Блог

Болница на края на града 2/IX (Внимание: снимки с тежко съдържание!)

Публикувано на 18 септември 2017

Благодарим ви, че помогнахте, приятели!

Средствата за лечението и изследванията на Манчо, Хъска и Роки са събрани. Сега остава да имат късмет, стискайте им палци!

Тримата герои са само 3 от кучетата, които са тук за спешни лечения. Представяме ви някои от останалите мишлета, които в момента получават обич и здраве под покрива на клиника Франциска:

Вълчо

 

С много тежък случай на остеомиелит е престарелият бездомник Вълчо. Вече имаме един страдалец, когото лекуваме от това тежко състояние – плашливата Нера. Лечението е дълго и несигурно, а и момчето не е първа младост, но д-р Маринчева прави всичко по силите си за него…

Долма

С 3 операции се обзаведе горкичката малка Долма, блъсната жестоко от автомобил. Счупена и беше лявата бедрена кост, а също и двете кости на предната лява лапа.

Д-р Николов и направи остеосинтеза с външен фиксаж – възстановяването ще е дълго, но засега нежната душица се справя. Дано всичко мине без усложнения.

Бони

Братче и сестриче, захвърлени в жилищен квартал от стопаните на майката, бяха отгледани от добър човек навън. Наречени Бони и Клайд, двете душици се справяха някак с живота на улицата, докато неизвестен изверг в квартала не ги взе на мерник. Клайд беше убит, а Бони –простреляна многократно (с ловна пушка).

Цялата пълна със сачми, Бони получи тежко поражение на раменната кост, която изискваше спешна операция. Д-р Николов сглоби рамото колкото беше възможно, отстрани сачмите и сега доброто момиче се възстановява при своя приятел Анатоли. Дано да се пребори…

Хайди и Дъблин

Облизки ви изпраща болончето Хайди, което в петък беше на втория си, контнролен преглед при офталмолога, който я оперира – д-р Савова. Момичето е добре, ще трябва да мине още седмица преди да може да се каже дали операцията е успешна. Нашата надежда е, че старото момиче ще запази част от зрението на по-здравото си оченце.

Другия ви престарял приятел – Дъблин вече може да се изправя! Ура! За съжаление не мислим, че ще можем да направим повече за него, освен да му даваме обезболяващи за срастналите прешлени, които го мъчат…

Величка

Ако се питате защо магарето Величка е в приюта отново – то е защото и тя успя да се разболее. Използвахме, че е тук за терапия и повикахме Ралица и Ник за копитатата и.

Много е щастлива с новия педикюр, дано скоро да приключи лечението и да се връща в базата, където е настанена, че се напряга много сред кучетата.

 

Айриш и Пипа

Специален поздрав от вашия човек – Айриш, който вече започва да стъпва на оперираното си краче.

С него в момента живее Пипа – кучица, която задомихме като кутре в Холандия преди 2 години. Тя има проблем с тазобедрената става, а операцията от която се нуждае е твърде скъпа в страната на лалетата. Ще я оправим тук и ще я върнем на стопаните и, когато е готова. Разбира се, на техни разноски, не за сметка на бездомничетата.

Лора и Лора

Това са две от три пациентки на име Лора, които в момента се лекуват при нас от дирофилариоза. Лечението е тежко и продължително, но момичетата са корави и вече можем да кажем, че успяват да преодолеят паразита.

Деси

Парализираната Деси е на крака след 3-месечна битка! Но, за наше голямо съжаление, с това нейните проблеми не свършват. Продължаваме да я лекуваме – сега вече за дирофилариозата, която беше останала на заден план покрай парализата.

За огромна радост на Деси и на нас, нейното лечение се покрива от хората, които я доведоха – Анриета и семейството и. Анриета е осиновителка на две наши животни – малката Олив и котаракът Сиг. Когато Деси се възстанови, ще вземат у дома и нея

Котета

Добричкият Том, бездомен, но много галантен приятел е при нас за лечение на тежка травма в коремната кухина след близка среща с автомобил.

5 черно-бели пухчета отчаяно се надяват да намерят приемни стопани – животът в клетка е крайно неподходящ за котки, особено в толкова ранна възраст. Ако се питате какво е приемна грижа – тя е радост, усмивки и живот. Вземете двама или трима от тези приятели у дома, ще напълнят дома ви с любов за месец-два!

6 новородени котета и 5 новородени кутрета пое екипът през миналата седмица. От котетата оцеляха 4, по 2 при Дими и д-р Спасов, а от кутретата – засега 4, отглежда ги прекрасната ни доброволка от Англия – Никол, но не са стабилни, горките…

Незабравка

Бита жестоко, горката Незабравка за щастие няма счупвания и би трябвало да успее да се възстанови напълно физически. За това ще се погрижат докторите. А пък нашата работа ще е да сглобим разбитото и сърце…

Адът на Райна

Можем да кажем, че срещнахме най-страшното куче в историята на Animal Rescue Sofia – Райничка.

Но не защото тя е лоша или опасна, напротив – тя е дребно и изключително кротко, измъчено същество. А защото като я погледнеш, усетиш физически, на собственото си лице болката от чудовищната травма, която и е нанесъл човек. С пушка. От упор.

Тепърва предстоят много изследвания, за момента не можем да ви дадем повече информация за горкото момиче, освен че е на сигурно място, в клиниката на приют Фермата и в сърцата ни.

Благодарности

Благодарим на Венета и дъщеря и за даренията, които направиха за пореден път за клиниката.

Цялата работа на приюта се финансира от дарения.

Помогнете да продължим да спасяваме нежеланите деца на улицата, ако смятате, че това което правим си струва. Един абонамент от 2 лева месечно чрез СМС DMS DOG на кратък номер 17 777 няма да натежи на месечния ви бюджет, но ще храни едно от нашите кучета 3 дни.

Имаме огромна, несекваща нужда от помощ – ако и вие искате да помогнете да лекуваме кучетата без дом с медикаменти и материали, пишете ни, или вижте списъка с най-нужното.

Страшна приказка без край

През изминалите три седмици успяхме да намерим домове на 78 кучета и да подслоним нови 86

Болница на края на града 1/IX (Внимание: снимки с тежко съдържание!)

Публикувано на 14 септември 2017

UPDATE 17/08/2017
Благодарим ви, че помогнахте, приятели!

Средствата за лечението и изследванията на Манчо, Хъска и Роки са събрани. Сега остава да имат късмет, стискайте им палци!

С останалите пациенти на стационарно лечение в момента ще ви запознаем утре. 

Приятели,
не смогваме да осигурим леченията на всички кучета, които са тук за спешна помощ. Можете ли да помогнете, дори да е с малко?

Става дума за пациенти, които не можем да бавим, а през последните седмици напълно изтощихме всеки достъпен ресурс и има риск леченията им да увиснат на средата…

Роки – изоставен

Роки е лабрадор на 3 години. Зарязаха го така наречените му „стопани“, но това е твърде силна дума за тях. Родило им се бебе, не можели да го гледат – познатата песен. Само че Роки не е занемарен от вчера или от 9 месеца. Роки е куче, с което никой никога не се е занимавал.

Когато го доведоха, Роки миришеше на смърт. Бърза инспекция показа, че има страшна некроза в опашната област, от инфектираните дупки в кожата му изпадаха червеи на цели гроздове. Само почистването на момчето от ларвите на мухите отне на екипа ни повече от 2 часа.

Роки не знае как да общува с хора. Никога не е ходил на повод, трудно понася човешкия допир и все още не е наясно на кой свят се намира – вероятно никога не е излизал от двора си. Нужни са му още много изследвания, за да установим докъде е стигнала некрозата на опашката и дали ще трябва да я ампутираме. Засега се опитваме да овладеем инфекцията, да намалим страшната болка и да успокоим горкото момче.

За да можем да продължим лечението на Роки в момента са нужни 280 лева.
Помогнете му, ако можете, дори да е със съвсем мъничко, той заслужава хората най-сетне да бъдат нещо добро за него…

Хъска-Гъска – с дирофилария

Едно дребно, ужасно наплашено бивше домашно момиче се завъртя край нас в началото на годината. „Нашите“ уличници Баба Гад и Белчо първо я погониха, а после се съгласиха да споделят пътчето пред приюта с нея. Малко по малко, наплашената сивушка започна да приема храна и обезпаразитяващи от гледачите, докато най-сетне не успяхме да я уловим, за да и направим изследвания.

Уви, Хъска се оказа заразена с коварния паразит на сърцето – дирофилария. Вече познавате тази ужасна болест – тя протича тихо и незабележимо, докато червеите в сърцето станат толкова големи, че при по-голямо натоварване се получава разрив. А момичето е още съвсем младо и тъкмо започна да вярва, че може да има и нещо добро в този живот.

Единственото лечение за дирофилариозата е продължително и скъпо. За да можем да спасим Хъска от паразита е нужен специален препарат – имитицид, който не можем да и осигурим без вашата помощ.

Парите, нужни за лечението на Хъска са общо 430 лева.
Без него – тя е обречена…

Манчо – с пиодерма

Вече 6 месеца продължава битката на Манчо с кожната инфекция – не успяваме и не успяваме да унищожим бактериите, които се опитват да го изядат жив. Момчето просто няма никакъв имунитет – каквото го налази го разболява.

След множество неуспешни терапии, докторите искат да направят на Манчо две специални изследвания, както и да му дават имуно-стимулиращи препарати. Общата стойност на минималното, което му трябва, за да има някакъв шанс е абсолютно непосилна за клиниката – 340 лева.

Бихте ли дарили нещо за един плешив, разранен и измъчен Манчо? Той още е само бебок, а прекара цялото си детство разчесан в клиничния бокс, да чака следващите инжекции от лекарите…

Можете ли да им помогнете?

С толкова много пациенти – просто няма откъде да намерим средства за тримата измъчени герои. А те са толкова мили… заслужават да живеят, заслужават да са здрави, заслужават да разберат, че човекът е най-добрият приятел на кучето.

Молим ви, дарете за тях каквото можете – много хора сме, ако и този път се съберем заедно – ще можем да спасим и тях…

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

У ДОМА: Тоби, Мъри, Злати, Бъки, Марк, Стиви и Бори

Публикувано на 13 септември 2017

Споделяме с вас най-голямата си радост – щастливците, осиновени в България.

Какво нещо е само… да видиш своя някога нежелан приятел избран за обич и грижа от добри хора. Да си свидетел на безценните първи моменти, когато пламва искрата – няколко погледа, развята опашка, топли прегръдки, смях, сълзи…

Обичаме ви, мили осиновители!

Злати

Доведоха ни я през април – ударена от кола и напълно парализирана. Беше страшна картинка. Злати лежа скована и неподвижна почти месец, дори не можеше да пие вода сама. След седмици раздвижване и лечение, включващо кортикостероиди, храброто момиче се пребори и успя да се изправи на крака:

За наш пълен ужас, Злати беше едно от кучетата в карантинното, където през май пламна ганата. С имунитет, отслабен от дългото лечение, тя стана първото куче, което се зарази от болния Бенджамин. И макар за нея да беше важно да тича и да се движи, Злати трябваше да остане още месец в клетка – докато се борим за живота и.

Злати обаче е истински борец и обича живота както никой друг. Въпреки, че всички фактори бяха срещу нея, тя успя да пребори ганата и да се възстанови напълно, без трайни поражения. Издържа стоически целия период на изолация, докато смогнем и с ваксинирането и – се яви в пълна прелест и крепко здраве в сградата на кучетата – в клетката на смешкото Рубен.

А днес… Днес животът на Злати е съвсем различен. И е така, благодарение на Росен и Юлия Гаджински, които и подариха най-съкровения дар – собствено семейство. Росен и Юлия не бяха съвсем уверени в себе си и първоначално взеха Злати с приемен договор – да поживеят заедно, да видят дали могат да се сработят и да се справят с новите задачи. Това беше в петък. Как само се зарадвахме, когато ни се обадиха още в понеделник, за да кажат „Злати е нашето куче, а ние сме нейните хора!“

Бори

Едно от нашите 7 черни меченца – Бори, се сдоби с прекрасно семейство! Осинови го Стийв Хобороу – за радост и щастие на трите си прекрасни, нежни дъщери.

Стиви

Мъничкият Стиви дойде заедно с мъж и дъщеря му. Бяха го гледали да се щура объркан край блока известно време и решили да го донесат във Фермата. Кучета като него не се справят с оцеляването и не им е мястото навън, но… тук просто нямаше къде пиле да прехвръкне. Увещавахме хората да го ваксинираме и да го задържат малко, но таткото не искаше и да чуе. А момиченцето така се разплака, че накрая един от гледачите – Жоро, се съгласи да вземе Стиви у дома за месец, нищо че вече беше пълен с животни и самият той има малко момиченце…

Това обаче е последното приключение на юнака, завладял толкова млади женски сърца. Сега 10-месечният Стиви е любимото куче в дома на Николай Генов – гушка се на собствено диванче и е най-щастливият глезльо на света!

Тоби

Щастлив и нагушкан у дома си е вече и мъничкият сладур Тоби! Той е голямата радост на Йоана и Иван Алексови в апартамента им в кв.Банишора.

Марк

Сладурът Марк беше намерен като ситно захвърлениче и прекара първите си месеци като обично момче в добър приемен дом. Хората мислеха, че ще му намерят стопани, но Марк си израстна така, без да срещне своя човек, докато вече не можеше да стои при тях и дойде в приюта.

Тъкмо навреме! За да може да се завърти пред очите на Тома Васев и съпругата му. Те го харесаха много още от първата среща и решиха да му подарят дом, заек и… страхотно момченце – да растат и да се радват на живота заедно!

Мъри

Мъри е изоставян вече два пъти. Първия път ни го доведоха като малък – купили го, но не очаквали да е толкова енергичен, изял къщата, не ги слушал… Типично лабрадорско бебе. Досещате се, че за него тук имаше много кандидати. Избрахме хубаво семейство, където вярвахме, че ще е възпитан и щастлив, но година по-късно Мъри се върна тук – нервен и хапещ. С отчаяние и яд изслушахме как „кучето е такова, защото е от приют“ и го затворихме пак в клетка.

Този път вече, нещата наистина бяха изпуснати. Малкият Мъри се беше превърнал в силен, доминантен мъжки без никакво уважение към хората, същински безобразник – от тези, с които се гледаме през решетките с години. Вече обаче се изясни, че магарето е галеник на съдбата. А тя му изпрати София Калинова.

София разпозна безумеца от първата им среща. С майка и доскоро бяха гледали не по-малко проклет доберман и съдбата на нежелания хулиган ги трогна дълбоко. Нещата се затвърдиха, когато Мъри се засили да хапе майка и, а София му направи такава корекция, с която всеки от нас би се гордял. Как само се молехме да не се откажат от него и да дойдат втори път…

Днес Мъри живее царски живот, редом с човек, който истински го разбира. Все така се опитва да безобразничи, но получава правилните напътствия от София (а понякога и от кобилата, посредством копито) и става все по-кротък от ден на ден.

Благодарим ти, София, че му даде този уникален шанс да стане твоето добро куче!

Бъки

Точно както за децата няма нищо по-добро от това да растат с куче – за да станат щедри, добри и отговорни хора, така и за кучетата няма нищо по-добро от това да растат с деца – за да станат обичливи, весели, добри животни.

Мая Балтаджиева направи най-доброто за две същества – своята дъщеричка и малкия ангел Бъки. Двамата вече са неразделни в игрите и в спокойните мигове. Какво щастие само…

На добър час!

НОВ ЖИВОТ: Душан, Роузи, Руби, Лаура, Бо, Ориана, Ласи, Бъди и Рита-Кривка

Публикувано на 11 септември 2017

Показахме ви нагледно живота, който осигурихте на 43 бебешорчета от Фермата през изминалите седмици. За наша огромна радост, въпреки огромния натиск да задомим максимален брой мъници, успяхме да намерим домове и на вече порастнали ангели от приюта.

Благодарим на Ивон, която осигури за тях добри семейства и на вас – хората, които подкрепят работата на Animal Rescue Sofia. Нашите герои от клетките вече се глезят на диванче и щуреят из чудната природа на Вестфалия…

Роузи и Руби

Две прекрасни сестрички, изоставени в снега насред лютата зима получиха най-големия дар – шанс за живот, от приемните си стопани. Отгледани у дома от новородени, момиченцата не познават глада и болката на живота на улицата.

Сестричките чакаха дълго да им се усмихне късметът, но намирането на дом на кучета без порода у нас е трудна задача. След 10 месеца чакане родината им да ги приеме – красиви, умни и добри, момичетата я напуснаха и вече са щастливи германки.

Лаура, Бо и Ориана

Люси Ървайн е английска писателка, избрала България за свой дом. Каква грешка за човек, който искрено обича животните. Няколко години след като Люси започна да спасява отчаяни, болни, захвърлени кучета в Струпец и околностите му, нашите мили сънародници се обърнаха срещу нея.

Кастрирани, ваксинирани, прибрани на наето от нея място извън селото, кучетата на Люси се оказаха голям трън в очите на селяните и кмета. Започнаха жесток терор и Люси се отказа от работата си. Трябваше да намери места за спасените от нея 60 животни – Бо, Лаура и Ориана са 3 от тях.

За да разкажем безобразната кампания срещу Люси ще са нужни три дни. Важното е, че момичетата са вече у дома в една съвсем друга действителност. Срам за България.

Ласи

Толкова мило момиче! Ласи дойде във Фермата от приемен дом през април, добри хора я бяха намерили на улицата, изоставена заедно със сестричката и – Кати. Кати намери своите хора само две седмици след като ги приехме, а на Ласи не и провървя да омае никого.

На няколко пъти осиновители се колебаеха между нея и други кутрета, но везната все се накланяше в другата посока. Много се радваме, че успяхме да я изпратим, тя е страхотна и ще направи хората си истински щастливи. Куче като нея не заслужава да прекара младостта си в клетка.

Бъди

5 месеца прекара Бъди при нас на лечение от упорита демодекоза, но се пребори. Голям добряк и веселушко – пълен с енергия и ентусиазъм и пръв приятел на доброволците. Бъди беше най-окаяният бебок, когато го приемахме, какво удоволствие да го изпратим към новия живот като охранен, лъскав младеж!

Душан

Най-добрият. Най-най-най. Куче, каквито рядко се срещат, отнесе ни и сърцата със себе си. Всеки, който го е срещнал го е обикнал – Душан наистина е златна душа.

Една година прекара добродушко в клетката, след като го намерихме строшен и сглобихме. Няма обяснение защо. Никакво. Независимо колко е черен и голям, този мечок е единствен по рода си – как не срещна за толккова време своите хора? Но е било за добро.

Пращаме обич на немското семейство, което го осинови и благодарим на Ивон, че му даде този невероятен шанс да докаже качествата си.

Рита Кривка – в Диерентуис

Рита спечели джакпота. След месеци усилия и благодарение на Юлия, тя беше приета в най-доброто убежище за животни-инвалиди, което някога сме виждали или чували. Приют Диерентуис, в Холандия.

Същата Рита Кривка, която нямаше никакъв шанс за подобрение и живя години изкривена и с болки в клетката си. Рита с дисковата херния, с болния черен дроб, с чупения таз, с доживотните остри болки, които я караха да хапе протегнатата за ласка ръка.

Сега нашата измъчена бабушка получава лична физиотерапия и акупунктура. Плува в затоплен басейн, има собствено специално легло и се чувства добре за първи път от години… Какво да кажем? Няма как да изразим радостта си, просто няма такива думи…

Дано да е жива дълго, за да се радва на рая в Диерентуис. Приютът е дом за кучета, които сме обичали заедно, помните ли ги?

Баба Алми – все още се нааква, но е все така нежна и гальовна и може да ходи…

И магарето Зверски, който не просто вече не хапе, а е станал безобразно гальовно кюфтенце…

И разбира се – Болт, необикновения Болт с 5-те крачета – най-обичното момче на приюта – любимец на всички и с безброй приятели…

ПРАЗНУВАМЕ: 1000 осиновени в България! Историята на Въшко-Роки

Публикувано на 07 септември 2017

В АРСофия си имаме един любим брояч – този, който отчита броя на осиновените животни (в горния десен ъгъл). За нас той е нещо като туптящото сърце на приюта – започнахме от 0000 през 2010, а току-що превалихме 5000!

Това е общият брой на задомените в България, Австрия, Германия и Холандия. А съотношението задомени в България спрямо в чужбина е 1:4.

За кучетата, които сме задомили тук, в България, си имаме отделен брояч – поредните номера на осиновителските ни договори.

За нас е щастие и гордост да ви представим куче #1000, осиновено в България!

Как започна всичко

Приехме го прези април. Изтерзано, полу-плешиво, гладно до смърт и щедро на целувки кутре, покрито с толкова паразити, че неусетно всички в приюта започнахме да го наричаме просто Въшко.

Махнахме каквото беше останало от козината му, започнахме да го захранваме и лекуваме, освободихме го от пълзящата напаст и момчето стана един от нас. За съжаление – лечението му забави ваксинациите, но мислехме, че момчето е на сигурно място в карантинните.

Въшко и ганата

Май месец, в първо карантинно на приюта избухна гана. Кутре, подобно на Въшко (Бенджамин, също имунно-компрометиран кожно-болен мъник) се оказа носител на вируса. Разболя се, а след него последваха и другите слаби кучета от карантинното – мама Матилда, Злати и… горкичкият Въшко.

Така момчето, вече прекарало половин месец в карантина, беше карантинирано за още един месец – докато го лекуваме от гана, надалеч от другите животни – изолиран и самичък. Няма как…

Приемния дом

Успяхме да го излекуваме, пребори се юнакът. Не защото е силен или здрав, имаше съпътстващи инфекции, а просто защото е толкова жизнен и добър, че животът не искаше да го напусне, колкото и да се стараха да го скършат болестите.

Ганата обаче е коварно нещо. Преболедувалите кучета продължават да излъчват вируса с урината си месеци след утихването на болестта. Така нашите лекари взеха решение – да го карантинират за още месец.

Да затвориш кутре в кутия за 3 месеца обаче си е истинско престъпление. Дори да не е ангелче като Въшко. Затова, когато се появи възможност за приемен дом – ние скочихме до тавана. В началото на юли, прекрасно семейство го взе у дома – да укрепва, да тича и да го целуне слънцето за здраве.

Осиновяването

И ето, че дойде уреченият срок, отмина август и стана време момичетата да тръгват на училище, а Въшко да се връща в приюта. Но когато дойдоха да го оставят – нямаше и помен от Въшко. Пред нас в пълен блясък, здраве и щастие стоеше ново куче – Роки!

Оставянето на Роки в приюта не беше лесно. Колкото и да ги убеждавахме, че са му спасили живота, че са направили най-доброто за него, че са магьосници – обичта на две не става, неговите хора не искаха да се разделят с него, нито той с тях.

Така че: честитим от все сърце на Роки, Сълзица Гълъбова и цялото им семейство! Роки остава при тях завинаги, а те носят почетната титла:

Горди Стопани на 1000-то осиновено в България куче на Animal Rescue Sofia!

Благодарим ви, мили хора, бъдете щастливи и здрави, нека светът винаги да е щедър и добър към вас, така, както бяхте и сте вие за Роки (бивш Въшко)…

 

Рапорт август: Домове за 43 бебета от Фермата в Холандия!

Публикувано на 06 септември 2017

Август беше зашеметяващ по много причини. Пренаселването и проблемите тук бяха такива, че ни се искаше да не сме се раждали. 100 изоставени кутрета приехме само през юли, и още половината на това беше приета или изоставена пред приюта през август. Можете да си представите какво последва, още повече че списъкът ни с чакащи по приемни домове животни си стои пълен…

С голяма радост обаче ви съобщаваме, че в рамките на август успяхме да направим три транспорта с кучета, намерили осиновители в Германия и Холандия!

Транспорт ХI/2017 – 02.08
Транспорт ХII/2017 – 27.08
Транспорт ХIII/2017 – 31.08

Бусчето отведе 18 големи и 43 бебета (и 7 котки) до новите им домове.

За съжаление – нямаме времето, нужно, за да ви разкажем историята на всеки един от тези 61 щастливци.

Затова, поне що се отнася до бебетата, ви предлагаме друго. Да погледнете сами какъв е животът им днес, в новата родина. Ето такива ще бъдат дните на нашите бебета от канавките оттук-насетне:

На добър час, мили деца!

Прегръдки и благодарности за невероятните ни колеги, които работят неуморно, за да може изоставените бебенца на София да срещнат своите холандски семейства.

Ще се постараем в близките дни да ви запознаем с историите на 18-те вече порастналите късметлии, които смениха местоживеенето с 3000 км на Северо-Запад.

Храна за кучетата на Фермата

Публикувано на 01 септември 2017

UPDATE 12/09/2017

Благодарим ви, мили хора!!!

С вашата решаваща помощ – 200 бебоци и порастнали кучета от Фермата тази нощ ще спят с тумбачета, пълни с качествени гранулки!

Но вие не просто ги нахранихте. На места като нашето,
добра храна = ЗДРАВЕ!

Особено за мъничетата, които растат всеки ден и нямат възможност да хапнат нищо освен това, което слагаме в купичките им. Добрата храна за тях означава по-здрава имунна система, по-малко болести и дори по-добро настроение.

Бъдете благословени. Проблемът с храната е решен за цял месец напред, а ние продължаваме да се борим за да осигурим обич, медицинска грижа и добри семейства на максимален брой мушици от улиците на София.

УРА!

UPDATE 05/09/2017

Мили хора, УСПЯХМЕ!
Нужните за цял месец добра храна средства за кучетата на Фермата са събрани! Правим поръчката и ще ви пишем, когато храната пристигне. Контейнерите ни са строени като войници и чакат да ги напълним:

В момента имаме чудовищен брой кутрета – 1/3 от кучетата ни са под 6 месеца. Благодарение на вас, ще има добри гранули за всички бебенца, а това за тях наистина е здраве.

Прекрасни сте, благодарим ви за подкрепата…
Невидимият баланс на Вселената е такъв, че и без да ви пожелаваме щастие и здраве, то пак ще си дойде при вас. Защото вие самите вече сте го дали – на нашите маймунчета.

Първоначална публикация

Приятели,
складът ни е празен, а приютът – препълнен. Няма храна и парите, които имаме няма да стигнат за поръчка на добри цени.

Молим ви, помогнете ни да се справим с кризата, дарете за храна на кучетата на Фермата. Ако се съберем заедно и купим голямо количество – цената ще е по-ниска и няма да има гладни цял месец.

ЗА МАЛКИТЕ

Имаме възможност да купим 500кг наистина висококачествена храна за десетките бебоци на приюта. За да я вземем на добра цена обаче са нужни 1350 лева. Подарете им здраве, ако можете, храним ги с боклуци и вече си личи…

Ако предпочитате сами да купите бебешка храна:
Най-добрия вариант е да поръчате от Рихтер Фарма. Контактът ни там е К.Босилкова. Можете да платите по банков път и храната на малките да бъде доставена директно в приюта. Чувалите са от 15кг, цената е 61лв.

ЗА ГОЛЕМИТЕ

Можем да купим 2 тона добри гранули на цена от 1,60лв.
За съжаление не ни достигат 1200 лева от 2 200 нужни, за да купим храната на тази цена.

Ако предпочитате сами да купите храна за големите:
Винаги търсим по-доброто качество, но каквото и да донесете – кучетата ще са ви безкрайно благодарни. Ако искате да дарите консеври – добре дошли са, ползваме ги за болните и оперирани животни, както и за най-старите ни, беззъби питомци.

ОБЩО СА НУЖНИ

2 550 лева

Сумата е голяма, но ако всеки 30-ти човек, харесал нашата работа във Фейсбук, реши да дари само по 1 лев – и за бебенцата и за порастналите ще има качествена храна за цял месец напред.

Молим ви, помогнете с колкото можете:

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Благодарим ви!
Вярваме, че нашите муцуни няма да останат гладни – защото имат вас.

