета в някое дере. Бебетата имат нужда от майки – съвсем просто е.
Не е нужно да ви обясняваме колко е прекрасна тази групичка. Наистина чудесни дребосъци, рядко мили и нежни. Тук щяха да ги подритват и мразят. В Германия обаче всяко едно от тях ще има своите любящи стопани. Мама също.
И тъй – още веднъж – УРА! Тези прекрасни малки безпородничета никога няма да узнаят какво е болка, глад и самота.
Благодарим на дарителите на АРСофия; на страхотните ни шофьори, които за пореден път пристигнаха невредими; и най-вече на нашите приятели в чужбина, които познават работата ни и ни помагат като осижуряват шанс за щастие на нашите мили трохи.





































































































Присъедини се към нас!