Блог

Кои сме ние? Ева – Истинската говореща с кучета!

Публикувано на 10 юни 2019

Какви са шансовете да срещнете френска състезателка по вдигане на щанги, в приют за бездомни кучета в България?

Ако става дума за Ева Фабиан Анна Кудор, а приютът е „Фермата“ – около 100%!

Ева се появи в живота на фермерчетата като доброволец. Ден след ден едно усмихнато татуирано момиче идваше в клиниката, тихичко чистеше омазаните боксове, разхождаше някое и друго куче  и си отиваше тихо, както е дошла.

                             Ева и осиновеното й от Сърбия куче – Вотан

Много бързо осъзнахме, че Ева не само е трудолюбива за трима и с чудесен характер, но и има невероятен усет към кучетата и се разбира не само със страхливите, но и с агресивните ни животни.

Официално Ева работи при нас като гледач на кучета и се грижи с много любов и внимание за пациентите в клиниката.

В действителност обаче, сред нас тя е човекът с най-добър подход към трудните животни.

Тя е тази, която запознава новите кучета със съквартирантите им и се грижи първите им срещи да са миролюбиви и безопасни.

За нас Ева е истински джакпот! Уверени сме, че й трябва още съвсем малко обучение и опит, за да се превърне в най-добрия треньор на кучета!


Междувременно, ако дойдете във „Фермата“ и видите едно усмихнато момиче, да си знаете – това е кучителката Ева, която е при нас по една единствена причина – безкрайната си обич към животните!

Снимки: Иванка Патерсън за Stardust Pictures

Зад кулисите – от идването, до осиновяването

Публикувано на 14 май 2019

 

 

Отдавна работим с бездомни животни. Бяхме първият хуманен и европейски приют в България, така че, нямаше от къде и кого да гледаме, за да се научим – от приютите в България се учехме, как НЕ се правят нещата, а от тези в чужбина – как биха били, ако имахме много пари и персонал.
Наложи се да се учим в движение – допускахме грешки, но и се учехме от тях.
Никога няма да спрем да се учим и развиваме, защото целта ни не е да имаме хубав приют за кучета.

Целта ни е да създадем временен дом за тях.


Стъпка по стъпка:

Чудили ли сте се, какво се случва, когато едно куче попадне при нас? Ето каква система изградихме през годините и която се доказа, като най-ефективна.

Стъпка 1:
Изборът:
Кое куче да приемем?


Всеки ден получаваме между 20 и 50 молби за прием на кучета – по имейл или на място. При 18 карантинни бокса в клиниката и среден престой  в тях от 30 дни, ясно е, че ни е абсолютно невъзможно да приемем всички.

Повечето хора, потърсили помощ от нас, разбира се, не го възприемат така и на практика, това е най-трудната част от работата ни – непрекъснатата комуникация с недоволни, обидени, емоционални хора, които считат, че ако крещят достатъчно силно, ако заплашват достатъчно ядно или плачат достатъчно дълго, място за тяхното животно някак ще се намери…

 

При освобождаване на едно място в клиниката, за него обикновено има стотина чакащи – повечето от тях са болни и пострадали кучета. Да се избере най-тежкият случай; животното, което иначе със сигурност няма да оцелее, не е нито приятно, нито лесно.

Но, разбира се, най-трудно е да не помогнеш на всички останали…

Средно месечно, при нас постъпват около 50 нови кучета, освен през пролетта и есента. Тогава е бумът на бебетата и се налага във всеки от 18те ни самостоятелни бокса, да настаняваме по едно кучило от 3-5 кутрета.

Освободеното място в клиниката се заема веднага – от кучето, което е най-спешно. Най-често това са блъснати от кола (което е причина за огромния ни брой ортопедични пациенти) и кожноболни, тъй като хората считат плешивите кучета  за заразни и опасни и животът им е в непрекъснат риск от саморазправа.

Като процент, захвърляните кутрета са най-много. Обикновено обаче успяваме да се договорим с хората, които са ги намерили, да ги отглеждат, докато ги ваксинираме (около месец и половина-два) и тогава да ги докарат при нас. При прием на ваксинирани животни, те се карантинират за ден-два, а не за месец, което е невероятно улеснение.

Когато кутретата биват настанени в клиниката, а не в приемен дом, техният бокс (нали не сте забравили – имаме само 18 такива) остава зает през следващите 45-60 дни (според възрастта им). При израстването им се налага да ги разделим в два или три бокса.

 

Стъпка 2:
Настаняване в клиниката


И така, избрано е кучето, което да приемем. При пристигането си, то е подложено на обстоен медицински преглед – пускат му се пълна кръвна картина и биохимия, прави му се тест за инфекциозни и векторни заболявания. Поставя му се микрочип и се регистрира като местодомуващо във „Фермата“, и като собственост на Animal Rescue Sofia.
Ако е пострадало и се налага специализиран преглед от ортопед, отива в някоя от клиниките, с които работим, за рентгенови снимки.

 

При възрастните кучета, които са живели навън, вероятността тестът за кърлежопреносими болести да е положителен, е доста голяма. Обикновено стискаме палци да излезе положителен за анаплазмоза или ерлихиоза, които се лекуват значително по-лесно и евтино, а след 30тина дни лечение, новодошлият  ще може да бъде предложен за осиновяване.

Ако кучето се окаже с дирофилариоза, това означава, че трябва да се снабдим със средно 1000лв за медикаменти, а лечението ще продължи между 3 и 6 месеца.
Най-лошият вариант обаче е положителен тест за лайшманиоза. Опростено казано, това означава лечение и отглеждане при нас, докато кучето е живо.

 

В зависимост от диагнозата (или липсата на такава) се изготвя и индивидуална ваксинационна схема. Обезпаразитяването пък се редува с непрекъснати копропроби, докато сме сигурни, че кучето е напълно изчистено от всякакви паразити.

Междувременно животното се кастрира и му се издава паспорт.

Стъпка 3: Настаняване в приюта

В общия случай, след средно 30 дни престой в карантинно помещение, кучето може да бъде настанено в приюта и да се предлага за осиновяване. За неговото място в карантинния бокс отдавна чакат десетки нови животни. Време е да изберем следващото.

И тъй като клетките в приюта ни не са единични, както е в клиниката, при настаняване в приюта се налага нашето ново куче да живее със съквартиранти.

Докато е живяло в клиниката, вече сме опознали характера и навиците му и търсим съквартиранти, с които, на теория, би се разбрало. Проверката „на практика“ обаче, често има съвсем други резултати.

 

Смесването на кучета в обща клетка, обикновено отнема няколко дни – първо е „случайното“ запознанство между кучетата, по време на разходка. Ако всичко мине добре, следва кратко опознаване на ничия територия – някое от дворчетата ни за разходки. Отново – ако всичко мине добре, на следващият ден времето в дворчето се увеличава и евентуално може да се добави храненето на животните, за да се види интеракцията при наличието на храна.

Не винаги успяваме от първия път да намерим удачна компания за дадено куче. Понякога и не успяваме и се налага да го настаним само в клетка, предназначена за три кучета.

Стъпка 4: У дома!

Времето, което едно куче прекарва при нас, преди да бъде осиновено, варира от няколко дни, до няколко години. Ако кучето е атрактивно (обикновено за такива се считат породистите и миниатюрните кучета), скоро след излизането му от карантина, то бива харесано.

При безпородните и по-едрите кучета, престоят до осиновяването е значително по-дълъг. Ако в продължение на няколко месеца няма интерес към дадено куче, изпращаме снимки и информация за него и на чуждестранните ни партньори, които също започват да търсят дом за него.Стъпка по стъпка за осиновяването в чужбина, ще Ви разкажем  допълнително.

 

 

Често ни питате, какво се случва с кучето, ако никой не го осинови. Отговорът е –нищо особено. Остава си при нас, в очакване на своите хора. Междувременно се обезпаразитява всеки месец, реваксинира всяка година. Всеки ден един от лекарите ни оглежда всички животни и ги преглежда, ако види нещо притеснително.

Посетителите са добре дошли при нас всеки ден от седмицата, така че, желаещите да осиновят куче  могат да дойдат без предварителни уговорки.

Кандидат-осиновителите идват няколко пъти, попълват се всички документи и ако взаимно се одобрим, кучето бива осиновено.

След подписването на договор, осиновителите и тяхното ново куче си отиват у дома. Даваме им няколко дни, за да свикнат едни с други, през които поддържаме връзка. Ако всичко е наред, 3-4 дни след осиновяването, променяме данните за собственика и местодомуването на кучето и официално попълваме във „Ветис“ информация за новите стопани.

И ето на – дългото пътешествие към дома на нашия бездомник, е към своя край. Независимо, дали ни е отнело няколко месеца или няколко години, за да го изпратим у дома, всяко „наше“ куче минава не само през приюта, но и през сърцата ни. Опитваме се да поддържаме връзка с осиновителите редовно, а ако нещо неочаквано се случи и кучето не може да остане в дома си – задължително си го взимаме обратно.

Раздялата с осиновените кучета за нас е очаквана и желана – колкото повече обичаме някое куче, толкова повече мечтаем да го видим, как си отива.
У дома!

Освен трудно и продължително, това пътуване към дома е и скъпо.

Затова не би било възможно, без Вашата подкрепа!
Всяко дарено левче е шанс за живот на някое бездомниче!
Заедно, скъпи приятели, изминахме този път за над 6 000 бездомни животни!

Останете с нас, за да продължим да бъдем до тях!

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Приказка за детето, което спаси кучето. И обратното.

Публикувано на 23 април 2019

Отдавна, много отдавна, в една далечна страна, живяло куче. Кучето било вярно и добро – лаело в двора и пазело имота на стопанина си, вързано пред своята колибка.

Един ден, стопанинът се ядосал на нещо си и пропъдил кучето. Забравил обаче да махне веригата от врата на кучето. Заскитало то по улиците. И понеже било малко – пораснало.

А веригата на врата му, тя не пораснала. Колкото повече растяло кучето, толкова повече се впивала веригата във врата му.

Докато скитало по улиците, за да си търси храна по кофите за боклук, кучето срещнало една фея. Като видяла раната на врата му, като го видяла колко е слабичко, феята замахнала със своята вълшебна пръчка и кучето попаднало в приют „Фермата“.

Там то спряло да е просто куче и получило своето име – Снежинка.

Във „Фермата“ излекували Снежинка и я научили, че хората са добри и заслужават доверие.


А после, когато Снежинка била вече здрава, дошло време да си тръгне от „Фермата“ и да отиде в друга далечна страна – Страната на лалетата!


Много хора в Страната на лалетата, гледали Снежинка и й казвали:
-Ела, Снежинке, да живееш с нас! Няма да имаш никаква работа, по цял ден ще лежиш, а ние ще ти прислугваме!


Снежинка обаче не тръгнала с тях, а чакала.
Един ден дошла жена и й казала:
–  Ела, Снежинке, да живееш с нас! Но знай, че у дома има една тъжна принцеса и ако дойдеш при нас, ще имаш много работа – ще помагаш на Софи, ще я развеселяваш, а когато й е зле, ще идваш да ми казваш. Искаш ли, Снежинке, да дойдеш с мен при моята болна принцеса?
Снежинка скочила и веднага тръгнала с  жената!

Като видяла веселото бяло кученце,  малката Софи се засмяла! Отметнала завивките, скочила от болничното легло, прегърнала кученцето и обещала:
-Мила Снежинке, сега, когато сме заедно, аз ще оздравея!


Така и станало! Снежинка и Софи станали неразделни приятелки. Когато Софи била тъжна, Снежинка я развеселявала. Когато Софи се чувствала зле, Снежинка викала майка й на помощ.

А хората около тях често казвали, че детето е спасило кучето. И обратното.

Нашият екип: Д-р Калин Спасов

Публикувано на 17 април 2019

Всяка година Animal Rescue Sofia се грижи за хиляди животни.

Във всеки един момент клиниката ни е пълна с бездомни пациенти, които нямат друг шанс за оцеляване.

„Фермата“ приютява нежеланите бездомници и им дава шанс за нов живот и светло бъдеще. В момента, в който някое от нашите 200 кучета бъде осиновено,  неговото място се заема от следващия приятел в беда.

А зад големите цифри и статистиката, стои малък екип от отдадени хора.

Гледано отстрани е лесно да се забрави, че не сме институция, разполагаща с необятни финансови и по-важното – човешки ресурси.

Ние сме малък, но отдаден екип.  И заедно с Вас, нашите приятели и дарители, творим чудеса!
Днес искаме да Ви представим едно от лицата, които стоят зад името Animal Rescue Sofia.

Дами и господа, представяме Ви д-р Калин Спасов!

Д-р Калин Спасов е роден в град Враца, не кой знае колко отдавна. Както ще забележите, когато успеем да Ви представим целия си екип, трима от петимата ни лекари произхождат от китната Враца.

 

Смятаме, че вероятно изкупуваме грехове от минали животи. Няма друго обяснение за такава лоша карма.
Не ни разбирайте погрешно – обичаме си врачанските колеги (и не смеем да кажем друго, защото са мнозинство)! Но дори и на най-запаления фен на шоколада, три шоколада наведнъж му идват в повечко понякога…

Когато го срещнахме за първи път, Калин Спасов не беше още доктор – започна при нас като стажант, докато следва в „Лесотехническия университет“.

Година по-късно, когато (най-после) си взе държавния изпит, стана и пълноправен член на лекарския състав на ветеринарна клиника „Франциска“.

Главните интереси на д-р Спасов са спешна медицина и хирургия. В превод означава, че е човек, който не се страхува от обаждания по никое време, за да поеме спешен пациент. Или поне ние така си го тълкуваме.

Д-р Спасов не пропуска възможност да развива знанията и уменията си и редовно посещава различни семинари и обучения. Един ден ще бъде сред големите имена в ортопедията, сигурни сме в това!

„Всеки ден ставам с мисълта, че някое животно се нуждае от мен!“ казва той за избора си на професия. Ако бъдем реалистични обаче, вероятно си казва нещо от типа на „Ох, дано колата запали днес!“. Като му знаем колата, това е доста вероятно, всъщност.

Шегичка тук, шегичка там и за малко да забравим да Ви кажем най-важното за д-р Калин Спасов.
А именно – професионалист, работещ с грижа и обич към пациентите си, Калин е не просто лекар, той е лечител.

Сигурни сме, че един ден ще сочим д-р Спасов и с нескрита гордост ще тръбим – този лекар започна своята кариера при нас!

Помощ! Дирофилариоза!

Публикувано на 20 март 2019
Пролетта е тук!
Цветята се събуждат, дърветата се разлистват! Връщат се прелетните птици. Връщат се кърлежите и комарите.
 
Комарите пренасят така наречените микрофиларии. Ако ухапят куче, микрофиларията мигрира към сърцето и белия му дроб и след време ларвата се превръжа във възрастна дирофилария.
 
Болестта се нарича дирофилариоза, а
през 2018год.  16.9% от новоприетите кучета във „Фермата“ са се оказали болни от нея.
 


                                                                 Туту

Лечението се назначава индивидуално, според степента на заразяване и общото състояние на кучето, но обобщено казано – започва се с премедикация, която подготвя кучето, а след това се поставя Имитицид (Имитацид), който убива нематодите – обикновено двукратно.
 
В този етап на лечението кучето се обездвижва, заради опасността от запушване на кръвоносен съд от мъртвите дирофиларии.

Туту

Лечението е рисковано и ужасно скъпо – една ампула Имитицид струва 100лв. и е за 10 килограма. Тоест, едно трийсеткилограмово куче има нужда от два пъти по 3 ампули.

Във всеки един момент имаме пациенти болни от дирофилариоза, на различен етап от лечението.

В момента имаме три кучета, чиято премедикация е приключила и очакват поставянето на Имитицид възможно най-скоро.

За тях имаме нужда от Вашата помощ – няма да се справим сами!

                                                               Туту

Туту дойде при нас за операция – имаше тумор на крака. Лекарите ни го премахнаха успешно и хистологията показа, че е бил доброкачествен. На Туту й остава обаче още една битка, преди да спечели войната за здравето си – тази с дирофилариите.

Атанас
Атанас пък дойде заради ортопедична операция, но и неговите тестове излязоха положителни. 
Нитро
Старичкия Нитро е последното куче в този списък. Той е с нас сравнително отскоро, но вече можем да заявим, че е много жизнено и симпатично деденце.

За трима им се нуждаем от чудовищната сума от 1200 лв. – за Туту ни трябват 2пъти Х 3ампули, за Атанас – 2Х2 и за Нитро 2Х1.

Имаме нужда от помощ.
Ще ни помогнете ли да им помогнем?
Ще дарите ли за Туту, Атанас и Нитро?

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Благодарим!

Запознайте се с Атанас!

Публикувано на 06 март 2019

Беше денят на св.Атанас. Ден мразовит и снежен.
Перфектният ден да изоставиш куче. Болно куче. Вярно куче. Куче, което ще стои по средата на нищото, за да те чака. И ще те чака, докато милостивата смърт не го прибере…
…или…
Не така протекоха обаче събитията.

Дори след предателството на бившия си стопанин, Атанас не е загубил вяра в хората.
Последва ни с радост и огромно облекчение.
Сякаш ни казваше:
„О, най-после! Толкова дълго ви чаках!“.


От тогава Атанас е под грижите на нашия екип.
Кракът му беше спасен, а сега се лекува от дирофилариоза, защото „Фермата“ е място, където нежеланите и необичаните получават своя втори шанс!

„Фермата“ се издържа само с дарения – няма финансиране от общината, държавата или ЕС.
Всичко, което правим, се дължи на вас, приятели!

За да подкрепите работата ни с кучета като Атанас,

Молим ви да дарите! Заедно помагаме!

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

 

Парад на глупците

Публикувано на 14 януари 2019

Казват, че Коледа е най-светият сред празниците – това е времето да покажем смирение и щедрост, изкупление и доброта.

Има обаче хора, които празнуват по друг начин.
Като този, който навръх Бъдни вечер е извадил заредена пушка.
И е стрелял по живо същество. Два пъти.
Празнувал е…

Това е Щастливка. За нейно щастие, онзи от по-горе, празнуващият, освен комплексиран глупак, е бил и некадърен стрелец.

За нейно щастие, има и друг вид хора. Такива, които зарязват празничната си вечеря, за да потърсят помощ за куче в беда. И такива, които ги посрещат, за да предоставят първа помощ.
Благодарим на Мария, която докара Щастливка на Бъдни вечер и на нашата невероятна д-р Илиева!

 

 

И двете предни лапи на Щастливка бяха буквално надробени от куршумите. Била е съвсем близко до онзи, който е искал да я погуби.

Различните хора празнуват различни неща и по различен начин. За нас например, празник беше вчерашният ден, когато – след 2 тежки операции – Щастливка направи първите си стъпки:

Благословени сме с това, че можем да спасяваме животни като Щастливка!
А причината да го можем сте Вие, скъпи приятели!
Благодарим Ви, че ни подкрепяте! Заедно творим чудеса!

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Приятел в нужда се познава!

Публикувано на 16 октомври 2018

Много чудеса сме видели през годините, много неочаквани обрати сме преживели. Много пъти сме падали, а после сме се хващали за стотиците протегнати ръце и сме се изправяли.

Представете си положението ни в края на лятото.
През лятото почти няма осиновявания. Никой не иска да си вземе куче, за да го остави седмица по-късно в хотел, докато той е на почивка.
Кучета в беда обаче си има обилно.В един ужасен миг установихме, че се грижим за 260 кучета и 40 котета, при максимален капацитет 200 кучета и 5 котки. Всяко едно животно над тази бройка означава, че качеството на живот на всички пада.

 

През лятото почти няма дарения. Храна, лекарства, режийни – всичко това си върви, та и отгоре, заради многото животни.

Представихте ли си го? 300 животни, които ни гледат с доверие и любов, а ние можем само да стискаме зъби.

Ако сте си го представили, значи разбирате отчаянието и безсилието.

И в един такъв ден, едно лъчезарно момиче ни потърси.
Адор Барадор   и SOHO ни предложиха помощ!

SOHO e арт коуъркинг пространство в сърцето на София, подкрепящо разнообразни каузи, в които вярват и са им на сърце. Изключително dogfriendly и дори два члена на екипа им – happiness manager-ите им са голден ретривъри
Адор Барадор е бранд с мисия да помага на животни в нужда


И ето така – от нашето отчаяние и тяхната обич към животните, се роди „SO DOGGY Шалче за чувалче“!

Толкова много приятели – повечето от които не познавахме преди – дойдоха в SOHO и закупиха благотворително от прелестните, създадени с ръце и душа продукти на Адор Барадор – шалове, ленти за глава, чантички, шалчета за кучета!


Сега си представете промяната за нас – атмосферата, смеха, усмивките, размаханите опашки!


Усилията на прекрасните момичета и момчета, както и щедростта на посетителите събраха невероятната сума от 3427 ! Сума, благодарение на която всичките ни 300 четирикраки ще имат пълни тумбаци цял месец!


Благодарим Ви, приятели! Благодарим Ви, чудотворци! Помогнахте ни в ужасно труден момент –  дори повече, отколкото предполагате!
Доказахте, че истинските приятели се познават в нужда!

Великото преселение на народите

Публикувано на 17 април 2018

Уж обикновен ден, а за нас във „Фермата“, петък 13ти си беше направо празник!

Не, че не се радваме, когато се осиновяват кутрета. Радваме се, разбира се – няма нищо по-хубаво от това, кутретата да не прекарват детството си зад решетките.

Но все пак, за онези – големите, дето са прекарали години в приюта или пък от самото начало са с нищожен шанс за осиновяване, заради не особено атрактивен външен вид, по-напреднала възраст или по-особено поведение – признаваме си, радостта е двойна!

Няма да говорим повече,
Дами и господа, представяме ви нашите нови немски граждани:

Виктория е с нас от кутре. И от тогава си е такава – срамежлива и свита. Треньорът ни вложи месеци труд в „очовечаването“ й. И се получи. Най-сетне има шанс за дом и за Виктория!

 

Ласи е бил обичан домашен любимец в продължение на 8 години. Затова, когато стопанката му почина и Ласи дойде при нас, нямахме голяма надежда, че ще успее да се приспособи или пък, че някой ще го избере за осиновяване. Напразно сме се тревожили – Ласи получи своят билет за Германия бързо и не му се наложи да свиква с приюта!

Бери е един от ортопедичните ни пациенти. Беше приета в клиника „Франциска“ с приоритет, след сблъсъка й с кола. Любвеобилно и весело кученце, не чака дълго.

Симпатягата Джони е и късметлия – беше намерен от човек, който не е безразличен. Тъй като тогава приютът ни беше пълен, включихме го в списъка за чакащи прием, а дамата, която го намери, стана негов приемен стопанин. Два месец по-късно Джони дойде при нас. Това, разбира се, беше едва началото – днес Джони маха опашка в Германия!

Мария е прекрасно куче – размаханата й опашка говори повече от думите.
Среден размер, средна възраст – не очаквахме скоро да се разделим. За щастие, не се случи точно така – Мария не само замина бързо-бързо, но стана и първото осиновено куче от този транспорт. Вече дори ни изпрати домашни снимки!

За Фрея това е трети шанс, след като два пъти е изоставяна – и двата пъти не по нейна вина, а поради злощастно стечение на обстоятелствата. Ние обаче вярваме, че нейното светло бъдеще е в Германия и най-сетне ще има своите истински хора!

Бен определено беше любимец на персонала в клиниката и сбогуването им с него беше трогателно.

Здравей, Германия!

Учудващо е, че не се намери дом за Сузи тук – тя е тъкмо от предпочитания за осиновяване тип – бивше домашно дребосъче. Е, вместо да чака още, Сузи предпочете да научи немски.

Джими! Определено сред най-милите ни мишоци! Дойде във „Франциска“ за лечение, но беше такъв мил главун, че след края на лечението се отказахме да го връщаме на улицата. Фактът, че Джими е момче германче показва, че сме били прави да го задържим!

Взехме Радостинка от общинския приют в Богров – правим всичко възможно да приемаме редовно някое и друго куче от там. Въпреки, че е перфектна, млада и мила, никой не спря поглед на нея в България.

Шира е каръка на миналата година. Намерена като кутренце, заедно с майка си и цялото си кучило, тя остана в приемен дом, докато бъде ваксинирана. И тъкмо в деня, в който трябваше да дойдат при нас, по време на игра Шира счупи крачето си. Едно по едно, братчетата и сестричетата й бяха осиновени. Шира премина през ортопедична операция. Майка й замина за Холандия и беше осиновена. Шира се възстановваше от операцията.
Когато всичко беше наред здравословно, тя не беше вече кутре и осиновителите тук вече не се вълнуваха от не.
Най-сетне лошият късмет свърши!

Подобен е и случаят с Багра -имаше демодекоза, докато беше кутре, после пък никой не я поиска.
Няма значение – Багра е вече германка!

Тринайстият войн на този транспорт е Аврора. Тя няма дълга история за разказване – намерена, отгледана в приемен дом, докато се ваксинира, но пораснала твърде голяма и твърде тъмна, за да се надяваме на осиновяване тук.

Това е то! На петък 13ти, 13 големи кучета заминаха към своя нов, по-добър живот! Добре, че не сме суеверни!

Добрите новини не свършват тук! На връщане, бусчето ни за втори път се отби през Австрия, за да приберем даренията, събрани от нашите приятели от  Stibis Hundeparadies! Над 1600 килограма чудни салами за кучетата ни!
Благодарим Сандра, за щедростта!

Забравените

Публикувано на 13 март 2018

„Преместих се във Варна преди седмица, кучетата ми са на вилата. Барем да ги отвържете, да не умрат от глад“.

Това са Бъки и Мури, когато отидохме да ги приберем, след това съобщение.

Бъки е 8 годишен, има дирофилариоза. Живял е на вилата. Хранел се е всеки уикенд. Разхождал се е всеки път, когато успее да скъса синджира. 3-4 пъти за тези осем години.

Бил е чудесно куче пазач. Пазил е вилата. Когато са дошли крадци, той е свършил работата си – започнал е да лае. На пусто, защото нямало кой да чуе кучето-пазач във вилната зона. Крадците обаче предпочели да замълчи.

Пребили го с метална тръба.

Той бил вързан, не можел нито да се защити, нито да избяга.

Уикендът дошъл, с него и „стопанинът“ на Бъки. Видял кучето-пазач, подгизнало в кръв, видял ограбената вила и взел мерки. Сдобил се с Мури и го вързал на съседното дърво.

И така куче-пазач станал Мургаш, защото Бъки се страхувал от непознати. Минали години. Бъки и Мури заживели на вилата, на няколко метра един от друг. Хранели се всеки уикенд. Разхождали се всеки път, когато откъснли синджирите.

До денят, в който стопанинът заминал, без дори да се сети за тях – едва няколко дни по-късно се сети и ни сигнализира.

Това е историята на Бъки и Мургаш. Но би могла да бъде историята на всяко едно от кучетата, вързани някъде. Забравени.

Бъки и Мури вече не са забравени.
Благодарим Ви, че не забравяте да помогнете на приют „Фермата“! Вашите дарения са единственият начин кучета като Бъки и Мури да получат втори шанс!

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

Олимпия и самотата

Публикувано на 25 февруари 2018

Толкова гальовна и мила, че ни беше трудно да повярваме в неописуемата болка, която причинява състоянието й.

Така искрено щастлива от присъствието ни, сякаш не я вадим от бокса основно за медицински манипулации.

Вероятно Олимпия е била домашно куче, но когато започва да ослепява, вместо да я заведе на лекар, собственикът й избира да я изостави.

Огромна, напълно сляпа и дезориентирана, но така трогателно щастлива от присъствието на човека с фотоапарата – Олимпия съкруши сърцата ни. Решението да я вземем от общинския приют в Кърджали не беше логично или разумно, но беше единственото, което сърцата ни биха понесли.

Вече седмица, откакто Олимпия стана едно от нашите фермерчета, а взаимното изумление не престава.

Ние не можем да се начудим, как това огромно мече носи такава доброта в себе си, че дори за болезнени процедури нямаме нужда дори от каишка – достатъчна е една ръка, която да я гали и Олимпия не помръдва нищо, освен чуканчето на опашчицата си.

 

Тя от своя страна, все още не вярва съвсем, че и за нея има редовни прегръдки и ласки и всеки път ги приема с учудване и благодарност.

И докато свикваме взаимно, Олимпия получава най-добрите грижи. За съжаление, специалистът в офталмологията,  Д-р Мария Савова от Клиника Нова, заключи, че зрението е загубено необратимо. Целта на назначените медикаменти е да намали вътреочното налягане, за да спре болката (естествено, в момента Олимпия пие обезболяващи, но търсим дългосрочно решение).

Ако до няколко дни целта не е постигната, ще се наложи хирургична намеса, за да се махнат очните ябълки.

Междувременно лекарите във „Фермата“ установиха и лекуват анаплазмозата й.

 

Олимпия ще бъде добре. Тя не се страхува от болката и тъмнината, в която е живяла. Единственият й страх е от самотата. А ние няма да я изоставим – докато вие, скъпи приятели, ни подкрепяте, ние ще бъдем до Олимпия и кучета като нея!
Ако искате да ни помогнете да им помагаме, моля, дарете:

FIBank; Драган Цанков 37, София, BG; SWIFT: FINV BG SF

IBAN в лева: BG07FINV91501215999954; IBAN в евро BG50FINV91501215999956

Титуляр: Фондация А Р София, бул. Джеймс Баучер 23, София, BG

SMS DMS DOG НА 17 777

1 лев дарение за абонати на vivacom, telenor и m-tel (няма ДДС)

За събирачите и техните жертви – животните

Публикувано на 24 януари 2018

Събирачите на животни от десетилетия са обект на психиатрията, неправителствените организации за защита на животните и органите на реда и закона в повечето развити държави.

