„Няма по-голямо богатство от едно туптящо сърце, което нямаше да бие без теб…“

Изоставената мама Мая

мая 7

Приехме Мая с 5 бебета от кв.Левски – изхвърлена с тях посред нощ, напълно объркана и изумена. За всеобщ потрес – нашите гледачи я познаха. Оказа се кученцето на човек от Горни Богров. Родила нежелани бебоци и злодеят намерил начин да се отърве от отговорността си…

мая (4)

Понякога злините могат да се превърнат в истинско щастие. Мая беше доведена в приюта от прекрасен човек – Станислава Атанасова. Станислава беше решила да я осинови, когато откърми мъничетата си и наистина го направи. Днес малкото момиче е щастливо и добре гледано в истински дом, а бебчетата чакат своите хора.

мая 6

Добрият Тошко

Приехме Тошето през март – със счупено краченце. Беше го блъснала кола и той не можеше изобщо да ходи. Тогава вие не го подминахте и му подарихте операцията, от която имаше нужда, за да се възстанови. А после Тоши стана едно от най-милите ни маймунчета – весел и игрив, добър със всички, енергичен и щур младеж.

тошко 6

За черните кучета в приюта обаче има един закон – по правило, никой не ги иска. На Тошко обаче му е било орисано щастие. И то се яви в живота му чрез Стефан Недев.

Стефан дойде във Фермата, за да намери точно своето куче. Не на външен вид, а по душа. Кучето трябваше да е весело и дружелюбно, а също така – да се разбира с младото хъски на братовчед му, с когото често прекарват дните си заедно – у дома и на път.

тошко (4)

След няколко посещения и много запознанства, Стефан се спря на Тоши. За нас беше истинска радост да видим как Тоши следва Стефан по петите, а когато доведоха и бъдещата му най-добра приятелка да се запознаят – работата стана съвсем сигурна! На добър час!!!

Мъничката Джуджи

Джуджи и Буджи бяха две микроскопични сестрички, изхвърлени насред нищото до каменната кариера на село Лозен. Вероятно са от мама-хъски с неизвестен баща – едно ситно-ситно мъниче – Джуджи, и три пъти по-едрата и сестричка – Буджи.

джуджи 11 (1)

Росен Йорданов е сред най-внимателните и мили хора, които са идвали да осиновят куче от нас. С Джуджи се харесаха от първия миг – джудженцето направо грабна сърцето му – толкова ситно и слабичко сред десетките кутрета в клетката.

джуджи (1)

Днес Джуджи вече си живее царски с Росен в кв.Надежда и никога повече няма да бъде нежелана, напротив – ще бъде обичана принцеса до последния си ден.

джуджи 12

Влаченият с кола Деди

Луиза Цветкова намира 10-годишния симпатяга Деди в предсмъртна агония – вероятно влачен с кола, с дълбока прорезна рана на врата и охлузване до кост на задните крачета. Грабва го, води го на лекар и успява по чудо да спаси живота му. С толкова тежки рани обаче Деди трябваше да се лекува стационарно цял месец – а дори в най-щедрата към бездомните кучета клиника, това би било цяло състояние.

dedi dedi1 dedi2

Приехме Деди при нас за да довършим лечението му, но при такова пренаселване на приюта – нямаше как да го вземем за постоянно. Така че се уговорихме – да направим всичко по силите си да го закрепим, а след това Луиза да го прибере у дома.

деди (3)

Деди далеч не е първата и последната грижа на Луиза. Съжителството му със семейното куче не е лесно и вероятно ще трябва да търсят друго решение за последните години от живота му. Но той винаги ще може да разчита на нея и никога повече няма да остане сам в беда…

Хронично-болният Фигаро

Алесандро Молонаро и Федерика Монтиколомбани са страхотни, сърцати италианци, избрали България за свой дом. Те дойдоха в приюта миналия месец да си осиновят куче, но вместо това се прибраха у дома с 5 изоставени новородени кутрета, които да хранят и изпишкват по 8 пъти на денонощие.

Обяснихме им още тогава, че новородените оцеляват трудно дори и при най-добри грижи, че ако успеят да отгледат 2 от 5 до едномесечна възраст заслужават медал. Благословихме ги безброй пъти за всеотдайността, но изобщо не предполагахме, че ще се справят толкова невероятно добре!

фигаро (4)

Днес „техните“ бебета са вече здрави и силни едномесечни тупарлаци. Живеят в апартамента им, заедно с тях и една много търпелива котка, но си мислехме, че след това изумително приключение няма да искат да имат куче повече. Алесандро и Федерика идваха много пъти в приюта и опознаха нашите муцуни. От тях един герой направо им се залепи като пощенска марка. Хронично-болното хъски – Фигаро.

IMG_0998 IMG_1010

Приехме Фигаро плешив и окаян тази зима – в началото на годината. Бяха го изхвърлили на Витоша в дълбокия сняг – да се оправя както може. Не се оправяше. Ама никак. Вече във Фермата стана ясно, че Фигаро има нелечима болест, която ще го мъчи до края на дните му. Това е нещо като анти-джакпот за приютското куче, гаранция за вечен живот между 4 решетки – завинаги.

Обяснихме на Алесандро и Федерика всичко това. Че момчето не може да се излекува, че трябва да пие лекарства постоянно, да му се правят редовни изследвания в клиника в Германия, за да се следят дозите на медикаментите и да остане във форма. Както и за бебетата – си знаехме вътрешно, че работата е обречена.

фигаро (5)

Ние ли сме станали песимисти или Алекс и Феде са вълшебни хора, които някоя висша сила ни е изпратила, за да ни даде надежда? Не знаем. Но днес Фигаро е най-щастливото хъски на света – живее втория си живот с тях във Борово, деликатно заобикаля котката и внимателно наблюдава как растат 5-те бебета…

фигаро (8) фигаро (12)

Какво още можем да кажем освен да си пожелаем тихичко на този свят да има повече такива хора – с неуморни ръце и безкрайни сърца, в които има място за всички – независимо колко трудно може да бъде понякога…

фигаро (9) фигаро (10) фигаро (13)

10 август 2017 | Блог

Facebook коментари:

  1. Rossy

    Благословени да са осиновителите и много щастие заедно с кучовците!

Коментирай: