19576423_10210199209082104_1488943895_n

„В началото се страхувах. Страхувах се, че може да са болни, че някои ще умрат. Страхувах се, че ще бъде непосилно трудно. И най-вече – страхувах се, че когато дойде времето да си тръгнат, ще страдаме – и аз,  и те. Мислех си, че мъничките им сърчица ще бъдат разбити, ако след месец у дома, накрая ги отпратя.

После осъзнах, че се тревожа за своето сърце, не за техните. Те бяха щастливи – изследваха света с новите си стопани, играеха в новите си домове по цял ден, раздаваха обич . А за мен оставаха нагризаните мебели и тъгата от раздялата…

Звучи егоистично, но продължих да бъда приемен стопанин заради радостта, че всички те, моите приемни кутрета, са щастливи, заради мен. Играят, защото аз ги научих. Изследват света, а аз съм причината да останат на този свят. Раздават обич, защото аз ги обичах.

стела3 19578053_10210199208202082_1265770622_n 13555822_10208952784390859_175143079_o

Не казвам, че е лесно, защото не е. Всеки път ми се иска да обявя във „Фермата“, че ето това кутре е моят единствен и неповторим приятел и ще го задържа завинаги. А те се усмихват и ми отговарят така:

„Можеш да го задържиш, разбира се. И ще го спасиш, ще сте щастливи. Но всъщност, ти вече го спаси, а то ще бъде щастливо и другаде, след седмица-две няма да те помни“.

И аз плача и изпращам любимото кутре в новия му дом. И после взимам следващото кучило окаяни дребосъчета. И ги уча да играят, да изследват света, да обичат.

Познавам фермерите едва от две години и след всяко приемно кучило  почивам месец-два. И въпреки това, днес с радост и гордост обявявам, че аз съм причината 86 кутрета да са живи и здрави, обичани и обичащи.

Не пиша това, за да се похваля. Пиша го, защото аз спасих 86 кутрета. А ако още 9 от нас се престрашат?

Приканвам Ви, мили приятели – не се страхувайте! Станете приемни стопани!“

19576330_10210199210122130_508955562_n

Публикуваме писмото на И.З. със съкращения и надежда: не деветима, а само трима да се престрашат да опитат; а пък от тях – само един да остане с нас… тогава би имало здраве и живот за още десетки изоставени бебчета, на които иначе не бихме могли да помогнем.

Срокът за отглеждане на кутрета обхваща времето между намирането им и третата им ваксина. Около 30-45 дни, в които се изгражда имунитет и връзка с хората. Ваксините и обезпаразитяванията се правят безплатно в приюта, в случай, че е необходимо – можем да помогнем и с храна.

Всеки ден се налага да отказваме помощ на изоставени бебчета защото няма свободни места в карантинните отделения. Един единствен приемен стопанин може да спаси стотици животи. Но и едничък да спаси – пак е безценен.

Ако искате да помогнете, изпратете ни ваши координати по мейл или във Фейсбук, за да можем да се свържем с вас.

29 юни 2017 | Блог

Facebook коментари:

  1. cara-vania

    Скъпи приемни майки/бащи,

    Всеки, който обича животните, ще разбере радостта от отглеждането на малко или болничко животинче. Всеки, който е гледал, знае грижите и обвързаността с такова „дете“ в дома.
    Наистина има и малко страх за това, ще се справиш ли с трудностите и проблемите. Но аз никога не съм се притеснявала от това, защото даваш шанс на този животец, а до теб са винаги за подкрепа хората от АРС!
    Егоизмът на приемните стопани е благороден! Такава обич и разбирателство се постигат с животинките, че вече ги познаваш като личности, те се развиват в ръцете ти като характери, от своята първа изстрадана затвореност те разтварят душичката си за любов към теб! С нас те стават прогледнали души, те са почти като хора само дето не говорят, но аха-аха да го направят.
    Освен „риненето на Авгиевите обори“ както аз го наричам, има и другия момент на седене на миндерчето, на гушкане, на приказки, и на раздялата, защото отиваш да се грижиш за другите в семейството и да ходиш евентуално и на работа.
    Но твоите приемни дечица са там и безрезервно те чакат и обичат!
    Станете приемни майки и бащи ако имате тази възможност!
    С обич
    Ваня

Коментирай: