Тази история е писана от един и същи човек, но всъщност имам чувството, че са двама. Уж минаха само 4 години, а се усещат като десетки. Надя от 2010 тъкмо е намерила първите си захвърлени новородени. Надя от 2014 вече не помни броя на кутретата, минали през дома й и стария приют Богров. Знае само, че са хиляди. А причината за тази промяна, са именно тези три новородени кутрета. Така започна цялата кучешка одисея…

7 април, 2010

На теория, новородените кученца имат толкова нищожен шанс да оцелеят без майка, че дори не си струва да се обръщаш по посока на писъците.
На теория, ако все пак искаш да си хуманен, най-добре да евтаназираш натирените бебенца.
На теория, не трябва да се хаби ресурс – човешки и финансов – за обречени каузи.
На практика обаче се оказа невъзможно да подминеш. А дори да го направиш, оправдавайки се с двете 30 килограмови кучета, чиито поводи държиш във всяка ръка, после се връщаш, уж само да погледнеш и съвсем случайно си носиш удобна кутия.
На практика, след като си ги прибрал, затоплил, нахранил и изпишкал, не можеш да ги заведеш за евтаназия.
На практика знаеш, че дори да умрат, то не трябва да е, защото не си се опитал да помогнеш.

Аз съм човек теоретик, хич ме няма практически.
На практика обаче имам три новородени кутрета в спалнята и чакам да стане полунощ, за да ги храня отново.

Прекрасни са – две са като горещ шоколад, а едно -мляко с какао. Две момчета –Турбо и Дизел и девойката Мерцедес.

Не знам, колко са големи – нямат пъпна връв. Нито са прогледнали. Сега, като се загледах – и опашки си нямат.

Ще ги снимам утре, ако има живи.

DSC01712DieselTurbo
Mercedes
И трите оцеляха. 4 месеца по-късно се сбогувахме, защото те отидоха да чакат осиновителите си в Холандия.
007004006
2014
За Йенте (бивша Мерцедес) сме ви писали и преди. Тя е неколкократен шампион на Холандия по аджилити и послушание.
100_7627
По думите на стопанката му Елън, Дизел е „най-прекрасното куче, което съм срещала през живота си“.
10596193_10204606230139997_979187073_n (1)
10596274_10204606246540407_1312798864_n
Макар да са осиновени далече един от друг, тримата често си организират срещи:
post-8318-131019841646_thumbpost-8318-131019868276_thumb
post-8318-131019934979_thumbpost-8318-131019935623_thumb
Поуката от тази история за нас е една – колкото и да са малки шансовете, струва си да се бориш. Всяка безсънна минута и сълза на раздяла се изплаща хилядократно, когато ги видиш щастливи в домовете си!
П.П. Винаги имаме нужда от приемни домове за най-малките. Ако искате да спасите някое такова мъниче, пишете ни office@arsofia.com

13 август 2014 | Блог

Facebook коментари:

  1. Ирена Димитрова

    Уникални СТЕ. ВИЕ СТЕ ХОРА! И се радвам, че се срещнах с ВАС! 🙂

  2. Rossi

    Добре че има добри хора по света

  3. Rossi

    Детелина, защо не им се обадиш на телефона на АРС?

  4. Рокси

    О, миличките! Толкова се радвам, че историята има щастлив край!

Коментирай: