Споделяме с вас най-голямата си радост – щастливците, осиновени в България.

Какво нещо е само… да видиш своя някога нежелан приятел избран за обич и грижа от добри хора. Да си свидетел на безценните първи моменти, когато пламва искрата – няколко погледа, развята опашка, топли прегръдки, смях, сълзи…

Обичаме ви, мили осиновители!

Злати

Доведоха ни я през април – ударена от кола и напълно парализирана. Беше страшна картинка. Злати лежа скована и неподвижна почти месец, дори не можеше да пие вода сама. След седмици раздвижване и лечение, включващо кортикостероиди, храброто момиче се пребори и успя да се изправи на крака:

За наш пълен ужас, Злати беше едно от кучетата в карантинното, където през май пламна ганата. С имунитет, отслабен от дългото лечение, тя стана първото куче, което се зарази от болния Бенджамин. И макар за нея да беше важно да тича и да се движи, Злати трябваше да остане още месец в клетка – докато се борим за живота и.

Злати обаче е истински борец и обича живота както никой друг. Въпреки, че всички фактори бяха срещу нея, тя успя да пребори ганата и да се възстанови напълно, без трайни поражения. Издържа стоически целия период на изолация, докато смогнем и с ваксинирането и – се яви в пълна прелест и крепко здраве в сградата на кучетата – в клетката на смешкото Рубен.

А днес… Днес животът на Злати е съвсем различен. И е така, благодарение на Росен и Юлия Гаджински, които и подариха най-съкровения дар – собствено семейство. Росен и Юлия не бяха съвсем уверени в себе си и първоначално взеха Злати с приемен договор – да поживеят заедно, да видят дали могат да се сработят и да се справят с новите задачи. Това беше в петък. Как само се зарадвахме, когато ни се обадиха още в понеделник, за да кажат „Злати е нашето куче, а ние сме нейните хора!“

Бори

Едно от нашите 7 черни меченца – Бори, се сдоби с прекрасно семейство! Осинови го Стийв Хобороу – за радост и щастие на трите си прекрасни, нежни дъщери.

Стиви

Мъничкият Стиви дойде заедно с мъж и дъщеря му. Бяха го гледали да се щура объркан край блока известно време и решили да го донесат във Фермата. Кучета като него не се справят с оцеляването и не им е мястото навън, но… тук просто нямаше къде пиле да прехвръкне. Увещавахме хората да го ваксинираме и да го задържат малко, но таткото не искаше и да чуе. А момиченцето така се разплака, че накрая един от гледачите – Жоро, се съгласи да вземе Стиви у дома за месец, нищо че вече беше пълен с животни и самият той има малко момиченце…

Това обаче е последното приключение на юнака, завладял толкова млади женски сърца. Сега 10-месечният Стиви е любимото куче в дома на Николай Генов – гушка се на собствено диванче и е най-щастливият глезльо на света!

Тоби

Щастлив и нагушкан у дома си е вече и мъничкият сладур Тоби! Той е голямата радост на Йоана и Иван Алексови в апартамента им в кв.Банишора.

Марк

Сладурът Марк беше намерен като ситно захвърлениче и прекара първите си месеци като обично момче в добър приемен дом. Хората мислеха, че ще му намерят стопани, но Марк си израстна така, без да срещне своя човек, докато вече не можеше да стои при тях и дойде в приюта.

Тъкмо навреме! За да може да се завърти пред очите на Тома Васев и съпругата му. Те го харесаха много още от първата среща и решиха да му подарят дом, заек и… страхотно момченце – да растат и да се радват на живота заедно!

Мъри

Мъри е изоставян вече два пъти. Първия път ни го доведоха като малък – купили го, но не очаквали да е толкова енергичен, изял къщата, не ги слушал… Типично лабрадорско бебе. Досещате се, че за него тук имаше много кандидати. Избрахме хубаво семейство, където вярвахме, че ще е възпитан и щастлив, но година по-късно Мъри се върна тук – нервен и хапещ. С отчаяние и яд изслушахме как „кучето е такова, защото е от приют“ и го затворихме пак в клетка.

Този път вече, нещата наистина бяха изпуснати. Малкият Мъри се беше превърнал в силен, доминантен мъжки без никакво уважение към хората, същински безобразник – от тези, с които се гледаме през решетките с години. Вече обаче се изясни, че магарето е галеник на съдбата. А тя му изпрати София Калинова.

София разпозна безумеца от първата им среща. С майка и доскоро бяха гледали не по-малко проклет доберман и съдбата на нежелания хулиган ги трогна дълбоко. Нещата се затвърдиха, когато Мъри се засили да хапе майка и, а София му направи такава корекция, с която всеки от нас би се гордял. Как само се молехме да не се откажат от него и да дойдат втори път…

Днес Мъри живее царски живот, редом с човек, който истински го разбира. Все така се опитва да безобразничи, но получава правилните напътствия от София (а понякога и от кобилата, посредством копито) и става все по-кротък от ден на ден.

Благодарим ти, София, че му даде този уникален шанс да стане твоето добро куче!

Бъки

Точно както за децата няма нищо по-добро от това да растат с куче – за да станат щедри, добри и отговорни хора, така и за кучетата няма нищо по-добро от това да растат с деца – за да станат обичливи, весели, добри животни.

Мая Балтаджиева направи най-доброто за две същества – своята дъщеричка и малкия ангел Бъки. Двамата вече са неразделни в игрите и в спокойните мигове. Какво щастие само…

На добър час!

13 септември 2017 | Блог

Facebook коментари:

  1. Росица Тодорова

    Нямате представа какво прекрасно куче е Мъри. Сладък, сладък, сладък и се пъха да го галиш и играе, и пази. Човек едва ли може да иска нещо повече от едно куче – съвършен е.

  2. Rossy

    Желая на всички много щастие заедно!

Коментирай: