Помните ли Лунна, 5 килограмовото кученце, ритнато от полицай, “пазител на реда”? Лунна имаше късмета да попадне добри хора като вас, които събрахте средства тя да не живее в болка, а да претърпи операция на крачето. След това, Лунна имаше и късмета да се възстанови в приемен дом, докато е достатъчно силна и здрава.

Днес, тя е 10 килограмово мъниче-гигант, вече е разцъфнало като една черна перла с бели лапички. Игрива, като всяко 5 месечно бебенце, Лунна тича и скача и няма и помен от някогашната счупена лапичка. Със сигурност, обаче има някакъв бегъл спомен, че някой човек й е причинил болка, защото е плаха с нови хора, но бързо се отпуска и ги подканва да играят. Обича да играе с други кучета, но и сама успява да се забавлява добре. Послушна е, сяда, дава лапа и разбира от “НЕ”. Привързва се лесно, и е много гальовна, обича контакта с човека, който я гледа. Любопитството й никога не стихва, идва и започва да те наблюдава какво ли правиш, какво държиш в ръцете, я дай да го помириша. Апетита й е също толкова нестихващ – не отказва нищо =)

С други думи, Лунна-балунна вече е добре! Напълно възстановена и жадна, жадна за свой дом и хора, които да я обичат такава, готина и свежа, пълна с идеи за игри. Ако искате да видите Лунна в целия й блясък, елате в приют Богров, тя ви очаква в бебешориума,  а ако донесете и наградки, че ви се радва още повече!

Долнопробните мисли на хората или долнопробните действия медиите трябва да обвиняваме за безумията, които се изляха след смъртта на професор Тачков? Не знаем. Смъртта на достойния професор, чиито близки описаха като „приятел на животните“, даде повод не просто за една от най-отвратителните анти-кучешки кампании, провеждани някога, но и за отвратителни обвинения към него от страна на неадекватни приятели на кучетата.

Конкретната новина – клевета за професора, публикувана във Фейсбук на стената на едната от многото страници, бунещи духовете във всички посоки, но не и в единствената разумна – как да решим проблема истински и трайно. Клеветата, публикувана от уж кучкар беше обявена за отвратителна от всички приятели на животните, но това не беше достатъчно за алчните за сензация медии. Веднага се появиха заглавия в т.нар. „агенция“ Блиц: „Кучезащитници наклепаха покойния проф. Ботьо Тачков в педофилия„, а оттам се разпространиха и по останалите медии, които слабо се интересуват от качеството на източника, стига да има сензация, то всичко е угодно.

Освен, че оставаме в потрес от рецептите за отровителство, крайните мнения, нарочното противопоставяне, истерията и лъжите, които пишат т.нар. „кучемразци“ сега се налага и да се срамуваме от „кучелюбците“…

Така изглеждаше полу-мъртвия Зиги, когато го взехме от Сеславци. Поредната жертва на човешкото предателство. След като безрезервно е раздавал любов и вярност, Зиги се разболява. Лечението му струва пари, които стопаните нямат намерение да дават И го сполетява най-тъжната съдба. Зиги е захвърлен в момента когато има най-голяма нужда от човека. На всичкото отгоре Зиги все още вярва, че ние сме най-добрите му приятели…

Зиги има една цел в живота – да се сгуши в теб и да бъде гален, докато свят светува. По тази причина идеалният кандидат за него трябва да има достатъчно свободно време за гушкане и изключително удобен диван. Добре, но как да намерим този човек? Зиги  е питбул с отрязани уши. Плюс това е слаб и ходи с развинтен походка. Освен това е страшно потиснат – няма радост в него. Кой ще го поиска такъв?

Времето минаваше, а Зиги макар че оздравя не придоби по-свеж вид. С всеки изминал месец, прекаран в клетчицата в приют Богров Зиги ставаше все по-тих и по-мрачен. Вече се чудехме какво да измисляме, за да прекъснем неговото стремително влошаващо се настроение, когато се появи Николай Тасков!

Николай. Една дума, която вече означава за Зиги ни повече, ни по-малко от БОГ. Николай дойде в Богров, погали Зиги, каза му няколко утешителни думи и сложи една голяма и дебела черта на всички негови страдания. Само за няколко дена при Николай Зиги се измени страшно много. Вместо отпуснато, мрачно куче нашият герой е един жизнен и ведър пит, с любопитен нос и неистов капацитет за глупави игри. Честито им! Ето и доказателства за най-скептичните:

Това чудесно момче е намерено да се щура насред улицата с висящ от врата му повод. Добрият му външен вид и веселият му характер подсказват, че не е изоставен, а загубен. Стопаните му могат да си го потърсят в приют Богров. Ако не ги намерим до 6-ти май, момчето ще се дава за осиновяване.

Това добро момиче е вече осиновено:

РЕДАКЦИЯ:
Скъпи приятели, средствата за Брус се събраха. Още утре момчето ще отиде на ехокардиография, за да се започне подготовката за третиране с Имитицид. Лечението продължава с месеци и е много рисковано, но нашият човек показа, че е достатъчно силен и упорит – благодарение на вас ще има възможността да се пребори за живота си втори път. Благодарим ви, ще ви държим в течение за всичко, свързано с него – и на нас ни е много на сърцето тоз смел и добър юнак. Весели празници!

Миналото лято, благодарение на страхотните доктори от НОВЕТ, Пловдив, тествахме всички кучета в приюта за дирофилариоза. 24 кучета с различна форма на болестта получиха своята тежка диагноза. Голяма част от тях – от старческия дом, си отидоха тази зима, други се оказаха твърде рискови за лечение. По лекарско предписание и благодарение на вас лекувахме най-перспективните случаи. Вече здрави са – Джак, Харли, Кара и Сибир.

За всички останали започнахме и продължаваме да провеждаме профилактика с Ивермектин – препарат, който ги пази от заразата. Междувременно подготвихме и сме започнали третирането на Таря – една страхотна мама на 4 години, която взехме полу-мъртва от Сеславци преди около година. Тогава тя беше много болна, но все така грижовна към 7-те мършави бебета, които кърмеше. Таря ще получи своето лечение благодарение на Гергана, която дари специално за това.

Тази година, вече с много нови кучета в приюта, се притеснихме, че въпреки профилактика, вероятно имаме нови болни животни.  Както винаги – на помощ се притече д-р Ранко Георгиев и неговия екип от Централна Ветеринарна Клиника. Благодарим искрено на докторите от ЦВК за това, че не делят кучетата на домашни и бездомни и се грижат с еднакво старание и обич за всяко.

Д-р Георгиев и екипът му тестваха за своя сметка всички наши нови животни и за наша радост (и тъга) установиха само 1 случай.

Всъщност смятахме да не тестваме Брус. Милият, усмихнат Брус, който обръща тумбаче за галене всеки път, когато ни види и сам си подава отрязаното краче за превръзка, макар процедурата да е много болезнена. Толкова се е намъчил, горкия, защо да го тормозим с взимане на кръв, като всичко при него ще е наред? Няма логика в това да оцелее след  удар от камион, за да го убие едно гадно червейче в сърцето. Не е справедливо, някак. И все пак го тествахме. За да сме сигурни. А и той не възрази – свикнал е да търпи всичко, което му правим. Безстрашен е. Страхува се единствено, когато го извеждаме навън. Ужасът, че ще го изоставим, все още е непреодолим…

И сега, когато тестът му излезе положителен, този ужас обхвана и нас. Ужасът, че все пак ще го изоставим. Че битката за живота му е била изгубена още тогава. Че обещанията ни „Спокойно, миличък, лошото е зад гърба ти“, са били лъжа. Че вие, неговите спасители, вече дарихте, за да живее Брус и не можем  да очакваме да го направите отново. Или грешим? Можем ли да ви помолим да спасите Брус? Отново?

Приятели, Брус е специален. Най-благодарният, най-милият. Този с най-хубавите очи и най-искрената радост от всичко в новия за него свят. Свят, в който хората са приятели и го обичат. И не го изоставят в беда… Молим ви, помогнете му още веднъж – да съберем средствата за лечението му от дирофилария – цели 400E.