Уж обикновен ден, а за нас във „Фермата“, петък 13ти си беше направо празник!

Не, че не се радваме, когато се осиновяват кутрета. Радваме се, разбира се – няма нищо по-хубаво от това, кутретата да не прекарват детството си зад решетките.

Но все пак, за онези – големите, дето са прекарали години в приюта или пък от самото начало са с нищожен шанс за осиновяване, заради не особено атрактивен външен вид, по-напреднала възраст или по-особено поведение – признаваме си, радостта е двойна!

Няма да говорим повече,
Дами и господа, представяме ви нашите нови немски граждани:

Виктория е с нас от кутре. И от тогава си е такава – срамежлива и свита. Треньорът ни вложи месеци труд в „очовечаването“ й. И се получи. Най-сетне има шанс за дом и за Виктория!

 

Ласи е бил обичан домашен любимец в продължение на 8 години. Затова, когато стопанката му почина и Ласи дойде при нас, нямахме голяма надежда, че ще успее да се приспособи или пък, че някой ще го избере за осиновяване. Напразно сме се тревожили – Ласи получи своят билет за Германия бързо и не му се наложи да свиква с приюта!

Бери е един от ортопедичните ни пациенти. Беше приета в клиника „Франциска“ с приоритет, след сблъсъка й с кола. Любвеобилно и весело кученце, не чака дълго.

Симпатягата Джони е и късметлия – беше намерен от човек, който не е безразличен. Тъй като тогава приютът ни беше пълен, включихме го в списъка за чакащи прием, а дамата, която го намери, стана негов приемен стопанин. Два месец по-късно Джони дойде при нас. Това, разбира се, беше едва началото – днес Джони маха опашка в Германия!

Мария е прекрасно куче – размаханата й опашка говори повече от думите.
Среден размер, средна възраст – не очаквахме скоро да се разделим. За щастие, не се случи точно така – Мария не само замина бързо-бързо, но стана и първото осиновено куче от този транспорт. Вече дори ни изпрати домашни снимки!

За Фрея това е трети шанс, след като два пъти е изоставяна – и двата пъти не по нейна вина, а поради злощастно стечение на обстоятелствата. Ние обаче вярваме, че нейното светло бъдеще е в Германия и най-сетне ще има своите истински хора!

Бен определено беше любимец на персонала в клиниката и сбогуването им с него беше трогателно.

Здравей, Германия!

Учудващо е, че не се намери дом за Сузи тук – тя е тъкмо от предпочитания за осиновяване тип – бивше домашно дребосъче. Е, вместо да чака още, Сузи предпочете да научи немски.

Джими! Определено сред най-милите ни мишоци! Дойде във „Франциска“ за лечение, но беше такъв мил главун, че след края на лечението се отказахме да го връщаме на улицата. Фактът, че Джими е момче германче показва, че сме били прави да го задържим!

Взехме Радостинка от общинския приют в Богров – правим всичко възможно да приемаме редовно някое и друго куче от там. Въпреки, че е перфектна, млада и мила, никой не спря поглед на нея в България.

Шира е каръка на миналата година. Намерена като кутренце, заедно с майка си и цялото си кучило, тя остана в приемен дом, докато бъде ваксинирана. И тъкмо в деня, в който трябваше да дойдат при нас, по време на игра Шира счупи крачето си. Едно по едно, братчетата и сестричетата й бяха осиновени. Шира премина през ортопедична операция. Майка й замина за Холандия и беше осиновена. Шира се възстановваше от операцията.
Когато всичко беше наред здравословно, тя не беше вече кутре и осиновителите тук вече не се вълнуваха от не.
Най-сетне лошият късмет свърши!

Подобен е и случаят с Багра -имаше демодекоза, докато беше кутре, после пък никой не я поиска.
Няма значение – Багра е вече германка!

Тринайстият войн на този транспорт е Аврора. Тя няма дълга история за разказване – намерена, отгледана в приемен дом, докато се ваксинира, но пораснала твърде голяма и твърде тъмна, за да се надяваме на осиновяване тук.

Това е то! На петък 13ти, 13 големи кучета заминаха към своя нов, по-добър живот! Добре, че не сме суеверни!

Добрите новини не свършват тук! На връщане, бусчето ни за втори път се отби през Австрия, за да приберем даренията, събрани от нашите приятели от  Stibis Hundeparadies! Над 1600 килограма чудни салами за кучетата ни!
Благодарим Сандра, за щедростта!

17 април 2018 | Блог

Facebook коментари:

  1. Анонимен

    Направо се расплаках от радост за тях наистина заслужават по добър живот …

  2. Анонимен

    Страхотни сте !

  3. Благодарни!

    Благодарим,Благодарим,Благодарим…! Продължавайте все така да спасявате тези невинни души.

Коментирай: