Библиотека

Кастрирай и върни за начинаещи

Публикувано на 13 септември 2017

Мнозина считат, че програмата „Кастрирай и върни“ не може да реши проблема с наличието на бездомни кучета и котки. Има и такива, които смятат, че единственият начин да няма улични популации е всички бездомни животни се избият. Тук накратко ще се опитаме да обясним защо кастрацията е необходима, но и защо е недостатъчна за решаването на проблема.

Представете си една лодка в морето. В нея има няколко дупки, през които влиза вода. Седящите вътре хора изгребват водата от лодката непрекъснато – някои с кофи, други с чаши, но в лодката неизменно влиза още вода.
Именно това е проблемът с животните на улицата.

Пробойните са източниците на нови кучета по улиците, а водата вътре в лодката – вече бездомните кучета. И независимо, колко усърдно изгребваме водата от лодката, докато не се запушат пробойните – няма да има резултат.

Кои са източниците на нови кучета по улиците и какви са начините за пресушаването им?

Както ще видите от таблицата по-долу, кастрацията на бездомните кучета решава само част от проблема. За неговото окончателно решаване са нужни комплексни мерки и без те да бъдат взети, ние можем до безкрай да изгребваме водата от лодката, а по улиците да скитат още и още бездомници.

 

Източник на нови бездомни животни Начин за решаване на проблема
 

Поколения на бездомни кучета

Кастрация и връщане по места на бездомните кучета
 

Изхвърлени домашни кучета

Задължителна маркировка и регистрация на домашните кучета, налагане на глоби за изхвърляне
 

Изхвърлени поколения на домашни кучета

Кастрация на домашните кучета, Образоване на собствениците
Естествена миграция

 

 

Изкуствена миграция

Връщането на вече кастрираните животни по местата им на обитания, предотвратява заселването на нови животни;

В много общини се „справят“ с проблема, като залавят бездомните кучета и ги стоварват в друга община. Начинът  за решаването на този проблем е строг контрол от страна на държавата, спрямо общините.

В София най-големите източници на нови бездомни кучета са нежеланите поколения на домашни, най-вече дворни кучета и кучета пазачи на складове, паркинги и строежи. По-голямата част от бездомните кучета вече са кастрирани и все по-рядко срещаме бездомна майка с кутрета, за сметка на пълчищата от захвърлени кутрета.

Защо да се кастрират бездомни и домашни кучета (вместо да се избият, приберат в приюти или осиновят бездомните)?

Защото на тяхно място веднага ще се появят новоизхвърлени животни, които ще се настанят на освободените от избитите/прибрани в приюти такива, само че те няма да са обработени и ще раждат два пъти всяка година.

Връщането по местата на залавяне на кастрираните бездомни кучета предотвратява естествената миграция като източник на нови кучета, а кастрацията на домашните животни (особено такива в рисковите групи – дворни животни и „пазачи“) прекъсва омагьосания кръг от изхвърляне на нови и нови кучила.

Какво точно представлява програмата „Кастрирай и върни“?

Всяко куче, заловено от улицата се кастрира, обезпаразитява вътрешно, ваксинира срещу бяс и се връща на мястото, където е заловено.

Какви кучета не се връщат на улицата след обработка?

Има кучета, които не се вписват в модела „Кастрирай и върни“ и не могат да бъдат върнати по места, тъй като:

  • Не могат да оцелеят там (бивши домашни кучета, подхвърлени кутрета, болни животни);
  • Са социално неприемливи (твърде едри и „страшни“ за хората; агресивни или шумни);
  • Местообитанията им са вписани в закона, като зони, забранени за бездомни животни (дворове на болници, детски градини, училища).

Много хора се сърдят, че не приемаме във „Фермата“ всяко бездомно куче, което срещнат. Освен заради ограничения ни капацитет, причината е, че се стараем да приемаме единствено животни от тези три групи.

GALLUP: Източник на бездомната популация са изхвърлените кучета и кутрета

Публикувано на 27 август 2017

Представяме на вашето внимание кратък анализ на национално представително социологическо проучване, проведено през месец ноември 2012 на територията на България от BBSS Gallup International. Изследването е проведено pro bono благодарение на г-жа М.Абрашева и е по поръчка на Animal Rescue Sofia.

БРОЙ И ВИД ЖИВОТНИ:

34% или над 1/3 от българите имат животно у дома – куче или котка (над 2 500 000 българи).

20% са хората с котки, 25% са хората с куче, като около 1/3 от собствениците на кучетата имат и
котка.

Всяко 2-ро домакинство в селата и всеки 9-ти в града притежава куче.

Етносът на анкетираните не е от значение що се отнася до отглеждането на куче, с едно голямо изключение – ромите. Всеки втори анкетиран ром е заявил, че има куче, т.е. в ромските квартали гъстотата на кучетата е двойна, в сравнение с българско или турско село от същия размер.

НАЧИН НА ОТГЛЕЖДАНЕ:

Във всяко второ домакинство на село има куче, кучето продължава да се отглежда като стопанско животно с работна цел. Под 20% са кучетата, които живеят в домашни условия.

Тук има рязко разграничаване по възраст и доходи – младежите (хора до 25г.) и жителите на големите градове гледат кучетата си у дома. Колкото по-висок е доходът на един човек, толкова по-голяма е вероятността да гледа кучето си вътре. Колкото по-нисък – навън.

83% от стопаните на кучета ги гледат само навън, на двора. В селата, и като цяло в къщите – кучетата живеят почти изцяло навън.

 

КАКВО СЕ СЛУЧВА С МАЛКИТЕ:

Добрата новина е, че 1/3 от животните са кастрирани. Лошата е, че над 50% от собствениците се държат просто безобразно:

Почти 2/3 от хората, преобладаващият брой, от собствениците на котки и кучета в България признават, че изхвърлят навън поколенията на животните си под една или друга форма (в населеното място, извън града, в гората и т.н…)

Това е факт, който ние като хора, работещи от години по проблема знаем отдавна, но едва сега съумяваме да докажем.

Предвид факта, че всяко едно женско куче може да роди 2 пъти в годината между 4 и 8 малки, картината с платото от 6-8 000 бездомни животни, което постигнахме чрез кастрации в София –
се изяснява.

NB! По данни на нашите колеги от Ф. „Четири Лапи“, всяка година от улиците на нашия град се изтеглят около 4 000 кучета (загиват, биват осиновени, преместват се).

Причината популацията от кучета да не може да спадне под тази бройка е, че на улицата ежегодно биват пускани/изхвърляни и оцеляват нови 4 000 кучета, които поддържат популацията на постоянно ниво.

Това не означава, че кастрацията е безсмислена, а че е необходимо да се насочат равностойни усилия към кастрирането на всички дворни животни в предградията и кварталите.

ИЗВОДИ:

От данните можем да направим следните заключения:

  • проблемът с бездомните кучета в България няма да се реши, докато не се въведе истински контрол върху собствениците;
  • проблемът не може да бъде разглеждан като общински, а единствено и само като национален;
  • най-важният аспект в решаването на проблема с бездомните животни е достъпната кастрация и образоването на собствениците на домашни кучета.

Пътеводител на добрия стопанин на куче

Публикувано на 09 май 2017

Ако е обучен добре, човекът може да бъде най-добрият приятел на кучето!

Кори Форд

 

Нашите четирикраки другари… Вярност в козина, безмерна обич… Те са нашите най-добри приятели! Ние също можем да бъдем техните най-добри приятели, ако сме отговорни стопани.

Като отговорен стопанин, Вие трябва да сте сигурни, че кучето Ви получава нужните му грижи, за да има пълноценен и дълъг живот. Уверете се, че не нарушавате неговите основни права:

 

5те права на всяко куче

  1. Свободата от глад и жажда чрез достъп до прясна вода и пълноценно хранене;
  2. Свободата от дискомфорт чрез осигуряване на подходящи условия за живот, включително за подслон и почивка;
  3. Свободата от болка, наранявания и болести чрез превенция, диагностика и лечение;
  4. Свободата за изразяване на естествено поведение чрез осигуряване на подходящи помещения, пространство и компания от собствения им биологичен вид;
  5. Свободата от страх и стрес чрез осигуряване на условия за живот, които не водят до ментално страдание.

13428514_10209693756526653_3542779514286405732_n

Да започнем със здравето на кучето.  Изберете си ветеринарен лекар със същата грижа и внимание, с които бихте избрали педиатър за детето си! Ветеринарният лекар е важен не само за здравето на кучето Ви, но и за Вашето и това на семейството Ви.

  • Ваксинации – След първите три поливалентни ваксини на малкото кутре, кучето се реваксинира всяка година. Не забравяйте и не отлагайте – реваксинацията се прави няколко дни, преди изтичането на една година от предната ваксина! Чрез нея Вашето куче ще се предпази от болести като парвовироза, гана, хепатит, параинфлуенца, лептоспироза и бяс. И докато на Запад навлиза „мода”, кучетата да не се ваксинират, моля, не забравяйте, че у нас инфекциозните заболявания при кучетата са често срещани, градската среда неизбежно е заразена, а голяма част от домашните кучета не са ваксинирани никога.

Според закона: Ежегодната ваксинация срещу бяс е задължителна!
Обезпаразитяване:

  • За вътрешните паразити (глисти и тении) се намира голямо разнообразие от медикаменти. Ние препоръчваме то да се извършва на всеки два месеца.
  • При външните паразити (бълхи и кърлежи) начините са най-различни – каишки, пудри, шампоани, пипети. Имайте предвид, че пудрите и шампоаните се използват при вече опаразитени кучета и нямат предпазни свойства. Изберете качествена пипета или каишка, като ги обновявате по указания на производителя или ако забележите, че ефективността им е намаляла.
  • Предпазване от дирофилариоза – Дирофиларията е паразит, който уврежда сърцето и белите дробове. Ларвите се пренасят чрез комарите, затова препоръчваме профилактика през топлите месеци. Изберете пипета, предпазваща и от комари, когато избирате препарат за външно обезпаразитяване, или се консултирайте с Вашия ветеринарен лекар за ежемесечна профилактика с Ivermectine през устата. Тъй като има породи с непоносимост към Ivermectine, задължително се консултирайте с ветеринарен лека!
  • Контролни прегледи –Посещавайте Вашия ветеринарен лекар минимум веднъж в годината, дори кучето Ви да изглежда напълно здрав, за обстоен профилактичен преглед. И при кучетата, както и при хората, ранната диагностика е по-голямата част от успешното лечение.

Размножаване

Ако Вашето куче е смесена порода или породоподобно (такива са всички кучета, които носят белезите на някоя порода, но нямат документи за произход), а Вие не сте квалифициран кинолог, горещо Ви препоръчваме да го кастрирате! Все пак, развъждането не е като политиката и футбола, та всеки да разбира от него, с всичките му кръвни линии и наследствени болести… Нека оставим това на професионалистите!

IMG_0020

Това е и по-доброто решение за Вашето куче – кастрираното куче е по-спокойно, рискът да заболее от редица болести (тумор на млечните жлези, пиометра, тумор на тестисите) намалява. Кастрираните кучета живеят по-дълго!

На някои места все още се разпространява твърдението, че за да е здраво, всяко женско куче трябва да роди поне веднъж през живота си. Това не само не отговаря на истината, но е точно обратното – при женско куче, кастрирано преди първо разгонване, вероятността да заболее от тумори на млечните жлези намалява до минимум. При кастрация след първо раждане, тази вероятност  драстично се увеличава.

Нещо повече – кастрирайки своето куче, Вие знаете, че каквото и да се случи, бездомните кутрета, които срещате по улиците, не са внучета на Вашия любимец. Ако пък сте сигурни, че познавате достатъчно прекрасни и отговорни хора за стопани на поколението – по-добре насочете тези хора към приют, за да дадат дом на вече родени и нуждаещи се  от спасител кутрета.

Според закона: Стопаните на кастрирани кучета са освободени от плащане на годишна такса за тях.

Ментално здраве:

Твърде рядко се говори за менталното здраве на кучетата, а то е не по-малко важно от физическото. Осигурете на кучето си занимания, компания, разнообразни игри, които да ангажират както тялото, така и ума му. Не оставяйте кучето по цял ден в тесни помещения (баня, балкон и др.), не го дръжте вързано и само на двора!

IMG_4015

Според закона:
„На животни, отглеждани на открито, се осигуряват свободно движение, ежедневна разходка и защита от неблагоприятни атмосферни условия“ (из ЗЗЖ).

Маркиране и регистрация:

Всичко се случва. Дори на най-внимателния стопанин може да се случи да изгуби кучето си, или то да бъде откраднато. Микрочипът и регистрацията са най-сигурния начин да се намерите отново. За Вас пък са единственият начин да докажете, че сте собственик на точно това куче.

Как се прави? Вашият ветеринарен лекар ще постави микрочип на кучето Ви, а после ще въведе данните за Вас и кучето в електронния регистър.  Той представлява единна база данни на всички регистрирани кучета и техните собственици. Всеки ветеринарен лекар, който поставя микрочипове, има достъп до нея. С изготвения паспорт отивате в общината по местоживеене и се регистрирате като собственик. Готово!

Ние препоръчваме да добавите към предпазните мерки срещу изгубване и табелка с ваш телефонен номер на нашийника на кучето – забелязва се лесно, а и хората, склонни да се обадят по телефона, са много повече от онези, които ще се погрижат да го хванат и заведат на ветеринарен лекар, за прочитане на микрочипа.

 

Според закона: Поставянето на микрочип и регистрацията на кучето по местоживеене и в електронната база данни са задължителни, като за неспазване се налагат глоби!
Отговорност към околните:

Няма какво да се лъжем, обществото ни все още гледа  подозрително на собствениците на кучета. Вместо да се сърдим, редно е да признаем, че ние, стопаните на кучета, често сме причината за това. Спазвайки няколко прости правила, можем да променим тази нагласа:

  1. Разхождайте кучето си на повод

То може да е добро и послушно, но минувачите няма как да знаят това и някои от тях ще се уплашат.

  1. Извеждайте го с намордник, ако проявява агресия

Ако кучето Ви проявява агресия, независимо, дали към хора или животни, извеждайте го с намордник! Намордникът е и показател за околните, да не го закачат.

  1. Почиствайте след кучето си

Чували сме какви ли не оправдания това да не се прави, като най-честото е „А кой прибира на бездомните кучета?”. И все пак – в София има около 150 000 домашни и 6 000 бездомни кучета. Според Вас, кои цапат повече?

16936289_1603938612967905_1877745851_o

  1. Не допускайте кучето Ви да притеснява околните

Ако кучето Ви лае или вие часове наред, докато не сте у дома, или редовно препикава асансьора, нормално е съседите Ви да не го обичат. Погрижете се и за тяхното спокойствие!

  1. Не оставяйте кучето си да скита

„Той винаги се връща”, „Така е свикнал”, „Не искам да го лишавам от свободата му” са само нелепи оправдания. Според учените, умственото ниво на едно куче е горе-долу , колкото на тригодишно дете. Не бихте оставили тригодишно дете само из града с часове, нали? Не го правете и с кучето си!

 

Нека бъдем отговорни стопани! Не трябва никога да забравяме, че докато ние имаме своята работа, семейство и приятели, нашето куче има само нас!

 

 

Спасяване и обгрижване на новородени котенца

Публикувано на 22 май 2014

feeding 3

Може ли една тъжна новина да има чаровно изражение? Отговорът на този въпрос е в муцунката на току що нахранено новородено котенце от приемният му родител, който изпълнява ролята на котката майка. Миналата година беше особено трудна за всички нас, които правим всичко възможно, за да помагаме на животни в беда и особено на хората, които спасяват изоставени новородени котенца. Огромният брой на подобни случаи беше плашещ. Тъжната новина е, че тази година се очертава да бъде дори по-тежка. От месец Май всяка седмица получаваме сигнали за десетки изоставени новородени котенца, които се борят, за да оцелеят.

growing up (1)

Всяка от историите на тези бебенца започва по най-трудният начин – те са отделени от майките си в невръстна възраст, когато най-много се нуждаят от грижа, за да живеят. Шансовете за оцеляване на толкова малки котенца не са големи. Те изискват 24/7 грижа от приемен стопанин, който знае точно как трябва да се обгрижва новородено мъниче.

3 4

Има два ефективни начина за спасяване на изоставени новородени котенца. най-добрият вариант е да се намери приемна кърмеща котка, която да ги осинови. Другият начин е да се отгледат по изкуствен начин под грижа на приемна човешка „мама”. Подходящото обгрижване на новородените е жизненоважно за спасяването им. За да помогнем на всички, които спасяват новородени котенца, създадохме група във Фейсбук наречена “Newborn Kittens Care – Новородени Котета в Беда”, където всеки е добре дошъл да сподели опит или да научи нещо ново.

feeding 1 feeeding 2

1.Първо се огледайте за майката котка. В много случаи котките се страхуват да се приближат, когато около бебетата им има човек. Разпитайте хората наоколо за бременна или току що родила котка.

2.Стоплете котенцата – най-важната първа стъпка при спасяването на новородени е да ги стоплите. Използвайте бутилки с гореща вода, увити в мека кърпа, затоплящи възглавници и т.н. Никога не хранете изстинало котенце!!! Храненето на новородено с ниска температура може по-скоро да му навреди отколкото да му помогне. Храната не може да се усвои от организма и предизвиква разстройство, което допълнително обезводнява мъничето.

3.След като сте стоплили новородените е време да ги нахраните – използвайте специализирано ветеринарно мляко за котенца. Ако нямате възможност да си набавите специално мляко, използвайте хумана за бебета, в концентрацията указана в упътването на опаковката. Хранете само със затоплено мляко с температура около 39 градуса. Никога не хранете новородените със студено мляко или дори с мляко със стайна температура!!! Млякото, което не е достатъчно топло не може да се усвои от организма и може да предизвика разстройство. Не хранете новородените с пряссно мляко. Ако не разполагате с хумана или ветеринарно мляко, може да приготвите рецепти, като:

  • 200мл. прясно краве мляко – 1 суров жълтък – 2 течни сметанки за кафе – 5-6 капки витамини AD3E от ветеринар или Омега 3 (рибено масло) 500млгр. капсула
  • Суровият жълтък се разбива заедно с витамините/риб.масло и течните сметанки и се добавя към студеното прясно мляко. Сместа може да се съхранява в хладилник 24 – 36ч.
  • От нея се отсипва нужното количество за всяко хранене, което се затопля на водна баня.

4.Инструменти за хранене – използвайте капкомер или специални шишета с биберони за хранене на новородени животни. Не се препоръчва хранене със спринцовка порази рискът от задавяне на мъничето. Винаги хранете бебетата, като ги поставите по корем, а не по гръб. На снимките ще видите пример за правилно хранене на новородено.

5.Стимулирайте новородените, за да се изходят  след всяко хранене. Използвайте мека влажна кърпа и нежно масажирайте котенцата в областта на ануса и корема. Новородените уринират при всяко стимулиране.

stimulating

Допълнителни важни съвети:

– следете теглото на котенцата, като ги мерите всеки ден.
– наблюдавайте изменения в изпражненията на новородените – в случаи на диария, следи от кръв, слуз или запек незабавно потърсете помощ от ветеринар.
– отглеждайте котенцата на сухо и топло място. Те не трябва да се мокрят, защото много лесно настиват.
– Огледайте котенцата за яйца и ларви на мухи и бълхи и внимателно почистете, ако откриете такива.

growing up 3 growing up

УСПЕХ!!!