ЗАЩО ТАЗИ ХРАНА

Работим във Фермата от 3 години. Още 3 години преди това стопанисвахме общински приют Богров. Повярвайте ни, изпробвали сме всички възможни варианти за изхранване и сме стигнали до това решение като най-добро за кучетата и най-приемливо от финансовата му страна.

В приюта има две групи животни:

  • Здрави големи кучета – на които даваме храната с по-ниско качество, която купуваме и ни даряват.
  • И бебета, болни и стари кучета – които имат нужда от добра храна, за да бъдат здрави.

На места като нашето, откъдето минават стотици животни месечно има неизбежно много високи нива на стреса и епидемичния риск. Винаги, абсолютно винаги, когато сме давали на малките и рисковите животни от най-евтините храни сме имали огромни проблеми. Много повече пари се хвърлят след това, когато месец след месец избухват епидемии от коронавироза и кучешка кашлица, бактериални инфекции и какво ли още не.

Доброто хранене е изключително важно за нашите затворници. Храната е реално единствения стресов фактор, който можем да им контролираме. Всичко друго не можем – огромен брой животни, еднообразни тежки миризми, скука и обездвижване в клетките, невъзможност да бъдеш сам, да се скриеш, да бъдеш оставен на спокойствие… проблемите на едно куче в приют са истински имуно-супресори.

Имайте предвид, че тук растат стотици кутрета, а половината от порастналите кучета в приюта са тук повече от половин година и не получават нищо друго за ядене.

Благодарим на всички, които няма да подминат!

У ДОМА: Стронг, Тана, Пети, Бела, Топси, Ера, Рана и Джони!

Публикувано на 25 август 2017

Породата не прави кучето и това не е пропаганда. Лоялността, дружбата, желанието да бъде добро са неговата същност, независимо дали е развъдено да ни носи птици, да пасе овце, да ни пази или е родено случайно. Нежните сърца на мишлетата от приюта горят за стопаните си със същия плам като на марковите им събратя.

Прегръдки за семействата, които се увеличиха с опашата радост от приют Фермата! Също и за приемните стопани, дарителите и доброволците – хората, които видяха в тях не Помияр, а Приятел и им отредиха живот на обич и радост, вместо болка и смърт на улицата. На добър час!!!

Рана

Рана и сестричката и – Тана са изхвърлени на боклука домашно-развъдени мишлета. За тяхно голямо щастие ги намериха хора, които бяха готови да ги подслонят за две ваксинации – толкова е важно за мъничетата да получат истинска близост и топлина в първите си месеци!

Десислава Генова влезе в приюта с по една усмихната до ушите дъщеричка във всяка ръка. И каза: „Прочетох нещо, което бяхте написали. Че всяко дете трябва да има куче и майка, която да му го позволи. Така се реших – дойдохме, за да изберем нашето куче.“ Ех!

С повече от 60 кутрета в приюта децата не знаеха накъде да гледат. Но когато се спряха пред клетката на Рана, любовта пламна от пръв поглед. Черното дребосъче с огромните ушички просто им грабна сърцата.

Един детайл, който ще ви каже всичко: когато извадихме Рана от клетката за тях, мъничкото момиченце хвърли настрана плюшения заек, иззад който надничаше и извика: „край вече с този ИЗКУСТВЕН заек“!!!

Топси и Бела

Както повечето кутрета, които попадат при нас – Топси и Бела бяха намерени от добри хора. Те се свързаха се с нас за помощ с подслоняване и задомяване на малките, и трябваше да ги задържат при себе си за месец, докато получат две ваксини и могат да дойдат във Фермата без опасност от инфекциозни заболявания.

Един месец обаче не е малко време за обичане. Когато стана време да ги оставят при нас Ивона и Андрей не можаха да си представят живота без тях. Опитахме се да ги разубедим с аргумента, че в приюта има други мъници, за които приемен дом като техния е мечтан шанс, но късметът беше на страната на двете топчици.

Щастливците Топси и Бела продължават живота си в дома на хората, които ги приеха като свои и им спасиха живота. Май за никого поговорката „роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на бокука“ не важи толкова, колкото за тези запетайки…

Пети

Историята на 5-месечната Пети не е за вярване. Накратко я приехме след месец престой на хотел (докато бъде ваксинирана), където я настани нейната спасителка-чужденка, след като я беше издирвала и откупила от група роми, които пък я бяха отнели със сила от друго ромче седмица по-рано…

Гето-кучета са най-добрите. Няма да спекулираме по какви начини се случва тази локална селекция, но е факт – там оцеляват само най-добрите и кротки същества.

Пети без никакво преувеличение беше съвършеното кутре на приюта (заедно с триподчето Стефи) и това е неоспорим факт. Благородно, нежно, умно, разбрано, внимателно момиче, но по закона на Мърфи – сиво, брадато и огромно…

Вселената обаче няма как да е направила толкова добро същество за нищото. Така че, когато Вероника Солакова дойде в приюта, за да намери първото си куче и каза „препоръчайте ми подходящо кутре“ нямаше никакво съмнение, че отиваме директно при Пети.

Благодарим на Вероника, че ни позволи да я срещнем с Пети, знаем че ще е доволна от това свое решение всеки ден от живота им заедно!

Стронг

Кайли Аргиров и нейната майка са австралийки, но живеят в България вече няколко години. Дойдоха във Фермата, за да намерят най-добрия приятел на милото си куче – Дейзи. Да си има другарче, че си щуреят и да се радват на живота в къщата им в с.Рударци.

Мъничкият Стронг (бивш Макс, някога си обречен да умре край пътя юнак) не може да се нарадва на новия си живот с тях.

И ние също!

Списъкът на Стиляна

Стиляна Равелска е български цигулар – живее и работи във Финландия. Този месец, тя посвети цялата си годишна почивка у нас на това да помогне на три свои приятелки да осиновят маймунчета от приюта.

Смешният Джони  дойде при нас със сестричката си Лиска – изхвърлени от стопаните на майка си. Беше на косъм от смъртта заради пневмония, но прескочи трапа, при това с прекрасно отношение към всички проблеми – махаше с опашка дори в дните, в които не можеше да се изправя. Днес юначето тича по зелени полянки с Йохана Аники – чака го прекрасен живот!

Изхвърлена до контейнери за боклук в Драгалевци, шушулката Ера имаше предначертана съдба. Да се скита гладна и самотна по улиците, да мръзне и боледува година-две, да роди 15-20 бебета из пущинаците, да умре сама и в болки… Съдба – отменена! Вместо това тя ще живее дълго и щастливо с Хиля Хейсканен в страната на Дядо Мраз…

Тана е сестричката на Рана – също изумително мило същество – направено от обич и целувки. Какво ли си е мислел жестокият човек, който ги е изхвърлил надалеч? Със сигурност не е предполагал, че Тана ще се озове във Финландия с Рия Ратанен. Утешава ни фактът, че Тана вероятно ще живее много по-добре, отколкото е живял той някога…

Това не е първото куче, на което Стиляна помага да намери добър дом. Миналата година тя доведе в приюта друга приятелка – Мина Хутунен, която осинови нашия миниатюрен герой Херкулес – старо момче с епилепсия. Помните ли го?  Такъв е животът на мъничкия българо-финландец днес с нея, пие си лекарствата и е много, много щастлив:

Въпреки, че организацията на пътуването наистина не беше лека и включваше много хора, документи, време и нерви, Стиляна успя да събере Джони, Ера и Рана с техните осиновители. А на отлитане обеща на фермерчетата, че догодина отново ще си идва и няма да ги забрави.

Три спасени живота наведнъж… Нямаме думи, Стиляна!!!

Смисълът на живота

Работата във Фермата е трудна и напрегната по начин, който никой външен човек не би могъл да разбере. Стотици, всъщност вече почти 5000 кучета от улицата – дошли при нас като изоставени, болни, измъчени… и за да е възможно да се приберат у дома с вас направихме истински приют и ветеринарна клиника.

Това означава също нормативи и документи, протоколи и дневници, доброволци, осиновители, приемни стопани, диагнози и лечения, материална и авто-база, немислими логистики за транспортиране в чужбина, да не говорим за всичко необходимо за функционирането на такъв огромен обект – изискванията на държавата, поддръжката и ремонтът – от ямите до последната крушка, също работата в голям екип при постоянен недостиг на средства и преработване в доскоро абсолютно мизерни условия, и разбира се – „защо да помагам на кучета, вместо на деца“ и „фондациите крадат“… Всичко това е без „частта с кучетата“ – същинската ни работа, която познавате.

Няма смисъл да навлизаме в детайли. Всеки, който се е опитвал да направи нещо в България може да си представи за какво говорим, а това че се финансираме само от малки дарения дори няма смисъл да го споменаваме. Почти непосилно трудно е. Меко казано.

На някого може да прозвучи звучи като жалване, но не е. Дали сме си живота за да го има това място. Всеки ден работим с цялото си сърце за кучетата и така, че да заслужаваме вашето доверие. Написаното е всъщност въведение към просто съобщение.

Съобщението е: Струва си, колкото и да е трудно – има смисъл. Защото осиновяването е есенция на доброто.

Всеки ден, докато местим своите спасени приятели от тази решетка зад другата, заедно с тях мечтаем за деня, когато техният човек ще им позволи да изпълнят предназначението си – да го обичат до последния си дъх.

Когато настъпи този ден и изпращаме развълнуваните осиновители с грейнало куче в ръце, се докосваме до сърцевината на най-доброто в човешкия свят. Щедростта, милосърдието, грижата, нежността, приятелството и разбира се – любовта.

Такова нещо е осиновяването.

Новини от вашите приятели в клиниката

Публикувано на 24 август 2017

Преди седмица, благодарение на вас, три кучета – Дъблин, Айриш и Хайди получиха своя втори шанс в живота. Вижте ги днес – толкова по-спокойни и щастливи след вашата намеса!

Подарихте на Айриш операция – за луксираната му тазобедрена става. За съжаление се оказа, че близката му среща с автомобила е повредила тежко и другото му краче – наложи се да оперираме и него за скъсани латерални коленни връзки.

Момчето обаче се справи добре, и благодарение на д-р Николов вече ходи, макар и съвсем по малко. С преодоляването на болката Айриш се оказа страхотен симпатяга – много гальовно и дружелюбно куче, с огромна мечешка главуна и най-веселите очи!

 

Горкият Дъблин получи още една диагноза към двете смъртоносни болести, които е получил от кърлеж и комар. Оказа се с тежка артроза на раменните стави и такова ошипяване на гръбнака, че три прешлена просто са се сляли. И при него обезболяването донесе такова отпускане, че е трудно да го познаем.

Дъблин вече се лекува за анаплазмоза, в комбинация с предварителното лечение за дирофилариоза. Не го боли и е гладен като вълк – вече се е налял малко. За него все още е пълно изумление като го галиш – вижда се колко много му харесва, а в същото време стои един такъв скованичък, пуска ти внимателни погледи – не му се вярва, че е възможно… В момента е със страховити сополи от анаплазмозата, почти не може да диша, но и това ще мине. Едно по едно…

 

Малката Хайди ще изчака още няколко дни преди да се оперира, т.к. и бяха малко повишени левкоцитите. На тази възраст и след толкова много преживявания, за нея е важно да е в най-добра форма преди да пристъпим към упояване и операция. Ще пишем веднага щом има новини за нея.

 

Поздрави ви праща и микроскопичното жабчe Бейби, на която д-р Христов направи магическа операция на крачето. Вече можем да кажем, че се възстанови напълно!

 

Невероятен прогрес направи парализираната кучица Деси, с помощта на плуването и огромната грижа, която положиха за нея Вики, Анриета и д-р Маринчева. Стискайте и палци!

 

Още и още и още изоставени кутрета – продължава нашата бебешка криза. Броят малки в клиниката, приюта и приемни домове е умопомрачителен, но се борим със всички сили никой да не остане пренебрегнат и да намерим домове в чужбина на възможно най-много от тях. В момента имаме над 160 бебоци…

Както винаги в клиника Франциска – десетки тъжни съдби всеки ден… Кучета и котки, посрадали из всички ъгълчета на нашия град. За най-труден пациент тази седмица обаче определяме ето този добър дядко. Но не защото беше най-сложната диагноза или операция, а защото е просто… ужасно тежък!

Деди дойде във Фермата с гангрена на задната лапа

Д-р Маринчева му направи ампутация

Пожелайте му бързо възстановяване

До всички, които хранят стари кучета около домовете си:
не ги прехранвайте, не е добре за тях. Старите кучета се движат малко и разходват малко калории. А когато напълнеят се обездвижват съвсем, защото ги ставите ги болят още повече…

За живота на Дъблин, Айриш и Хайди

Публикувано на 15 август 2017

UPDATE 05/09/2017

Хайди е отново при нас и е добре, благодарение на д-р Мария Савова от клиника NOVA!

Много сме щастливи за нея! Няма да ослепее, благодарение на операцията тя ще запази зрението на едното си оченце.

UPDATE 24/08/2017

 

Вижте колко добре се справят вашите приятели!

UPDATE 17/08/2017

Събрахме ги!!!
Благодарим ви, че и този път не подминахте болката, приятели!

Операцията на Айриш е насрочена за понеделник – за съжаление при него се установи, че освен луксираната става трябва да се оперира и колянна връзка. Това усложнява двойно не само операцията, а възстановителния период след нея.

Дъблин е в началото на дълго комбинирано лечение за анаплазмоза и  дирофилариоза, предстои му и специализиран ехографски преглед на сърцето. По микрочипа установихме, че нашият жив скелет е бил кастриран от Екоравновесие през пролетта на 2016,  в квартал Хаджи Димитър. Но „мистерията на мумията“ остава неразрешена.

Хайди ви изпраща бабешки поздрав и благодарност – нейният час ще бъде назначен следващата седмица. Дотогава тя и нейните приятели от ирландски произход ще ви очакват за гушкане и галене в клиниката на приют Фермата…

Първоначална публикация:

Три невинни кучета вече са получили от хората своята смъртна присъда.
Ще ни помогнете ли да обърнем нещата за тях?
Ще им помогнете ли да живеят?

Дъблин, овързан и захвърлен да умре

Намерен е в парка в Орландовци. Целият омотан в сезал и един стар шал – като някакво ужасяващо вуду. Едно изтезано от глад и болести куче, което едвам се движи – вързано като мумия от времената на инките и хвърлено в храстите да умре.

Подобно нещо бяхме виждали само с добрия Лиско, но той поне би имал силите да бяга преди oвързването. А Дъблин…

IMG_2474 IMG_2533

Дъблин няма и мускулче по себе си. Гладът отдавна е стопил тъканиите. Ако успее да се изправи, той стои сгънат на две, като пинсета – стомахът му е залепнал за гърба и изпитва силни болки. Ноктите му са дълги-дълги – бил е затворен също тъй дълго-дълго някъде без храна.

Дъблин има анаплазмоза и дирофилариоза – не една, а две смъртоносни диагнози. И въпреки това – Дъблин има шанс да живее – ако получи лечението и храната, от които толкова много се нуждае.

IMG_2531 IMG_2535

Цената на медикаментите, които могат да спасят неговия живот е: 370лв. В разгара на август, при пръскаща се по шевовете клиника – ние ги нямаме.

Айриш, ударен от кола и подминат

На всекиго може да се случи – понякога кучетата и котките наистина изскачат на платното от нищото. Да, възможно е да си добър човек и да блъснеш животно с колата си. Но да удариш живо същество и да не спреш? Да не намалиш дори? Кой си ти и какъв си тогава?

irish (2) irish (4)

Айриш не си задава тези въпроси. Твърде е зает да се бори с ужасяващата болка от пречупената си бедрена става. И няма да се пита „защо се случи?“, и май че дори не се пита „кога ще свърши?“… В очите му се чете само едно – „можеш ли да ми помогнеш да оцелея?“

А ние не можем. Защото цената за операцията на Айриш, която трябва да и направи ортопедът д-р Николов от Св.Антим е 380 лв. И приютът няма никакъв начин да ги задели за него – твърде много са другите кучета, твърде малко са средствата за тях…

20840256_270602720111422_1151159533_n 20906875_270602693444758_982267023_o

Хайди, изоставена сляпа в гората

В гората не пасат стада от волни болонки. А Хайди вероятно в живота си не е виждала толкова природа. И сигурно ако не беше толкова стара, болна и сляпа – изоставянето и под връх Мургаш дори би било интересно преживяване в началото.

IMG_1130

Но за едно микроскопично домашно кученце без зрение природата е само ужас и глад. Видяхме я случайно край пътя и я гонихме полудяла от страх километри… Паникьосана и ужасена Хайди доби свръх-мощ и бяга от нас с часове – от трънаците в дерето, през полето и по пътя – изнемощялата Хайди летеше със цялата сила, която беше останала в нея – далеч от хората, които могат да причиняват само зло…

И както всяко дребно изоставено куче – тя щракаше със зъби и се извиваше бясно само до мига, в който две ръце я притиснаха силно до гърдите си. В същия миг утихна, сложи сплъстената си главица на рамото на Надя, въздъхна и заспа почти мъртвешки сън.

IMG_1117

Постригахме и изкъпахме Хайди, лекуваме я. Нарекохме и килийка, която да бъде неин дом, сложихме и топло креватче и вкусна храна, които са всичко за нея днес. Но тя има нужда от нещо повече, за да има някакъв шанс да изкара последните си дни в дом и сред обични хора.

Хайди има прогресиращо заболяване на двете очи – ако не се оперира веднага тя ще изгуби напълно малкото зрение, което и е останало (все още прави разлика между светлина и сенки), ще загуби и очните си ябълки – тъй като скоро ще започнат да се надуват от глаукомата и ще трябва да се премахнат.

IMG_1156 IMG_1207

Операцията, която офталмологът д-р Мария Савова от клиника Нова трябва да направи на Хайди е на цена 500 лева. Отстъпката е огромна, но въпреки това – ние не можем да си я позволим. И Хайди е на няколко седмици от окончателното решение – да бъдат остранени очите, които я мъчат. Съвсем за без пари – в нашата си клиника. А кучетата без очи… те остават завинаги наши…

Можете ли да помогнете?

Тези три кучета са смъртници.
Без съд и присъда, осъдени от човеци като нас – да мрат, нали са помияри, не струват нищо.

Но ние с вас имаме другите очи. И пред тях не стоят три обречени помияра, а трима отчаяни приятели в беда. Молим ви – и този път да направим магията, да си вземем трите живота обратно, да обърнем съдбата им и да поправим стореното зло…

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

IMG_2536

У ДОМА: Тошко, Мая, Джуджи, Деди и Фигаро!

Публикувано на 10 август 2017

„Няма по-голямо богатство от едно туптящо сърце, което нямаше да бие без теб…“

Изоставената мама Мая

мая 7

Приехме Мая с 5 бебета от кв.Левски – изхвърлена с тях посред нощ, напълно объркана и изумена. За всеобщ потрес – нашите гледачи я познаха. Оказа се кученцето на човек от Горни Богров. Родила нежелани бебоци и злодеят намерил начин да се отърве от отговорността си…

мая (4)

Понякога злините могат да се превърнат в истинско щастие. Мая беше доведена в приюта от прекрасен човек – Станислава Атанасова. Станислава беше решила да я осинови, когато откърми мъничетата си и наистина го направи. Днес малкото момиче е щастливо и добре гледано в истински дом, а бебчетата чакат своите хора.

мая 6

Добрият Тошко

Приехме Тошето през март – със счупено краченце. Беше го блъснала кола и той не можеше изобщо да ходи. Тогава вие не го подминахте и му подарихте операцията, от която имаше нужда, за да се възстанови. А после Тоши стана едно от най-милите ни маймунчета – весел и игрив, добър със всички, енергичен и щур младеж.

тошко 6

За черните кучета в приюта обаче има един закон – по правило, никой не ги иска. На Тошко обаче му е било орисано щастие. И то се яви в живота му чрез Стефан Недев.

Стефан дойде във Фермата, за да намери точно своето куче. Не на външен вид, а по душа. Кучето трябваше да е весело и дружелюбно, а също така – да се разбира с младото хъски на братовчед му, с когото често прекарват дните си заедно – у дома и на път.

тошко (4)

След няколко посещения и много запознанства, Стефан се спря на Тоши. За нас беше истинска радост да видим как Тоши следва Стефан по петите, а когато доведоха и бъдещата му най-добра приятелка да се запознаят – работата стана съвсем сигурна! На добър час!!!

Мъничката Джуджи

Джуджи и Буджи бяха две микроскопични сестрички, изхвърлени насред нищото до каменната кариера на село Лозен. Вероятно са от мама-хъски с неизвестен баща – едно ситно-ситно мъниче – Джуджи, и три пъти по-едрата и сестричка – Буджи.

джуджи 11 (1)

Росен Йорданов е сред най-внимателните и мили хора, които са идвали да осиновят куче от нас. С Джуджи се харесаха от първия миг – джудженцето направо грабна сърцето му – толкова ситно и слабичко сред десетките кутрета в клетката.

джуджи (1)

Днес Джуджи вече си живее царски с Росен в кв.Надежда и никога повече няма да бъде нежелана, напротив – ще бъде обичана принцеса до последния си ден.

джуджи 12

Влаченият с кола Деди

Луиза Цветкова намира 10-годишния симпатяга Деди в предсмъртна агония – вероятно влачен с кола, с дълбока прорезна рана на врата и охлузване до кост на задните крачета. Грабва го, води го на лекар и успява по чудо да спаси живота му. С толкова тежки рани обаче Деди трябваше да се лекува стационарно цял месец – а дори в най-щедрата към бездомните кучета клиника, това би било цяло състояние.

dedi dedi1 dedi2

Приехме Деди при нас за да довършим лечението му, но при такова пренаселване на приюта – нямаше как да го вземем за постоянно. Така че се уговорихме – да направим всичко по силите си да го закрепим, а след това Луиза да го прибере у дома.

деди (3)

Деди далеч не е първата и последната грижа на Луиза. Съжителството му със семейното куче не е лесно и вероятно ще трябва да търсят друго решение за последните години от живота му. Но той винаги ще може да разчита на нея и никога повече няма да остане сам в беда…

Хронично-болният Фигаро

Алесандро Молонаро и Федерика Монтиколомбани са страхотни, сърцати италианци, избрали България за свой дом. Те дойдоха в приюта миналия месец да си осиновят куче, но вместо това се прибраха у дома с 5 изоставени новородени кутрета, които да хранят и изпишкват по 8 пъти на денонощие.

Обяснихме им още тогава, че новородените оцеляват трудно дори и при най-добри грижи, че ако успеят да отгледат 2 от 5 до едномесечна възраст заслужават медал. Благословихме ги безброй пъти за всеотдайността, но изобщо не предполагахме, че ще се справят толкова невероятно добре!

фигаро (4)

Днес „техните“ бебета са вече здрави и силни едномесечни тупарлаци. Живеят в апартамента им, заедно с тях и една много търпелива котка, но си мислехме, че след това изумително приключение няма да искат да имат куче повече. Алесандро и Федерика идваха много пъти в приюта и опознаха нашите муцуни. От тях един герой направо им се залепи като пощенска марка. Хронично-болното хъски – Фигаро.

IMG_0998 IMG_1010

Приехме Фигаро плешив и окаян тази зима – в началото на годината. Бяха го изхвърлили на Витоша в дълбокия сняг – да се оправя както може. Не се оправяше. Ама никак. Вече във Фермата стана ясно, че Фигаро има нелечима болест, която ще го мъчи до края на дните му. Това е нещо като анти-джакпот за приютското куче, гаранция за вечен живот между 4 решетки – завинаги.

Обяснихме на Алесандро и Федерика всичко това. Че момчето не може да се излекува, че трябва да пие лекарства постоянно, да му се правят редовни изследвания в клиника в Германия, за да се следят дозите на медикаментите и да остане във форма. Както и за бебетата – си знаехме вътрешно, че работата е обречена.

фигаро (5)

Ние ли сме станали песимисти или Алекс и Феде са вълшебни хора, които някоя висша сила ни е изпратила, за да ни даде надежда? Не знаем. Но днес Фигаро е най-щастливото хъски на света – живее втория си живот с тях във Борово, деликатно заобикаля котката и внимателно наблюдава как растат 5-те бебета…

фигаро (8) фигаро (12)

Какво още можем да кажем освен да си пожелаем тихичко на този свят да има повече такива хора – с неуморни ръце и безкрайни сърца, в които има място за всички – независимо колко трудно може да бъде понякога…

фигаро (9) фигаро (10) фигаро (13)

В памет на Шърли…

Публикувано на 08 август 2017

Какво бихте направили вие, ако домашни кучета разкъсат вашето както си е на повод?
Можете ли да си го представите въобще?

Излизате на разходка с двете си любими, осиновени кучета. Кротички и добри възрастни дами, на повод. Заедно сте вече повече от десетилетие – рутината е спокойствие и радост. Вървите си трите в лятната сутрин и всичко изглежда прекрасно. Не сте се отдалечили и на 50 метра от дома си, когато отзад притичват огромните кучета на съседката ви. Едното от тях се спуска и за секунди… в ръката ви увисва поводът на разкъсаното ви момиченце…

Този кошмар се случи на Оля Николова преди по-малко от месец.
След години терор на съседските кучета по полянки и улици, на пряка край Полиграфическия комбинат, 2 немски овчарки и 2 ротвайлера успяват да вземат жертва – нейното куче. Мъничката Шърли издъхва часове след като единия ротвайлер я нахапва жестоко – пуснат от повод и в присъствието на стопанката си.

шърли1 шърли2 шърли3

Почивай в мир, Шърли…

Можете да прочетете всичко за случая ТУК.
Можете да видите репортаж от мястото ТУК.
Ние ще ви кажем накратко само, че след толкова много свидетелства, след толкова жалби и оплаквания, единственото последствие за стопанката на агресора ще е 100 лева глоба, наложена от Столичната община.

А на Оля и остават само сълзите и страшния спомен.
Много хора биха се свили в черупката си, биха се отказали. Биха казали „не мога да гледам куче повече“. Биха се вкопчили в другото си животно като спасителна сламка. Биха мразили целия свят. Но не и Оля.

Оля реши да спаси друго куче.
Оля дойде във Фермата.
Ако трябва да сме съвсем честни, първото и посещение ни се стори странно. Сякаш всичко беше точно, отговорът на всеки въпрос – съвсем какъвто бихме искали, но… защо тази дама почти не говори? Защо се крие зад тъмните си очила? И защо толкова чак настоява да осинови точно Труди – има много по-здрави, по-красиви, по-весели кутрета в приюта?

Труди. Познавате я добре.
Тя е онова мишленце от кучилото изоставени в гората кутрета, на което подарихте спешна операция за лошо счупване на крачето. Оперирахме я, възстановяването протичаше добре, а междувременно сестричетата и отпътуваха към своите холандски осиновители без да я чакат.

Но да не ви мъчим излишно.
Веднъж подредени всички съставки – човек може сам да види магията:
– Добър човек с голямо сърце – 1бр;
– Тъжно кутре в беда – 1бр;
– Среща между тях във Фермата – 2бр…
Няма нужда да обясняваме повече, нали?

Не сме суеверни хора, но и не вярваме в съвпаденията. Труди и горкичката разкъсана Шърли не просто си приличат – двете са с операции на задно ляво краче.

т1 т3

Оля осинови Труди както си беше – куцо, лепкаво, ароматно кутре от карантинното, с голям външен фиксаж на крачето и предстоящи хирургични интервенции. Подписа договор, прибра я у дома и я нарече с името, което топли сърцето и – Шърли.

Оля даде на Шърли-Труди нов живот, но дори това не и беше достатъчно. Тя направи дарение за останалите бебчета на приюта, ангажира се с помощ всеки месец… Какво още можем да кажем освен – бъди благословена, мила Оля! Бъди щастлива, бъди здрава, нека всеки ден у дома с Лизи и Шърли да бъде радост! Нека никога повече да не те сполитат злини и щастието да е постоянен гост в дома ти!

т4 т6