Честито на Николай Маринов, който избра да осинови нашия неповторим хипопотам – питбула Дик. Дик ще си има собствена къща с двор, канапе, на което да се разлага и хора, които да го глезят!

Дик е едно любопитно 9 годишно туловище, което на живо изглежда почти авторитетно със своята порода, но в момента, в който скочи да ти оближе лицето, някакси забравяш, че това трябва да е от породата питбул – онази страшната, която кара хората да го заобикалят отдалеч по време на разходка. Е, предубедени сме си и сигурно това е причината и питбулите Зиги, Глади и Пенчо толкова време да не намерят своя човек.

Историята на този величествен хипопотам етъжна и сложна… Свежда се до това, че едно добро и обичано домашно куче става нежелано, мразено, бито и тормозено. По време на един побой Дик не се стърпява и захапва табуретката, с която го бие господарят. И – това е! Той е агресивен, опасен,  глупав, не ме слуша – следователно, не го искам в дома си. Само че, вместо да му намери нов дом или друго решение на проблема, човека решава, че ще евтанизира здраво, енергично и с нищо заслужило, куче. Докараха го при нас, ние отказахме и те го зарязаха в приюта. Първоначално беше много притеснен и разтревожен, но после се отпусна се показа като абсолютно очарователен, гальовен и сладък хипопотам.

Кой обаче иска да осинови 9-годишно куче, при това Питбул? Такива кандидати просто няма. Просто Николай Маринов е гледач в приют Богров – не му даде сърце да остави Дик да чака до второ пришествие в стаята на персонала. Голяма радост, пожелаваме им да са приятели още дъълги години!

Редакция: 17:00 ч.

Мили хора,
СРЕДСТВАТА ЗА ОПЕРАЦИЯТА НА ДУШКА СЕ СЪБРАХА!!!
Благодарим на всички, които се трогнаха от съдбата на това добро момиченце – вашата добрина е в помощ на едно наистина чудесно, чудесно създание!

Пратете и по една добра мисъл за нейното скорошно възстановяване! Тя със сигурност ще се постарае много, прсто защото е добродушка и вярва във всичко добро на този свят! ♥

Когато я намерихме със стърчаща от крачето и кост, мислехме, че Душка е ударена от кола. Крачето и висеше безжизнено, костите и стърчаха на всички посоки, а тя се опитаваше да помахва с опашка и да ни раздава целувки. Представяхме си, че това смъртно-слабо кученце е било затворено някъде или вързано на верига и когато е успяло да се измъкне е попаднало под нечии колела.

Затова бяхме абсолютно шокирани, когато рентгеновите снимки показаха, че Душка не е била ударена, а е била простреляна, при това с боен патрон – в крачето. Куршумът е влязъл отзад и е раздробил на трески бедрената и кост, точно над колянната става.

Нарекоха ме Душка, защото си имам една добра душа, нищо повече

Макар и да сме я закъсали с парите – не можахме да я подминем. Душка беше оперирана по спешност в ЦВК, поставиха и метални пластини, които ще трябва да стабилизират костта с месеци. Шансът да запази крачето не е твърде голям, но го има.

Доктор Златинов не беше сигурен какво лечение да препоръча. Ако кучето беше по-старо или с по-тежък характер, то вероятно изходът би бил един – ампутация. Но душкината добрина, младост и нежност са толкова трогателни, че би било жестокост тя да не получи шанс да запази крачето си. Сега всичко зависи от нея – дали ще успее да се раздвижи и въпреки болката да започне да използва крачето си или не.

Това тук е горкото ми краче преди и след операцията

Вчера една наша мила доброволка (тя освен, че помага много за кучетата през седмицата им дари и 200 килограма храна, но предпочита да остане анонимна) отдели цели 3 часа, за разходки на Душка. Милата душица беше толкова щастлива от вниманието и нежността, че нееднократно си стъпи на крачето, което ни дава големи надежди. Макар и да проскимтява, тя не просто стъпва, а и не спира да маха с опашка, докато я боли. Защото Душка е искрен почитател на хората.

Такава е тя. Едно скелетче пълно с обич и жажда за живот. Изпостеляла, измъчена, простреляна, нежелана и всъщото време добра и нежна, една истинска Душка.

Операцията на Душка струва 350лв, които нямаме възможност да платим. Ако имате възможност и желание да и помогнете дори с малко – ДАРЕТЕ тук.

Благодаря ви, че ми помагате! Вие хората сте най-любимите ми животни!

Това кученце е осакатено от човек – ей-така, в гръб, простреляна жестоко и оставена да умре от болка, инфекция и глад. Нека заедно да преобърнем жестокостта и да направим живота и хубав – тя все още вярва, че ще види добро от човешкия род, да не я разочароваме!

В началото

Ако сте идвали в приюта поне веднъж, няма как да не сте забелязали Ричард. Той е от онези кучета, които веднага грабват погледа и сърцето ви – с изразителните си, но някак тъжни очи, с плахо развяната опашка при вида на доброволците, с вътрешната борба дали да ви се довери и да ви позволи да го разходите или да остави страха да надделее и да остане сам самичък в клетката – далеч от смеха и игрите, от любовта, която може да получи и за която така силно мечтае…

Да, това е Ричард – единствен и неповторим. Съдбата му бе отредила късмета да изпъква сред своите по-незабележими заради цвета си събратя, но и нещастието от малък да познае лошата страна на живота. Ричард пристигна в приюта с краста, абсолютно наплашен и ужасен от хората. Благодарение на постоянството, търпението и обичта на всички доброволци, които работиха с него седмица след седмица, той претърпя една невероятна трансформация и се превърна в едно много нежно и умно куче, макар и по-тихо и срамежливо от повечето обитатели на Богров.

Уви, това не се оказа достатъчно за Ричард, защото той прекара повече от година в приюта в очакване на своя човек. Вече бяхме започнали да си мислим, че заради плахостта му никой няма да се осмели да го поиска, да познае в него най-добрия си приятел и да му даде обичта, която така заслужава… Е, радваме се, че сме грешали, защото Ричард най-накрая извървя дългия път до своя нов живот. Ричард – вече Фокс, беше осиновен от Димитър Сурлев и дъщерите му. Още при първото си посещение в приюта те бяха пленени от това прекрасно създание и поискаха да го осиновят. Не се отказаха, когато разбраха, че Ричард е по-страхлив и че ще са необходии повече време, внимание и грижа, докато ги допусне до себе си. А напротив – показаха ни и му доказаха, че са готови да се преборят за своето място в сърцето му. В продължение на няколко уикенда Димитър и дъщерите му прекарваха по няколко часа с Ричард в приюта и така малко по малко, с търпение и безкрайна любов, намериха своето място в това изстрадало сърце.

Не можем да ви опишем огромното щастие, което изпитваме, знаейки, че Ричард никога вече няма да бъде сам и тъжен, а винаги много, много обичан! Сигурни сме, че в дома на семейство Сурлеви той най-накрая ще се покаже в истинския си блясък и ще се превърне в най-прекрасния и добър домашен любимец!

***

Ето какво ни писаха осиновителите му, три дни след като го прибраха у дома:

„Здравейте,
ние сме семейство Сурлеви-осиновителите на Фокс (Ричард). Трети ден сме заедно, мисля, че започва леко по леко да свиква. Като ходим на раходка е много послушен и добър, първият ден не искаше да яде, нито да пие вода, но след това се осъзна и започна да се храни и да пие нормално. Засега всичко е наред, ще си направим снимки и след няколко дни ще ви пиша пак, за още инфо и снимки.

Поздрави,
Семейство Сурлеви”

Ето го и щастливия край на най-нещастната история. Тихомир – обреченото Българско овчарско куче, което приютихме миналото лято изпраща специални поздрави на приятелите си тук в България.

Тихомир обследва новите си територии

Новото му име е Гообер. Нямаше как да си остане Тихомир – в крайна сметка преминава в друга класа. Има грамадно ранчо с басейн и личен градинар! Еххх, да можехме да пратим тези снимки на чудовището, което го е изоставило да умре преди само половин година…

Тихо поздравява новите си приятели

Поздрави и за нашите приятели от Овидефарм-Холандия за чудесата, които правят за нашите кучета.

Какъв дълъг път само извървя Тихомир!

Това е Теди или Терик – момчето на Лара. Едно приказно куче, което едва ли познавате, ако не сте идвали в приюта. Но Старшите доброволци отлично знаят кой е той, защото повече от година и половина ги посреща с развята опашка и лапичка, провряна през клетката в нетърпение и радост.

От вас искаме, обаче, да го запомните такъв, какъвто е на снимките с новата си стопанка – Таня Димитрова! Леко стеснителен, но напълно готов за новия си живот, извън приюта! И такъв, какъвто ние не сме го виждали – спокоен, уравновесен, послушен и напълно преобразен до любящата Таня. Защото, да си кажем честно, това мече кипи от енергия и за всеки разхождащ го доброволец беше истинско предизвикателство, да удържи на темпото му.

Само като си представим какви игри, бели и приключение го очакват в новия му дом и подскачаме на място от вълнение. Ах, Терик, знаехме си, че късмета не те е изоставил, а просто подбира най-добрия възможен човек за теб!
Пожелаваме ви цялото щастие на света и да слушаш кака си!