Трима души с една мечта (без да броим и кучетата)

Публикувано на 27 октомври 2013

„Едни жени се срещнали в един форум“ може да бъде откриваща реплика в историята на много български инициативи и организации. Тази тук е за няколко момичета и много, наистина много кучета. История за началото и края на приют Богров. Една приказка за обич, надежда, смелост, добрина и разбира се – кучета.

ot segashnia ni priut (4)

Имало едно време три момичета. Те се запознали случайно в един кучешки форум. Макар и съвършено различни, тях ги свързвала обичта към кучетата и ясното разбиране, че за да спре цялата бездомна мъка – има да се свърши много работа.

В началото всичките си имали професии и ползвали свободното си време за да спасяват, лекуват и задомяват животни от общинския приют в Сеславци. Намирали хора, които да ги гледат временно тук, в България, търсели им осиновители в Холандия, организирали им транспорт и ги пращали по живо по здраво към новия им живот. Хората от форума помагали с все сили и полека-лека се образувала спонтанно-организирана група от работещи кучкари, които започнали да променят света наоколо си. Куче по куче.

Случило се така, че в един прекрасен ден момичетата получили златна възможност, каквато се пада на малко хора – да осъществят мечтата на живота си, стига да имат смелостта. Била пролетта на 2010-та година и общината търсела кой да работи три години в най-големия дотогава приют на България – за цели 500 кучета. Нашите момичета поревали, потреперили, пък замижали и скочили в дълбокото. Така започнало истински трудното приключение наречено Animal Rescue Sofia.

ot segashnia ni priut (5)

От тогава до днес изтече ужасно много вода – героините на историята порастнаха скорострелно и се превърнаха в лудите кучкарки, които винаги са дремели в тях. Вече нямат комфорта на редовното работно време и добрата заплата, но пък колко сила дава знанието, че нещата зависят от теб… Знам го, защото съм една от тях – лудите, които вярват, че за проблема на бездомните кучета трябва да работят хората, които ги обичат. Имаме закон, имаме методология, не ни остава нищо освен работа… А тя е много.

За трите години в приют Богров успяхме да задомим 2 300 кучета от улиците на София и да кастрираме още 5 400. Написани на хартия тези числа изглеждат нереално. Но опитайте да преброите до 2 300 и ще ви се завие свят – наистина много, много кучета са минали през ръцете и сърцата ни. Много кучета, които са били нежелани и обречени помияри днес се радват на обич и собствен дом в България, Австрия, Германия и Холандия.

volunteers (8) volunteers (14)

Вероятно вече се питате откъде намираме средствата за всичко това щом нямаме бюджет от общината, европейски пари или финансиране от чужбина. Дръжте се за стола, защото отговорът е: само от даренията на хора, които ни познават и вярват, че всичко което дарят ще се използва пестеливо за спасяване на животи, за намаляване на броя нещастни бездомници, за подобряване на живота в нашия град. И не си представяйте някакви ояли се кучелюбиви лицемери. Най-голямото ни дарение е 130 Евро месечно, повечето са между 5 и 20 лева. Магията е в общността, в това, че всеки помага колкото може, за да успеем всички заедно да се погрижим за здравето и щастието на хилядите ни безмълвни приятелчета.

Дали защото вярвахме и продължаваме да вярваме, че българите сме с добри сърца и можем да решаваме проблемите си сами, или пък защото ентусиазмът е заразен, когато дава резултати, но някак успяваме да достигнем до хората. Приютът ни е отворен 365 дни в годината, а освен гледачите и лекарите с нас работят огромен брой доброволци – приятели на кучетата, които даряват труда си, за да помогнат. Позволявам си да мисля, че точно групи от само-организирали се хора като нас са гражданското общество, за което плачем, че ни липсва в България.

ot segashnia ni priut (1)

Дотук бяхме с човешката страна на въпроса. Дълго мислех дали както повечето ни колеги да не изложа няколко съсипващо сърцераздирателни истории на животни, които да не ви дадат мира. Като на бебенцето Мук – кутре, на което изверг беше отрязал 2 крачета с лозарска ножица, днес вече глезен любимец в прекрасно семейство в Канада. Или на маламута Зоран, когото получихме от полицията нарязан на парчета, объркан и зъл, който вече е обичан домашен пес в София. Или за настоящите германци Мечо и Миси – две улични кучета, на които злодей беше изсипал киселина в ушите. Или живите мощи – Тихомир… И стотици, стотици, стотици насилвани, изтерзани, измъчвани, болни, счупени, агонизиращи кучета, които са дошли при нас на крачка от смъртта, а вече живеят втория си живот на хубаво място без спомен за нещастията си…

buyan1

Не. Няма да ви шантажирам. Решили сме да бъдем хората, които ще се погрижат за най-отритнатите и мразените и ще продължаваме да го правим. Но сега, три години след като се престрашихме и доказахме, че умеем да работим добре идва краят на нашия договор със Столичната община. Трябва да напуснем този приют през декември и оставаме без място за работа. Ще спестя разказа за това колко време и нерви изгубихме в опити да получим общински терен, на който да направим приют – не сме от мрънкачите, а и няма смисъл. Времето се изнизва, остават ни 3 месеца, в които да уредим този въпрос и знаем, че единственият начин нещата наистина да се случат е ако ги направим сами.

Макар засега нашата малка приказка да завършва тук – без хепи енд, всеки, комуто краят не е безразличен би могъл да го промени. Намерихме място – недалеч от настоящия ни приют се продава голяма кравеферма, която би била идеална за работата ни, стига да успеем да намерим и парите. Цената и е 210 000Е – сравнима с един голям апартамент в центъра на София, но твърде голяма за нищожните ни възможности.

tajni ot priuta (4)

Вярвам, че можем да намерим още хора с добри сърца. Вярвам, че този дом за нежеланите може да съществува. Вярвам, че колкото и трудно, абсурдно, непосилно да изглежда някакви си момичета да съберат такива пари, за да създадат подслон за най-нещастните обитатели на нашето късче земя – ще стане. Вярвам, защото виждам с очите си невъзможното да се случва всеки ден. Да, никой не може да помогне на всички. Но всеки може да помогне на някого. Днес, тук, сега. Защото няма кой друг да го направи. Съдбата им е в нашите ръце.

Стела Райчева, списание Жената Днес, Октомври 2013

Как да помогнете?

ot segashnia ni priut (3)

Добрите може да не сме богати, но пък сме много. Ако решите, че АРС трябва да продължи напред, можете да помогнете. Дори и с малко вашето участие е от истинско значение – въпрос на живот и смърт за стотици, дори хиляди бездомни души.

Банкови сметки за Фермата на Мечтите:

ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, BIC: FINVBGSF
IBAN в евро – BG50FINV91501215999956
IBAN в лева – BG07FINV91501215999954
ТИТУЛЯР: Фондация „А Р София“

ТУК ще намерите форми за дарение чрез ePay.bg и PayPal.com

Можете да дарите 1лв и чрез SMS като изпратите:
SMS с текст: DMS Dog
На кратък номер: 17 777

novia priut (1) novia priut (2)

Ах, морето-о-о!

Публикувано на 23 юли 2013

1074654_10151785741003698_4660295_o

В страната, където кучета-водачи на слепи масово не се допускат в обществени сгради и транспорт, неизненадващо общинските съветници на големите морски градове ни забраниха да водим кучетата си на плаж.

Също толкова неизненадващо е, че ние, приятелите на кучетата, не желаем да прекарваме почивката си без тях (егати почивката!) и намираме начини да се радваме на морето и планината в най-приятната компания.

За щастие, все още има места по българското черноморие, където не се прескачаш с напращяли розови тела по плажа и можеш именно да си починеш сред природата без да оставяш най-добрия приятел у дома.

На такава фантастична почивка, описана лаконично като „най-хубавото ни море“ бяха семейство Яневи – Атанас, Яна и Михаела и тяхната щура козила – осиновената от Богров Мая.

64415_10200366204789904_515407988_n 1001386_10200366204349893_1304369953_n (1) 1074121_444769222297961_1916332839_o

Познавате Мая и Атанас от техните страхотни спортни постижения по света и у нас.
Ако имате желанието и ентусиазма да се включите в тяхната шарена група Agility Club Bulgaria сте добре дошли! Спортът с кучето е не просто весело занимание, а страхотна емоция, която действа жизнеутвърждаващо, опитайте, лесно и приятно е – няма да съжалите и за момент.

ТУК ще намерите списък на хотелите, вилите и апартаментите под наем, които приемат гости с кучета. Можете да хвърлите и едно око в dog.bg, където да намерите препоръка за добрите места.

557664_10200361365548926_694157503_n

 

Няколко полезни съвета за хората, които ще пътуват с кучетата си към морето:

Не хранете кучето в деня, в който ви чака дълъг път, или поне 6-8 часа преди да се натоварите в колата, за да няма гнусни изненади в най-неподходящ момент. Спирайте редовно, за да се разтъпче, давайте му пие.

На плажа носете прясна вода и му я предлагайте редовно, кучетата не могат да разберат колко опасна е солената вода и ако няма прясна – просто ще се нагълтат с огромно количество сол, която само ще ги обезводни.

Не пускайте кучето да си играе колкото иска – то не знае как да се пази от слънцето и може бързо да се окажете в страшната ситуация на приятелче с топлинен удар насред нищото. Осигурете му сянка и ако не знае да я търси само – задължителни почивчици.

Никога, никога, никога не оставяйте кучето само в колата. Независимо от сянката, отворените прозорци, краткостта на вашето отсъствие – не го оставяйте – случват се всякакви ситуации.

И разбира се – бъдете отговорни и проявете разбиране към другите плажуващи – никой не е длъжен да обича вашето куче, още по-малко ако кучето безобразничи и пречи. Кучето няма да е виновно за детето с пясък в очите или омазаните в лиги и пясък хавлии на другите – то просто се радва на обстановката, контролът е ваша отговорност.

Нашите нежелани домашни любимци – паразитите

Публикувано на 25 април 2013

Що е то паразит и има ли почва у нас?

paraziti

С външните паразити е достатъчно лесно – бълхите и кърлежите са видими с просто око. Ако в подкосъма на кучето има малки черни трошици – животното има бълхи. Удобен и лесен начин е да духнете в козината по врата и около ушите така, че да се види подкосъма до кожата и всичко, което задържа. Удобно място за проверка са и коремът и подмишниците, където козината е по-къса.

За вътрешните паразити (глисти и тении) най-добрият вариант е ползването на копро-проба. Не е скъпо, а е единственият сигурен начин да разберете дали животното ви е опаразитено. Може да се направи преди и след първоначално обезпаразитяване, което да се поддържа после до профилактика. Друг вариант е да се следят изпражненията на кучето след обезпаразитяването, но това не е особено сигурен метод.

Има още един вид – непознати за българските кучкари паразити – това са сърдечните паразити – дирофилария, които вече мигрираха и до нас и представляват огромен проблем. Техните ларви се пренасят с ухапвания на пили заразена кръв комари, развиват се в кръвта и се заселват в сърцето, причинявайки запушване с краен резултат – смърт. При паразитите в сърцето – дирофиларията, диагнозата се поставя след бърз тест и/или ехографско изследване за определяне на степента на заразяване. (Дирофилариозата има и по-рядка, кожна форма.)

 

Колко често се обезпаразитява вътрешно?

usta (1) usta (2)

Принципно се смята, че веднъж изчистено напълно от вътрешни паразити – кучето може да бъде обезпаразитявано профилактично на всеки 3 месеца. Цикълът на съзряване на някои видове червеи обаче е по-кратък от този срок.

Вярно е, че препаратите не са твърде щадящи, много от тях метаболират в черния дроб. Въпреки това – ако пресметнете риска – сами ще видите, че е по-разумно да обезпаразитявате кучетата си вътрешно всеки месец. Средата около нас е толкова силно опаразитена, че рискът от зараза е постоянен.

Нещо повече, за да опазите своето куче от заразяване с дирофилария – третирането не бива да бъде по-рядко от 30-дни в топлите месеци.

 

Колко често се обезпаразитява външно?

fleas

Що се отнася до препаратите за външно обезпаразитяване – следвайте инструкциите на препарата.

  • Повечето пипети трябва да се обновяват всеки месец, независимо от описаното в листовката им, тъй като силата им намалява с времето.
  • Пудрите и пръскалките като цяло имат мощен, но краткотраен ефект.
  • Някои качествени противопаразитни нашийници защитават кучетата от кърлежи и бълхи по половин година.

Имайте предвид, че колкото по-често се моки и къпе вашето куче – толкова по-кратък живот ще има външното му обезпаразитяващо средство.

 

С какво се обезпаразитяват външно кучетата?

DSC_0423

Пипети за външно обезпаразитяване има в изобилие – отзивите на хората са разнопосочни за всички препарати, най-популярни са:

  • Frontline  – препарат, който унищожава незабавно външните паразити, но няма репелентно действие (т.е. кърлежът трябва да се забие, за да умре). По отзиви на потребители – от изброените тук препарати се смята, че този е най-водоустойчив.
  • Stonghold –  комбиниран препарат, който действа и на някои от вътрешните паразити (глисти), ползва се също и за профилактика на дирофилария. Не пази от кърлежи.
  • Advocate – комбиниран противопаразитен препарат, който действа и на някои от вътрешните паразити, ползва се за профилактика на дирофилария, може да се ползва и като лечение при краста (крастата също е форма на кожно опаразитяване). Не пази от кърлежи.
  • Други популярни марки са: Duowin, ProMeris, Advantix и т.н.

Винаги четете внимателно инструкциите на спот-он препаратите, които ползвате, за да бъде защитата надеждна.

1

На пазара има огромно разнообразиe от противопаразитни нашийници. Повечето са с аромати или с бавно-освобождаваща се пудра. За да не стане беля – ползвайте нашийници от познатите марки, проверявайте срока на годност и не забравяйте, че те също трябва да се подновяват редовно.

  • Противопаразитни нашийници с добра репутация са например: Kiltix и Scalibor – за тях производителите дават 6 месеца ефективност.

Пудрите и спрейовете срещу външни паразити също са в изобилие. И тук – следвайте правилото на познатия производител, изпълнявайте стриктно инструкциите и повтаряйте колкото често е необходимо. Макар и да са много ефективни веднага след прилагането, пудрите и спрейовете нямат дълготраен ефект.

  • Добра репутация имат пръскалките на: Frontline, Bio-Kill.
  • От пудрите са по-популярни: Tapilan и Bolfo.

 

Кои са препаратите за вътрешно обезпаразитяване?

sl_Enosiasti_Animal_Rescue_Sofia

Най-често използваните хапчета за вътрешно обезпаразитяване на кучета (срещу глисти и тении) са: Cestal, Canidon, Biheldon, Prazymek, Drontal + и други.

Купувайте обезпаразитяващите си хапчета само от ветеринарни аптеки и клиники, за да сте спокойни, че са съхранявани правилно и в срок. Горещо ви препоръчваме да ги редувате. По-високата цена не е гаранция за по-високо качество.

Важно!
Кучетата от островните овчарски породи (коли, шелти, бобтейл) и техните кръстоски имат генетична мутация, която не позволява третирането им с Ivermectine и производните му! Препаратът може да бъде силно токсичен за някои представители на тези породи – приемът му може да доведе до интоксикация, шок и смърт.

 

Как се дава вътрешно обезпаразитяващо на зряло куче?

hapche

Независимо, че новите поколения вътрешни обезпаразитяващи препарати нямат специално такова изискване – горещо ви препоръчваме да обезпаразитявате кучетата си винаги на гладно.

В случай, че не можете да дадете хапчето на кучето без храна, то нека тя да бъде възможно най-малката хапка. Не хранете животното минимум 2 часа след като сте го обезпаразитили вътрешно – така давате време на препарата да подейства.

Следете изпражненията на животното след като го обезпаразитите!
В случай, че се появят паразити, повторете процедурата след 14 дни. Лечението се повтаря, докато изчезнат напълно.

 

Как се обезпаразитяват вътрешно кутрета?

mitte male 4 m o (10)

Добре е да се започне на 20 дни*. Добри препарати са Drontal puppy и Panacur**.

Второто обезпаразитяване следва да се направи след 14 дни. Ако изкара глисти втория път – лечението се повтаря, докато изчезнат напълно. След това се продължава веднъж месечно.

* – Не се успокоявайте за бебетата само защото майката е обезпаразитена и не изкарва червеи – цикълът на живот на глистите и тениите е такъв, че почти всички кучила се раждат вече опаразитени.

** – Нашият опит с препарата за котета и кутрета на Virbac – Vitaminthe (Витамент) не е добър.

 

Каква е профилактиката срещу дирофилариоза?

ca678f4f71739b4a20db292ad0cf03

След като проведете необходимите тестове* и потвърдите, че кучето ви не е вече заразено с дирофилариоза, е необходимо да го третирате профилактично, за да го предпазите.

Препаратът трябва да съдържа Ivermectine, дозира се 6mg/kg. Необходимо е да се прилага от май до септември (включително)!

Може да бъде поставен подкожно (тогава има и известен репелентен ефект срещу външни паразити) или даван директно орално (тогава замества хапчетата за вътрешно обезпаразитяване).

  • Някои от противопаразитните пипетки като Stronghold и Advantix се дават от производителите като профилактични срещу дирофилариозата, защото имат репелентно действие срещу комари, но ви препоръчваме да се придържате към Ivermectine.

* – Диагнозата „дирофилариоза“ се поставя след поредица от тестове и прегледи, т.к. нито един от тях не е 100% сигурен.

Как да се предпазим от всички „квартиранти“?

DSC_0491

Комбинацията от обезпаразитяващи препарати зависи от вашите възможности, ветеринарния ви лекар, здравето и стила на живот на кучето ви. Преди да решите да давате препарати – говорете с ветеринаря, определете схема, запишете я, спазвайте я.

Информацията е широкодостъпна – осведомявайте се от достоверни източници. Не разчитайте на магазинерки и експерти от кучешката полянка – защитата на кучето ви и семейството ви от паразити е лично ваша отговорност и вие трябва да направите един наистина информиран избор.

Примерна комбинация за късокосместо куче би била например:

  • Външно: В периода април-октомври: Пипета за външни паразити (да включва защита от кърлежи) по избор.
  • Вътрешно: Целогодишно: обезпаразитяващи хапчета по избор (да се редуват). Допълнително в периода ноември-март: Профилактична доза Ivermectine орално.

или:

  • Външно: В периода октомври-април – противопаразитен нашийник Kiltix. В периода май-септември – пипета Frontline/ProMeris ежемесечно.
  • Вътрешно: Всеки месец. В периода октомври-април редуване на обезпаразитяващи хапчета. В периода май-септември – Ivermectine орално в подходящата доза. (Имайте предвид, че Ivermectine не е ефикасен срещу тении.)

Планирайте обезпаразитяването на кучето си предварително, заделете си средства за това, снабдявайте се своевременно, отбележете датите в календара си. Паразитите са истински опасни за кучето ви, за вас самите и за всички околни. Успех!

10 неща, които да научите от кучето си

Публикувано на 25 декември 2012

IMG_5107

1.  Тичайте, подскачайте и играйте всеки ден.

2.  Когато се прибира някой обичан – побързайте да го посрещнете.

3. Показвайте на другите, когато прекрачат в територията ви.

4. Избягвайте хапането, ако е достатъчно само едно изръмжаване.

5. Когато сте щастливи – подскачайте наоколо и размахвайте цялото си тяло.

6. Независимо как ви се карат, не изпитвайте чувство за вина.

7. Наслаждавайте се на простото удоволствие от дългата разходка.

8. Когато на някого му е зле – не му говорете, седнете до него и го прегърнете внимателно.

9. Никога не се правете на такива, каквито не сте.

10. Бъдете лоялни.

IMG_5157 IMG_5153

ВЕСЕЛА КОЛЕДА ОТ МУКИ И НЕЙНИТЕ ПРИЯТЕЛКИ!

GALLUP: 50% от собствениците на кучета изхвърлят малките им на улицата

Публикувано на 03 декември 2012

НОВИНАТА НАКРАТКО:
2 400 000 е броят на домашните кучета в България, сочи изследване на социологическата агенция Gallup International, направено по поръчка на организацията за защита на животните Animal Rescue Sofa. Броят на „кучкарите“ у нас се равнява на броя на пушачите, а една трета от собствениците на кучета имат и котка.

Две фрапиращи нагласи извадиха наяве социолозите с първото по рода си проучване:
-80% от домашните кучета в България се гледат навън;
-50% от собствениците признават, че изхвърлят малките на кучетата си на улицата или извън населеното място.

Проблемът с бездомните кучета в България няма да се реши, докато не се въведе истински контрол върху собствениците и културата на отглеждане не започне да се повишава, коментират от Анимал Рескю София.

„Едва 17% от домашните кучета са кастрирани, при това само в градовете“ каза пред БТВ Стела Райчева. „За 4-те години, откак се работи целенасочено по проблема с бездомните кучета, контролиращият орган от Министерството на земеделието – БАБХ, не е глобила нито един собственик за изоставяне на животно!“, допълва тя.

– – –

По-подробен анализ на проучването – PDF ТУК
С.Райчева коментира резултатите за Btv – VIDEO ТУК

Кучето и вашето здраве: 9 причини да си вземете домашен любимец

Публикувано на 22 октомври 2012

Всъщност ние знаем много повече от 9 причини да си вземете куче – в Богров имаме около 500 прекрасни причини. Разбира се когато казваме да си вземете кучето, имаме предвид да осиновите. Има твърде много животни без дом и всяко осиновено е спасен живот.

Нашите приятели от DogTrust дават и 9 по-скоро медицински причини, да си вземете куче:

  1. На собствениците на кучета по-рядко им се налага да ходят на лекар.
  2. Кучето намаля стреса и безпокойството.
  3. Кучето помага да свалите високото кръвно – Редица проучвания сочат, че собствениците на домашни любимци има по-добри сърдечни показатели включително кръвно налягане  и холестерол, сравнено с хората без животни.
  4. Хората, които имат кучета и ги разхождат редовно са по-здрави от хората, които не притежават кучета –  те, винаги имат компания за спортуване през уикенда. Кучето винаги е готово за разходка, тичане, каране на колело или хвърляне на фризби. А дори и да не искате да спортувате, оправданията не минават с кучето и трябва да го разходите.
  5. Кучетата помагат за развитието на деца с аутизъм и проблеми с обучението – доказано е, че кучетата намаляват нивата на стрес при децата с аутизъм и им помагат да развиват способностите си за комуникация.
  6. Кучето засилва имунната система – има проучвания, според които децата на семейства с кучета, всъщност по-рядко страдат от екземи.
  7. Собствените на кучета се възстановяват по-бързо след сърдечен удар – хората прекарали сърдечен удар, които имат домашни любимци, живеят по-дълго от тези без.
  8. Кучето е предпоставка по-рядко да изпадате в депресия.
  9. Кучета преминали определено обучение, могат да откриват определени здравословни проблеми като епилептични припадъци, тумори и хипоглекемия.

4 април – Световен ден на бездомните животни – Сизър Милан за проблема

Публикувано на 04 април 2012

4 април е световния ден на бездомните животни. “Говорещият с кучета” Сизър Милан беше избран за техен посланик. Ето какво има да каже той за проблема с бездомните кучета:

Ганди казва: “Величието на една нация си личи по отношението ѝ към животните.”

В САЩ в момента има епидемия от улични кучета. Предстоят избори и се говори много как трябва и как не трябва да се харчат парите на данъкоплатците. Според мен, един от най-лошите начини за харчене на данъци е евтаназирането на 4-5 милиона нежелани кучета и котки годишно. Предвид настоящoто състояние на икономиката, тези пари могат да бъдат похарчени много по-добре за доброто на животните и на хората.

Миналото лято бях в Испания за да снимам предаването си и имах шанс да посетя и Германия. Бях впечатлен колко много правилни неща правят там за животните. Например, кастрацията е задължителна. Ако искаш да развъждаш своето куче, можеш да кандидатстваш за лиценз, всички останали животни са кастрирани. И знаете ли какво? Те нямат нашия проблем с бездомните. Те не харчат данъците си за евтаназия на беззащитни животни. Нещата в Германия са толкова под контрол, че могат да си позволят да осиновяват животни от други страни, представяте ли си?

Другото, което ме впечатли в Европа, беше колко много ранени и възрастни кучета се осиновяват. Например кучета със счупени крака или във зряла възраст. За хората няма значение дали кучето ще е с тях само за няколко години или дори няколко месеца. В Европа за осиновителите е по-важно да осигурят дом и добър живот за животното до края на дните му, колкото и за кратко да е това. Това е милосърдие.

Искам да продължавам да говоря за този проблем и се надявам всички да направите същото. Трябва да продължим да говорим на хората, които създават законите и да настояваме кастрациите да са задължителни. Трябва да образоваме. Трябва да образоваме хората и да им показваме причините да осиновяват възрастни и сакати животни. Да ги учим как да възпитават кучетата си, така че да живеят в хармония с хората. В Германия хората са научени да носят отговорност за домашните си любимци и това си личи.

Защо Сизър Милан приема да е посланик на бездомните животни:

Имах честта да бъда помолен да стана посланик на Световния ден на бездомните животни и искам да обясня защо това е толкова важно за мен

Хората виждат бездомни животни, които ровят боклука за храна и предпочитат просто да ги няма. Те не правят квартала по-красив, мръсни са и разнасят болести. Хората не ги интересува къде ще отидат тези животни, стига да ги няма.

Вижте, аз също бях бездомен. Дойдох в Америка. Нямах нищо. Не знаех кога ще ям. Не знаех къде ще спя. Не знаех какво ще стане с мен. Беше страшно да спя на улицата и да не знам какво е бъдещето ми. Имах голям късмет, защото имах възможност да подобря положението си, да се образовам, да науча езика и да развивам талантите си. Бях късметлия защото хора като Джейда Пинкет повярваха в мен и ми помогнаха да стана това, което съм сега. Нещата бяха зле, но с помощта на добри хора се подобриха.

Голямата разлика между мен и бездомните кучета, обаче, е че аз избрах да дойда в Америка и знаех, че ще е трудно. Онези 600 милиона бездомни животни, които живеят по улиците на света, не са правили такъв избор. Те са били изхвърлени от собствениците си, родени на улицата, или просто са се изгубили. Те не са създали тази ситуация сами, но трябва да живеят в нея или както става по-често – да умрат.

Всеки запознат с философията ми знае, че подкрепям no-kill приютите, защото не понасям мисълта, че куче може да бъде приспано, само защото е нежелано. Но това, което тези животни срещат на улицата е дори по-жестока форма на евтаназия. Да умрат от глад или от нелекувани рани, да загинат от жестока смърт причинена от хора.

Тази седмица в Лос Анджелис бяха намерени две кучета с отрязани глави, захвърлени кофите за боклук. Радвам се, че общината обяви награда за залавянето на извършителя, но това доказва че жестокостта към животните може да се случи във всеки заден двор. Това е проблем, по който трябва да се работи както на локално, така и на глобално ниво.

Повечето хора виждат заплаха в уличните кучета. Но те са живи същества, които водят изключително брутален и изпълнен с болка живот. И това е така най-вече заради нас хората.

Аз имах нужда от помощ. Сигурен съм, че всеки от вас някога е имал нужда от помощ. Ние всички имаме нужда от помощ. И тези животни имат нужда от нашата помощ.

Четвърти април е Световният ден на бездомните животни. В света има над 600 милиона такива, които живеят в мизерия – гладни, на студено, болни и жертви на насилие.

Това са моите причини да съм част от този ден.

източник:

„Solving the Stray and Unwanted Dog Problem“

„World Stray Animals Day: Why This Cause is So Important to Me“

Да не бъдем расисти – всяко куче заслужава любов

Публикувано на 07 март 2012

Спомням си една забележителна случка от миналото. Направихме жалък опит да пробутаме свое кутре в популярното предаване „Господари на ефира“. Щеше ни се да напрвим такава една добра крачка за промяна на мисленето, че вкъщи човек може да гледа само породисто куче. Дълго ръчкахме, търсихме контакти, уговаряхме познати и най-сетне дойде дългоочакваният миг. В приюта дойдоха двама души от екипа на предаването – да изберат подходящо кутре. Отне им точно една обиколка сред 120-те бебета, които им предложихме, за да се върнат при нас разочаровани: „ама тук има само помияри!“. И си отидоха. И си купиха малко кокерче от зоомагазин. Малко кученце направено само и единствено за пари, чиято майка живее в чудовищни условия и ще бъде развъждана без почивка, докато умре от изтощение… Но не е това темата тук.

Голяма част от българите рязко разграничават породистите от безпородните кучета: породистите – за вкъщи; безпородните – на двора или на улицата. Не им се сърдим – просто такова мнение се е наложило – твърде много години сме гледали само породисти кучета вкъщи.

Приют Богров е подслон за 500 кучета, които си нямат дом. Хората, които не са идвали при нас си представят сбириток от сиво-кафяви диви улични кучета, беснеещи и неосиновяеми. „Помиярчета“ – това им е етикетът и няма нищо странно. Докато хората са виждали много добри кокерчета или пък лабрадори, те рядко познават отблизо някое добро куче без порода, бездомниците остават невидими на своя тротоарен патрул.


Декстър

Този тук смешник беше изоставен при нас от собствениците си – бил неконтролируем. Тъй като е сладък и мил за дни се появиха кандидати за него и беше задомен. Новите му хора обаче подцениха нашите предупреждения и не можаха да се справят с него. Така Декстър се върна при нас.

Днес Декстър прави нов опит с Марияна Стоичкова. Този път обаче – с условие. Марияна и сина и подписаха специален договор с клауза, която ги задължава да работят с професионалист – нашия приятел Орлин Миланов, когото сме виждали да превръща истинска ламя в любезно пале.

Новините са чудесни – Декстър се държи отлично, много слуша, а семейството му се справя изключително добре с него! Поздравяваме ги за сериозното отношение и се надяваме да им върви все така.


Малкия Джон

Този тук пък е средноазиатецът Джони. Както често се случва в нашата практика – стопанинът на Джони починал, а безотговорните и жестоки роднини го изхвърлили на улицата. Каква е съдбата на едно такова куче? Един гигант с орязани уши на улицата? Щяха да го отровят или застрелят за отрицателно време.

Дори в момента в приют Богров има 3 Български овчарски кучета. Беше ни страх, че този добър срезноазиат ще си отвиси и той завинаги нежелан по клетките, но не бяхме прави. Джони беше харесан от Димитър Георгиев и вече си е вкъщи! Ще си има свой голям двор и никога няма да бъде връзван, както често му се е случвало преди. Благодарим на Димитър, че реши вместо другото куче, което избра да прибере у дома тази добра бяла мечка.


Габриел

Ето го и Габриел. Хъскито, за което получихме поне 30 запитвания и само двама истински сериозни кандидати. Красив, млад, здрав, но също така и много див Габриел е куче, което не може да се даде на всеки.

Затова го считаме за изключителен късметлия, че попадна във вниманието на Калина и Георги Ташеви. Стискаме им палци да ги радва много, те добре знаеха с какво се захващат и се представиха като много сериозни и отговорни хора. Надяваме се дивакът да се научи бързо на ред и дисциплина в дома им – той не е виновен, че е бил взет просто защото е красив и изпуснат безобразно от първите си стопани. Успех и на вас, мили хора!!!

Да, наистина е повече от прекрасно, че все повече хора избират да осиновят кученце без порода, животинче от улицата с не по-малко ярки качества от някой свой специално развъден за печалба събрат. Но в същото време недоумяваме над някои коментари, които срещаме относно хората, избрали някое от породистите ни кучета: „Еее, като са безпородни не ги искате!“ или пък „Взел хъски за без пари, че и се хвали!“.

Защо да бъдем расисти, мили приятели? Така, както не искаме хората да съдят едно куче, защото е безпородно, така не искаме и да му лепят етикет като има порода! Кучето си е куче. И то не знае какъв цвят е, колко е голямо, има ли баба с медали или няма. То знае само, че иска да има дом, да обича и да бъде обичано, нито повече, нито по-малко.

Габриел, Джони и Декстър просто имат късмет – да са родени в тяло, което се забелязва по-бързо. Това не значи, че са били по-малко нещастни, самотни, изоставени или страдащи без своите прекрасни осиновители. Това не значи, че тези кучета са безпроблемни и всичко около тях ще е цветя и рози, щом си имат порода.

Това СЪВСЕМ не значи, че хората им са „сноби“ или „претенциозни“ или каквото още им хрумне на „праведните“ им съдници. Просто тези кучета са „проговорили“ на тези хора в този момент. Дали е защото са имали подобно куче в миналото си, или пък много са обичали подобно куче, живяло при съседите – какво значение има? Нали е спасен живот, нали е осигурено щастие?

Бъдете много щастливи, мили осиновители! Независимо дали сте отворили сърцето си за куче или за котка, с порода или съвсем без хич – животът е живот, независимо какво тяло го носи и вие сте го спасили, протягайки ръка на едно отритнато и самотно създание!