Браво! За трети пореден уикенд, тази година, всички клетки са разходени!
Адмирации към всички доброволци, които се престрашиха да дойдат въпреки минусовите температури. Всъщност времето беше само за разходки….слънчево и топло : ) А настроението, както винаги, беше приповдигнато – много смях, много усмивки, много нови лица, много щастливи кучета, много приказки и най-много тичане.

Вярвам, че говоря от името на всички като кажа, че единственото, което ни липсваше беше… снегорин! След двата дни непрекъснат снеговалеж на територията на приюта беше ад… снежни ями, дупки, лед…беше си цяло изпитание за нас, доброволците, да поддържаме темпото на кучетата ,  да крачим в преспите, да се задържим прави и да останем със сухи крака. Но как да се оплакваме, когато кучетата, за разлика от нас, бяха повече от доволни от зимната премяна! С такъв кеф се въргаляха в снега, ядяха го, къпаха се, ринеха и се закачаха, че чак ни стана неудобно да мрънкаме и взехме, че и ние се вдетенихме с малък бой със снежни топки.

И така, клетка след клетка, куче след куче, докато не стигнахме до заветната и последна 21 клетка и не стана време да си вървим. А то, виждате ли, нямаше още 16.00 часа… Такава скорост бяхме набрали и с такъв ентусиазъм си играехме с косматите ни приятели, че се чудехме кое още да изведем, за да останем още малко в тази идилия: ) Далеч от проблеми, сериозни хора, битовизми и началото на новата седмица. Но, уви…всичко хубаво свършва. Затова ви чакаме и следващия уикенд за нови приключения и веселби!

Ето за какво жадуват Богровските чада всеки ден – внимание, ласка и игри:

С голяма радост ви съобщаваме, че бусчето пристигна в Германия с 22 кучета, прекарали над една година в приют Богров. Благодарение на нашите колеги от Tierhilfe Sofia тези мили твари получиха своя шанс и обични семейства в новата си родина.

Вероятно сте забелязали, че кутретата и красивите млади кучета са тези, които имат най-голям шанс за осиновяване. Както у нас, така и в чужбина. По-старите животни, инвалидизираните, черните кучета – те намират дом трудно, имат много малки шансове и рядко са желани. Затова ще разберете нашето огромно вълнение за този конкретен транспорт с 22 животни – те са точно от тази група, групата на нежеланите.

* * *

Започваме радостите с добре познатата ви Мата. Едно мило куче, изхвърлено на улицата от стопаните си и заловено от ловците на общинско предприятие Екоравновесие. Когато я докараха и разтовариха в нашия приют за кастрация, с потрес установихме, че кучето има жестоко премазан заден крак и има нужда от незабавна медицинска помощ. Благодарение на вашите щедри дарения за нейната сестричка по съдба Бата, тогава успяхме да помогнем на Мата незабавно. Крачето и беше ампутирани и само няколко дни по-късно тя вече се учеше да се радва на хората на три крака.

Мата е страшно мило момиче и заслужава да има свой любящ дом. Хоп! Като по поръчка!

* * *

Много обичаме Балу, обаче честно казано – няма да ни липсва изобщо. Натрупаха се години (!), в които ние все не успявахме да уредим добър дом на този добър великан. Огромен, застаряващ – предлагали сме Балу на абсолютно всички наши контакти в чужбина – нищо. Никой не посмя да се заеме с него, пусти късмет…

А неговата история е дъъълга, колкото самия него. Той беше сред първите кучета, които прехвърлихме от общинския изолатор в Сеславци. А беше затворен там цяла година преди да го вземем при нас. Тук той изчака цели две години да му се усмихне късметът. Но толкоз, повече няма да има клетки за Балу. Оттук нататък – само цветя и рози.

* * *

Бени, Гора и Лучия са три изключително привлекателни млади дами – много млади, много дружелюбни, много красиви и много мили.

Как по-точно стана така, че тези мили фръцли останаха без нито едно запитване цяла година е мистериозен въпрос, за който нямаме отговор.

Това, което е по-важно сега обаче е, че тези момичета ще бъдат щастливо задомени в Германия след 3… 2… 1… СЕГА!

* * *

Тези тримата са ветерани не само с оглед на престоя си в приют Богров. Луи, Теа и Дара са три стари кучета, които най-вероятно щяха да прекарат последните години от живота си тихо гаснейки в нашия Дом на пенсионера без да предизвикат никакъв интерес у никого.

Дара я взехме от Сеславци – там за малко да я изядат гладните и съкилийници.
Теа пък беше кучето на стар човек. Прекрасните му роднини я захвърлили на улицата, когато починал.
Луи го имаме от две години – бяха го набедили за агресивен и щяха да го приспят в Сеславци. Вместо това го взехме при нас. Така и не го видяхме да ухапе дори една бълха…

* * *

Хубавиците Алекс и Меги са при нас откак се помнят, но и двете добре знаят добре колко жестоки могат да бъдат хората…

Алекс беше изхвърлена в реката, заедно с братчетата и сестричетата си. Тя оцеля.

Меги също е кутренце от нечие дворно куче. Изхвърлили нея и 4-те и сестрички около 3-месечни. В Сеславци ги кастрирали, пък ние се срещнахме с тях малко преди смъртта да ги вземе – болни и с инфектирани рани. И 5-те обаче се справиха, и 5-те прескочиха трапа. За цяла година обаче Маги е първата задомена от групата.

* * *

Това са Каро и Нера – можете ли да ги различите?

Ще се изненадате, но тези двамата не са роднини. Макар и двете кучета да са прекрасни по характер, много дружелюбни, контактни и умни – и двамата никога не са предизвикали осиновителски интерес. Защо ли??? Не виждате ли, че са черни?

Каро е на година и половина, израстна в приюта. Собствениците на майка му изхвърлили нежеланото кучило в един кашон. Този отвратителен селски начин за „справяне с проблема“ няма скоро да загуби популярността си сред стопаните на дворни животни.

Нера пък  на 3 години. Нея я взехме от общинския приют в Сеславци, където я бяха прибрали заедно с нейните бебета. Малките бяха измрели от болести, а тя самата беше на ръба – слаба и измъчена. Това беше през лятото на 2010 – и оттогава никой не я забеляза…

Ей, шварцхунде! Да ви е честито!!!

* * *

Тези двете госпожи са сред първите майки с кутрета, които приехме, казват се Али и Брава. Живеят си при нас от пролетта на 2010. Всичките им бебенца се задомиха, а за тях никой не попита. Никога. Без значение колко са дружелюбни и мили – кучета като тях стават чисто и просто невидими в обстановката на пренаселения приют.

За нас е малко чудо, че Али и Брава имат своите любящи стопани. Убедени сме, че те ще бъдат безкрайно доволни от тях. Защото са две наистина чудесни момичета.

* * *

Ще попитате – как така тези абсолютно прекрасни сладуранки си нямат дом – и ще сте напълно прави. Как е възможно никой да не ги поиска толкова време!?

Изи беше изоставена на един паркинг като кутренце. Беше с размера на ситно котенце, когато я взехме и оттогава си е с нас.
Кати пък е най-любящата и мила пухкавелка. Била е домашен любимец и едвам се справяше с живота на улицата, когато я срещнахме.
Джини пък е кръстоска с пинчер – едно дребосъче, което трябваше 100 пъти да е намерило дом досега, но не би. Е, въпросът е вече решен!

* * *

„Срамежлив“ е равностойно на доживотна присъда за едно куче в приют. Но не и този път, не и за Хоук! Как се получи тази работа е наистина необяснимо… по всички очаквания и правила Хоук би трябвало да израсте в приюта без дори да помирише възможността за осиновяне. Вместо това дребният паникьор ще бъде много glucklich с новото си семейство в Германия!

Добричкият Хоук има да мисли за сестричката си Бетани, тя остана в приюта. Бетани е нежно, добро и мило дребно момиченце.

* * *

Ето ги и НЕВИДИМИТЕ – Съли, Сийл и Наоми.
Да, разбира се, че ги виждате сега на снимка. Но в приюта – тези тримцата са си баш невидими – никой не ги видя и нямаше и да ги види.

Съли и Сийл са брат и сестра. Появиха се при нас, разбира се – като изоставени кутренца. Милата Наоми също така дойде, но за жалост тя остави братчето си в приюта. Нямаше как – умният добряк Бъч остана да чака по-добри времена.

* * *
Бихте ли разпознали Тери на втората снимка? Това е той, когато го приехме.