Не и в България – тук най-често липсва осъзнаване, че събирачите са проблем – за обществото, за самите тях, но най-вече – за животните, които събират.

Събирачите тук често се кичат с ореола на спасители, просят (и намират) съчувствие (и не само) из интернет, а дори и по медиите, години наред събират и причиняват вреда на хиляди кучета и котки.

Ще се опитаме в няколко реда да обобщим стотиците страници, изчетени по въпроса и десетките ни сблъсъци със събирачи с надеждата, че един ден, събирачеството ще излезе зад кулисите и повече хора ще видят истинското му лице.

Какво обозначава терминът Събирач на животни?

Патологичната нужда от събиране на животни е описана за първи път в медицинската литература през 1981г. и се определят следните критерии:

  • Наличие на голям брой животни, без възможност да им се осигурят дори минимални условия за изхранване, хигиена, ветеринарни грижи;
  • Отричане на невъзможността за адекватна грижа към поетите животни;
  • Събиране на още и още животни, независимо от липсата на минимални грижи към вече прибраните животни.Още за професия „събирач“

Защо събирачите вредят на животните?

Независимо от убедеността си, че помагат и спасяват животи, събирачите всъщност:

  • Събират на малки пространства голям брой животни, често дори не знаят колко точно кучета и/или котки има в дома им. Животните са стресирани и изложени на риск;
  • Не успяват да осигурят минимални ветеринарни грижи – животните са неваксинирани и имат паразити. Разпространението на инфекциозни заболявания е неизбежно и често има летален изход за много животни;
  • Не успяват да социализират огромния си брой животни – част от тях се ужасяват от хора и не могат да бъдат хванати или докоснати не само от външни хора, но и от самите събирачи;
  • Домовете на събирачите не са пригодени за отглеждане на толкова голям брой животни и нерядко стават инциденти с фатални последици – пожари, наводнения и др.
  • Често животните на събирачите се размножават, а кръвосмешенията водят до все по-тежки последици;

Елин Пелин, 2016. Така заварихме „домът“ на събирач и „спасените“ от него животни

Как да различим събирач от спасител?

Събирачите често са интелигентни хора и искрено вярват, че помагат на животните. Нещо повече – те са убедени, че никой не може да се грижи за животните толкова добре, колкото те. Независимо от разпространението на болести, мръсотията и претъпкаността, които водят до травми и висока смъртност, те не проумяват, че всъщност вредят и животните страдат под техните „грижи“.

Несоциални, болни, живеещи в ненормални условия

Уви, много събирачи успешно се представят за спасители. Ето няколко признака, които да изострят вниманието ни:

  • Ако мястото, на което се отглеждат животните не приема посетители и/или не се знае местонахождението му;
  • Ако „спасителят/спасителите“ си противоречат за броя животни и предпочитат да публикуват снимки по време на разходка или в клиника, но не и в дома/центъра;
  • Почти няма осиновени животни;
  • След първоначален апел за новопоявило се животно, следите му се губят и не се дава никаква информация за него в бъдеще;
  • Признаци на нарушено ментално здраве – параноя („Всички ме мразят/ми завиждат/ми пречат“), неуравновесеност и чести заплахи („Ако не помогнете/дарите/споделите, животните ще се върнат на улицата/бъдат евтаназирани/останат гладни);

 

Как да помогнем?

За съжаление, проучванията показват, че над 90% от събирачите рецидивират. Дори да приберете и намерите нови домове на всички животни, събирачът съвсем скоро ще събере нови и нови. Ако решите да се заемете, бъдете готови за дългосрочен ангажимент – събирачът трябва да се контролира и следи непрекъснато.
Събирачите често могат да бъдат изключително хитри и да използват животните, за да Ви манипулират.

 

  • Опитайте се да го убедите да посети психиатър!
  • Не забравяйте, че събирачът е психично болен, а не лош човек!
  • Опитайте се да го убедите да кастрира животните, организирайте го Вие, ако се наложи!
  • Не го насърчавайте!
  • Не му предоставяйте средства!
  • Не позволявайте да ви изнудва!
  • Потърсете помощ! Един-единствен събирач създава работа, достатъчна за няколко организации и институции;

Въпреки, че „грижите“ на събирачите често могат да бъдат определени като жестокост към животните и са наказуеми според българското законодателство, за съжаление отговорните институции и обществото неглижират проблема.

 

събирачите и техните жертви