В АРСофия си имаме един любим брояч – този, който отчита броя на осиновените животни (в горния десен ъгъл). За нас той е нещо като туптящото сърце на приюта – започнахме от 0000 през 2010, а току-що превалихме 5000!

Това е общият брой на задомените в България, Австрия, Германия и Холандия. А съотношението задомени в България спрямо в чужбина е 1:4.

За кучетата, които сме задомили тук, в България, си имаме отделен брояч – поредните номера на осиновителските ни договори.

За нас е щастие и гордост да ви представим куче #1000, осиновено в България!

Как започна всичко

Приехме го прези април. Изтерзано, полу-плешиво, гладно до смърт и щедро на целувки кутре, покрито с толкова паразити, че неусетно всички в приюта започнахме да го наричаме просто Въшко.

Махнахме каквото беше останало от козината му, започнахме да го захранваме и лекуваме, освободихме го от пълзящата напаст и момчето стана един от нас. За съжаление – лечението му забави ваксинациите, но мислехме, че момчето е на сигурно място в карантинните.

Въшко и ганата

Май месец, в първо карантинно на приюта избухна гана. Кутре, подобно на Въшко (Бенджамин, също имунно-компрометиран кожно-болен мъник) се оказа носител на вируса. Разболя се, а след него последваха и другите слаби кучета от карантинното – мама Матилда, Злати и… горкичкият Въшко.

Така момчето, вече прекарало половин месец в карантина, беше карантинирано за още един месец – докато го лекуваме от гана, надалеч от другите животни – изолиран и самичък. Няма как…

Приемния дом

Успяхме да го излекуваме, пребори се юнакът. Не защото е силен или здрав, имаше съпътстващи инфекции, а просто защото е толкова жизнен и добър, че животът не искаше да го напусне, колкото и да се стараха да го скършат болестите.

Ганата обаче е коварно нещо. Преболедувалите кучета продължават да излъчват вируса с урината си месеци след утихването на болестта. Така нашите лекари взеха решение – да го карантинират за още месец.

Да затвориш кутре в кутия за 3 месеца обаче си е истинско престъпление. Дори да не е ангелче като Въшко. Затова, когато се появи възможност за приемен дом – ние скочихме до тавана. В началото на юли, прекрасно семейство го взе у дома – да укрепва, да тича и да го целуне слънцето за здраве.

Осиновяването

И ето, че дойде уреченият срок, отмина август и стана време момичетата да тръгват на училище, а Въшко да се връща в приюта. Но когато дойдоха да го оставят – нямаше и помен от Въшко. Пред нас в пълен блясък, здраве и щастие стоеше ново куче – Роки!

Оставянето на Роки в приюта не беше лесно. Колкото и да ги убеждавахме, че са му спасили живота, че са направили най-доброто за него, че са магьосници – обичта на две не става, неговите хора не искаха да се разделят с него, нито той с тях.

Така че: честитим от все сърце на Роки, Сълзица Гълъбова и цялото им семейство! Роки остава при тях завинаги, а те носят почетната титла:

Горди Стопани на 1000-то осиновено в България куче на Animal Rescue Sofia!

Благодарим ви, мили хора, бъдете щастливи и здрави, нека светът винаги да е щедър и добър към вас, така, както бяхте и сте вие за Роки (бивш Въшко)…

 

07 септември 2017 | Блог

Facebook коментари:

  1. Тони

    Честито!

  2. rossy

    Желая ви много щастие заедно!

Коментирай: