Ден на Европа. Ден на победата над фашизма. Ден, в който да си спомним чудовищната II-ра Световна война, заляла планетата с кръвта на десетки милиони хора. Хора. Това сме ние – удивителни същества. Силни, умни, абстрактни, организирани… и способни да убиват безмилостно под знамената на безумни идеологии.

Днес е ден за  спомен. Руснаците казват „Не сме забравили никого. Не сме забравили нищо.“ Дали и ние помним? Това зловещо събитие се е случило в живота на дядовците и бабите ни, те са го преживели. Днес децата ни са готови да плачат, ако не получат новия i-phone.

Помним ли? Освен хората, във Втората световна война са участвали и много животни. От делфини, които да обезвреждат водни мини с цената на живота си; през коне, влизали в битка безстрашно, често просто за да бъдат изядени в следващ момент на глад; до кучета – използвани за обезвреждане на мини, взривяване на танкове, разнасяне на съобщения, доставка на медикаменти, влачене на шейни, охрана, издирване на затрупани хора и т.н.

Да си спомним днес, че сме просто човеци. Че сме правили и ще правим много грешки. Че трябва да се учим от миналото си и да вървим напред с ясна представа кои сме и откъде произлизаме. Да си спомним днес милионите хора загинали в тази чудовищна война. Да благодарим на смелите мъже и момчета загинали, за да бъдем свободни ние днес.

Накрая, една строфа от Валери Петров:

Знаеш ли хищници нейде страхотни
тъй да се мразят и тъй да са злобни те,
че да използуват други животни,
за да се пазят от себеподобните?

Тази мила кучица, едва ли сте я забелязали в приюта. Не само, че няма особено приковаващ погледа външен вид, ами самия й престой в приюта беше само 20 дни.

Намерена е в началото на март, около 2 годишна, бременна, до помпена станция в село Лозен, с броящи се ребра, въпреки наедрялия си корем. Ако не беше доведена при нас за кастрация, в момента най-вероятно щеше да е още по-изпита от глад, в опита си да обгрижи 8-те бебета, с които беше бременна. От тези 8, най-вероятно 4 щяха да са мъчително умрели от студ, болест, блъснати от коли, или жертва на човешка агресия, а другите 4, щяха да са на 2 месеца и тепърва да им предстои да се спасяват, кое както може, пазейки се от хора, коли, в непрестанно търсене на храна, вода и подслон.

Мама, както я нарекоха докторките, решихме да оставим в приюта, защото шансовете й да оцелее там, откъдето я взехме бяха доста ниски. Това място се обитава само през лятото, когато евентуално хората, работещи там могат да са изотчник на храна. По външния й вид ставаше ясно, че през останалото време животът й е трудна борба за оцеляване – броящи се ребра, очертан гръден кош… Също така, решихме да я оставим, защото е много социална – обожава някой да я гали, милва, дори и само с поглед, дава лапа, сяда послушно и ходи перфектно на повод.

И така Мама се нанесе в Богров за по-дълго. Първоначално, обитаваше операционната за седмица. Само си лежеше в легенчето и беше почти незабележима. Хапваше с охота, поне сега имаше какво, и веднага бързаше да си легне обратно в легенчето. Точно тогава беше забелязана от една от доброволките ни – Рая. Втората седмица, понеже малко подкашляше, беше настанена за известно време в първо карантинно. И уикенда Рая пак отиде да я види. Mама не беше така щастлива, защото другите кучета в карантинното постоянно й заемаха леглото, и тя трябваше да спи на земята, а така обичаше да си спи в легенчето. На третата седмица, точно преди да бъде преместена в голямата сграда, където и без това не особено големите й шансове за осиновяване щяха да намалеят още по-драстично, Рая си я осинови. Орисията й била да има дом.

Мама вече се казва Бамби и от месец и половина има дом, където компания й прави и другото куче на Рая – Зара, с която се разбират чудесно. Има храна и вода всеки ден, и е наддала на тегло след обилно рекордно наваксване с храна за първите 2 седмици. Бамби е много послушна, като всяко поотраснало куче си изгради сама хигиенни навици, не дъвка нищо, и изобщо накара новата й собственичка да се чувства много горда с нея J Вече се разхожда без каишка, хобито й е да спи, да яде и да открива таралежи. Престрашава и да плува в близката река, страх я е само от гръмотевици и от изоставяне. Умира си за ласка и внимание, и само чака стопанката й да си легне, за да скочи при нея в леглото.

Бамби е едно мило същество, което раздава своята любов, оценило своя дом. Тя никога няма да предаде, никога няма да изостави. Ако искате да дарите някое от нашите 500 кучета с такова щастие, посетете приют Богров, ще видите всякакви кучета, до едно копнеещи за дом.

Няколко мили картинки от нашата Фейсбук страница:

Помните ли сладура Рафаело? Едно чудесно кутре, блъснато от кола, което лекарите в Централна Ветеринарна Клиника изправиха на крака след операция. Рафи беше голям късметлия – намери добър приемен дом, а от там беше направо осиновен в чудесно семейство. За съжаление, семейството му минава през тежки времена и не може да се грижи за него така добре, както досега. Рафи отново търси своите хора. Ето какво разказва неговата човешка майка за него:

„Стана ни невъзможно да задържим Рафи, помогнете ни да му намерим добър дом. Рафи си няма порода, но е красив и послушен. В момента е на 7 месеца – ваксиниран, обезпаразитен, с чип и много скоро ще бъде кастриран. Бихме искали да се погрижим за храната и ветеринарните му нужди до края на годината, но наистина ще го дадем само на добро семейство, което ще го обича. Налага ни се да се разделим с него не по негова вина и ни е много мъчно. Ще бъдем много благодарни, ако новото му семейство ни позволи да го виждаме от време на време.

Рафи е добър ученик и много иска да се хареса – знае командите „спри“, „седни“ и „стой“ (изпълнява ги преди пресичане на улица и преди слизане/качване по стълби), както и „не“, „тук“ и „дай лапа“. Трябва да се поработи още с него, но определено е схватлив. В къщи много бързо се научи кои места не са за него – не влиза в кухнята, не се качва по мебелите, внимава около деца, не тормози котките (смао малко, хи-хи). На разходките е послушен, сега работим върху „до мен“, но го разхождаме само на каишка защото още е много любопитен и иска да подуши всеки човек и куче. Пред магазина и когато седнем в парка, няма нищо против да го вържем и да почака. Игрив е като всяко малко куче, но батериите му свършват доста бързо. Мил е, има много нежни очи, но като цяло е един малък голям смешен тромав глупчо.“

Ако искате да предложите дом и обич на Рафи, молим СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС.

Снупи е едно кученце, чието краче (пострадало при странни обстоятелства) спасихте именно вие. Той си беше невъобразим сладур и когато го приехме, но сега – вече поизтупан и възстановен е истинско съкровище! Един безумно мил дребосъчко, при това – супер печен.

Ще се смеете сигурно, но наш Снупи (защото нали е Снууп Доги Дог) стана предводител на банда! Всичките му 10 приятели (а те са тъкмо 11 в тази клетка – все дребосъци преболедували или оперирани от нещо, които трябва да се възстановяват) му ходят по акъла и го следват във всяка беля. Е, белите им не са кой-знае какви – всъщност искат да излязат и да дойдат при нас, хората, това им е голямата цел.

По този повод тяхното заграждение е заприличало на Форт Нокс – как ли не сме ги вкопали тия огради, как ли не сме ги затрупали, само и само да не могат да копаят под тях и да се измъкват.

Тези безумно сладки животинки си нямат стопани. Защо – не е ясно, те са НЕВЕРОЯТНИ СЛАДУРИ. Сигурно е обаче, че ще бъдат безумно щастливи да си имат хора – те само това искат, ако трябва да сме честни, нищо повече – човек, когото да обичат безрезервно.