РЕДАКЦИЯ 16:15
Мили хора,
средствата за възстановяването на Жельо се събраха.
Кръв Жельо ще получи от едно добро богровско куче.
Ще ви държим в течение за неговото възстановяване.
БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ ВИ ИМА И ЧЕ НЕ ПОДМИНАВАТЕ!

Късметлия ли е Жельо? Той е от онези кучета, които наричаме общо „болонка“ – мъничък, рошав, кротък пес. На 8-9 години, които вероятно е прекарал вързан в нечий двор.

Случайно или по заповед на съдбата – Жельо изскочил на пътя сред колите и бил ударен пред очите на нашия добросърдечен Светльо Петров, който разбира се го закарал веднага в Централната ветеринарна клиника. Малкото парцалче дишало тежко, но не пропуснало да му потропа с опашка в паузите на ужасния си задух – добричък е.

За съжаление Жельо е много зле и има нужда от помощ веднага. Трябва му кръвопреливане, трябва му обдишване с кислород, трябва да му се изтегли течността от корема и да бъде следен за вътрешните си кръвоизливи. Всичко това обаче струва пари. А Жельо не произлиза от богат род, нито се осигурява здравно. Той е просто едно малко умиращо парцалче, което няма сили дори да помоли за помощ.

Затова ще го направим ние. Молим ви, помогнете на Жельо! Той е кротко малко момче, което иска да живее, а ако успее да оцелее – ще намери дом и обич лесно.

За лечението на Жельо са нужни 300лв – ако всеки от нас даде по малко, ще можем да го спасим – помогнете като ДАРИТЕ за Жельо по банков път, чрез PayPal или epay или направо в ЦВК.

Благодарим ви, че няма да го подминете!

Ето такава се появи при нас Белла. Отстрани не изглежда кой-знае какво, но всъщност болките и бяха големи. Белла имаше отлепен таз, фрактура на коляното на единия крак и открита фрактура на пръстчетата на другия крак. Тъй като раните и бяха и от двете страни, а и  я беше страх неистово от мъже – предположихме, че Белла е била бита. Нещо повече, тя се напишкваше и наакваше при всяко стряскане в началото – всичко говореше за насилие в нейния тъжен случай…

Дните отминаваха, раните на Бела започнаха да зарастват, а тя самата да разбира, че хората не са изобщо лоши. Толкова мъничко бебенце (само на 4 месеца) няма как да остане уплашено твърде дълго – животът е твърде интересен, а и прекрасните доброволци в приют Богров не я оставиха да стои тъжна и самотна. Чрез тях Белла започна да разбира, че в кучешко-човешката дружба има и много прекрасни мигове, започна да ги търси…

Нито раните, нито душата на Белла не бяха напълно заздравели, когато се срещнаха за първи път с Теодора. Макар и да не беше дошла специално, за да я търси – Теодора видя Белла и сякаш нещо се промени в частичка от секундата. На това му казват ЛЮБОВ от пръв поглед!

Родена съм, за да ви обичам!

Сами виждате какъв живот ще води Белла – по-хубав от всичко, за което си е мечтала, със сигурност. Тя вече си има ново име – Чарити (от английски, означава „благотворителност“) Ето какво ни пише Теди за нея:

Здравейте,
както обещах, ви изпращам няколко снимки на нашата Чарити (ваша Белла) от новия й дом и семейство. Другата седмица ни предстои първата разходка навън след ваксината и съм сигурна , че ще има още много моменти, които ще си струва да бъдат снимани,но засега снимките са само от къщи.Чарити се чувства прекрасно у дома с нас и ние сме безкрайно щастливи, че си я имаме вече.
Поздрави,
Теодора Богданова

Честито на Евелина Георгиева и нейното семейство, което осинови добрия Лабчо!

Това мило момче беше намерено да се скита по улиците преди около месец. Хубав, спокоен, охранен – помислихме, че някой го е загубил. Започнахме да търсим обяви „изгубен лабрадор“, както правим обикновено за породистите кучета, но бяхме изненадани неприятно. Вместо обяви „загубен“ намерихме за Лабчо обяви: „спешно подарявам лабрадор“… Времето отминаваше и се изясни, че Лабчо не липсва на никого и никой не го търси – просто е изоставен. Какво пък, за него това си е чист късмет – вече си има хора, които ще го гледат и обичат както трябва завинаги!

История от Алекс

Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека. И да ви кажа това е самата истина. Защото няма по-хубаво нещо за нас от това да бъдем до нашия човек, да споделяме заедно един живот, да му бъдем опора в трудните моменти, да бъдем до него и в добро и в лошо. Защото за нас той е единствен.

Хубаво е да си куче, само че не улично. Уличните кучета също имат приятели, но и много недоброжелатели. Всеки ден трябва да се борят за своето оцеляване – с хората, с други животни, за храна, вода, за малко обич… Животът им е една непрестанна борба, краят, на която рядко е хубав. Ние обаче сме част от късметлиите, които по някакъв начин са се озовали в приюта в Богров. Не, че животът в клетка е приказка… Но хората, които се грижат за нас са истински герои – като онези от приказките.

Така че – да, късметлии сме. Защото има едни хора, които наистина ги е грижа за нас и работят неуморно всеки ден, за да намерят нашите най-добри приятели. Онези, за които споменах по-рано. Докато това стане обаче ние продължаваме да мечтаем и да чакаме. Броим изминаващите дни и се надяваме, че утре ще е денят, в който ще се появи Той или Тя и ще ни поискат. И ще имаме семейство и всичко, за което само сме слушали, че нашата приказка ще има щастлив край, а не като онази на уличните кучета…

В нашата история има и едни други герои, различни от осиновителите и от хората, които се грижат за нас. И това са доброволците. Те са един особен вид герои, които ние кучетата в приюта много обичаме. Доброволците са много издържливи – изкарват по цял ден с нас в игри и закачки, без да се оплакват и да търсят почивка. Освен това са и много всеотдайни – не знаят какво са празници и почивки. Знаят, че ние си имаме само тях и нашите споделени уикенди и затова продължават да ни посещават постоянно. Никога не ни забравят. И много ни обичат – също толкова, колкото и ние тях.

Именно благодарение на тези герои ние сме толкова невероятно сладки, социални и послушни кучета. Защото те ни обграждат с любов и внимание и ни показват какъв би бил животът на едно домашно куче. Учат ни на приятелство, на игри и послушание. Учат ни, че в живота има много хубави неща, които само нас чакат. И непрекъснато ни повтарят, че един ден и нашите хора ще се появят. Доброволците са най-добрия приятел на приютското куче. И ни изпращат с много радост към новите ни семейства, но и мъничко тъга, че повече няма да ни видят.

Даа, хубаво е да си куче – особено домашно! А дотогава благодарим на всички доброволци за страхотните разходки. И този уикенд не ни забравиха (нали ви казахме, че винаги мислят за нас) и отново успяхме всички да потичаме и поиграем! Хайде, малко остана и отново ще се срещнем с нашите герои!

Ден на Европа. Ден на победата над фашизма. Ден, в който да си спомним чудовищната II-ра Световна война, заляла планетата с кръвта на десетки милиони хора. Хора. Това сме ние – удивителни същества. Силни, умни, абстрактни, организирани… и способни да убиват безмилостно под знамената на безумни идеологии.

Днес е ден за  спомен. Руснаците казват „Не сме забравили никого. Не сме забравили нищо.“ Дали и ние помним? Това зловещо събитие се е случило в живота на дядовците и бабите ни, те са го преживели. Днес децата ни са готови да плачат, ако не получат новия i-phone.

Помним ли? Освен хората, във Втората световна война са участвали и много животни. От делфини, които да обезвреждат водни мини с цената на живота си; през коне, влизали в битка безстрашно, често просто за да бъдат изядени в следващ момент на глад; до кучета – използвани за обезвреждане на мини, взривяване на танкове, разнасяне на съобщения, доставка на медикаменти, влачене на шейни, охрана, издирване на затрупани хора и т.н.

Да си спомним днес, че сме просто човеци. Че сме правили и ще правим много грешки. Че трябва да се учим от миналото си и да вървим напред с ясна представа кои сме и откъде произлизаме. Да си спомним днес милионите хора загинали в тази чудовищна война. Да благодарим на смелите мъже и момчета загинали, за да бъдем свободни ние днес.

Накрая, една строфа от Валери Петров:

Знаеш ли хищници нейде страхотни
тъй да се мразят и тъй да са злобни те,
че да използуват други животни,
за да се пазят от себеподобните?