Тери е едно от 6-те кучета, които взехме от общинския приют в Сеславци – имаха кожна болест и ги бяха отделили за евтаназия. Лечението им мина успешно, сега остава да се надяват да ги хареса някой и тях. Засега добри новини има само за Тери.

* * *

Ами, това е нашата късметлийска група. Още веднъж благодарим на екипа на Tierhilfe Sofia. Специален поздрав и за нашите смели момчета – Петър и Вълко, които за пореден път закараха кучетата безопасно и внимателно въпреки ужасното време – добра работа, момчета!

Иначе самото изпращане беше малко инфарктно. За съжаление не можахме да намерим спонсор за това пътуване и до последния момент ни липсваха нужните пари за бензин. Не бяхме готови да отложим този транспорт – това вероятно щеше да е единствения шанс за тези кучета, затова взехме заем от 700Е от наши приятели и кучетата потеглиха. Ако искате да ни помогнете да изплатим този дълг, молим – дарете „За транспорт“ по банка или пейпал. Благодарим ви!

Три пъти Ура за  всички онези смели и сърдечни доброволци, които не се уплашиха от лошото, снежно и студено време, а напук на него дойдоха в приюта и ни помогнаха да разходим ВСИЧКИ 500 зверчета! Това беше поредният деен, весел, различен, щастлив и незабравим уикенд за обитателите на приют Богров. И затова имате вина само вие – нашите безценни доброволци, които седмица след седмица идват да ни помагат по всевъзможен начин – с дарения, с храна, със социализация и разходки, с любов.

В неделя имахме и детско нашествие на територията на приюта, което направи денят ни още по-лъчезарен и усмихнат. Да видиш как децата комуникарат с животните, намират общ език и се забавляват заедно, е безценно! А когато всичко това е придружено и с необходимия родителски контрол и вдетенени майки, ами…направо ни оставихте без думи ! Пожелаваме си повече такива семейства – сплотени, отговорни и обичащи животните.

Благодарим ви, че не забравяте нашите сладки опашатковци! Те имат само вас и са винаги с наострени уши, чакайки да чуят приближаващите се стъпки зад ъгъла – звук, който за тях означава – „Те са тук! Ще има разходки!”

Специални благодарности и на Илина и Методи, които донесоха цял кашон с бисквити и останаха до последно в събота, за да помогнат с разходките, и на Ивайло Недков, за това, че даде едно рамо на старшите доброволци в неделя и помагаше за двама.

Въпреки очакванията за мразовита седмица, се надяваме да ви видим и този уикенд в Богров, и заедно да стоплим много кучешки сърца!

За нашите опашати приятели, миналия четвъртък беше приказен. Защото това не беше делничен ден като всички останали. Това беше денят, в който цели 12 ученика от Англо-Американското училище в София посетиха нашият приют, раздавайки много любов, ласки и нежност на богровчетата. Цели 2 часа децата и кучетата прекараха в игри, гонене, пързаляне по леда, падане и ставане с усмивка. Отново и отново, докато не стана време за раздяла.

Но 500-те обитатели на приюта няма да тъгуват дълго, защото съвсем скоро учениците ще се върнат за нови подвизи и разходки. Благодарим ви, деца! За това, че растете с любов и уважение към животните и давате пример на своите връсници! Нямаме търпение да ви видим отново!

Приятели, този уикенд  в  приюта беше абсолютно приказен! Всички доброволци бяха много съвестни, усърдни, разбрани, енергични и истински фурии– разходихме всички клетки за  ПЪРВИ път тази година ( и след всяка се чуваше „нали има още?” ), снимахме кучетата от цели четири , поговорихме си, пийнахме чай, поглезихме всички обитатели, тичахме и се забавлявахме заедно с тях, топлихме се на минусовите температури , гушкайки косматковците и дори си запалихме огън, за да сгреем ръцете на дейните доброволци!

Трикраките и четирикраки приятели от Богров искрено ви благодарят за всеотдайността и любовта, с която ги затрупахте тези два дни и разнообразието, което внесохте в ежедневието им!

И ние, и кучетата се надяваме да ви видим отново съвсем скоро, защото всяка минута прекарана с приятел е истински дар за нашите сирачета.

Специални благодарности на Поли Самоковлиева и Венелин Илиев, които се заеха със снимките!
Kакто и на Time Heroes, които организираха голяма група от нови доброволци.

До следващата седмица, а дотогава, ако нямате опашки, размахвайте усмивки! ))