Каквото и да кажем за състоянието на психично-здравната ни система – ще е недостатъчно. Казано вкратце – такава почти не съществува – а каквото има, се крепи на огромните усилия на отдаден медицински и клиничен персонал. И така, наред с бездомните кучета, улиците на нашия град бавно, но сигурно се изпълват с хора, нуждаещи се от психиатрична грижа, останали без подслон и приятел, забравени и невидими за минувачите.

01 02

От районното в Елин Пелин се обадиха на д-р Станкова. Полицай Стойчева – прекрасен човек, с голямо сърце за животните. От 8 дни, в дома на починала жена, били затворени 4 кучета – без храна, без вода, без изход навън.

Не всички „забравени“ хора обаче са без дом. Някои от тях остават с години на самотек в къщите си – изпълват ги с предмети, боклуци, животни… Да, със животни – безмълвни котки и кучета, които смятат, че спасяват, но ги принуждават да живеят в немислими условия, понякога да търпят жестокост, друг път глад, но винаги – да водят един объркан, страшен, ненормален живот.

05 06

Когато д-р Станкова и Светльо пристигат на място – заварват този кошмар. Къща, потънала в изпражнения, мръсотия, вехтории, паяжини, прахоляк… Всичко разхвърляно наоколо сякаш е вилнял ураган. А в коптора – 4 полудели от страх и жажда кучета. Те вероятно никога не са виждали друг човек освен стопанката си.

Кого наричаме „събирач“? Всеки, който има повече животни, отколкото възможности да се грижи за тях е такъв. Това може да е възрастна жена в апартамент с 33 котки (Св.Троица); стар човек с 18 кучета (Елин Пелин); двойка болни хора в изолация със 7 кучета (с.Балша)… Свързва ги едно – животните им се отглеждат в немислими условия, а когато предложиш помощ за задомяване и изтеглиш животни от там, на тяхно място се прибират още толкова, ако не и повече нови котки и кучета.

03 04

Винаги, когато работим с животни се опитваме първо да се разберем с тях без помощни средства. Понякога няколко добри думи стигат, за да успокоиш едно много уплашено куче. Със животни, които не са виждали човек обаче – страхът и реакцията са твърде силни, за да можеш да посегнеш с ръце без да получиш отбранително ухапване.

За огромно наше съжаление, 6-годишният ни опит показва, че работата със събирачи е кауза пердута. Имали сме много такива случаи, опитвали сме се да повлияем по всевъзможни начини: с думи, с добро, с караници, с полиция… Истината е, че това е психична болест. А социална система – няма. И ще продължим да срещаме още и още животинки в беда, поставени там от своите… „спасители“.

07 08

Улавянето на животните е било изключително трудно, а едно от кучетата се е скрило в недостъпна дупка и не е можело да бъде извадено. Със съгласието на наследниците, д-р Станкова и Светльо оставят къщата отворена, храна и вода на няколко места, с надеждата, че кучето само ще намери пътя си навън, когато се успокои.

На нас не ни остава друго, освен да се опитваме да помогнем поне на „отпадъчния продукт“ – тъжните, несоциални, запуснати животинки, които остават, когато хората им напуснат този свят. Повечето кучета, които сме прибрали от събирачи са или възрастни, или болни, или в ужас от човешкия род.

09 10

Вече при нас, това са тримата, които нашите хора успяха да измъкнат от ужаса. Две по-големи момчета. Уплашени и гладни до смърт. И едно миниатюрно мъниче – също момче, но малко по-спокойно от другите. Надяваме се, че това ще е краят на техните перипетии. И с времето, с помощта на доброволците и добрата храна, тези препатили герои ще получат спокойствието и щастието, което винаги им е липсвало.

Ако решите да ни помогнете да се грижим за тях, и техните братчета и сестрички по съдба в приют „Фермата“, те ще са ви безкрайно признателни – всяко ДАРЕНИЕ е от помощ, дори най-малкото.
Благодарим на всички, които помагат този приют да съществува и работи.
Без вас – тези кучета щяха да бъдат обречени.

18 май 2016 | Блог

Facebook коментари:

Коментирай: