Не е тайна, че си умираме да си разнообразяваме живота. Аха-аха да ни доскучае и на някой му хрумва гениална (за него момент) идейка – как да си помогнем в работата. Естествено, на едно от първите места в приоритетите ни, са кастрациите. В това отношение сме особено алчни – все ни се виждат недостатъчно. Ето защо, решихме да отворим вратите на операционната зала, за стажанти от братския холандски народ, учащи се в един от най-добрите ветеринарни университети в световен мащаб – този в Утрехт.
С любезното съдействие на г-н Хано Бергер от Dieren Stages ни потръгна на върволица от млади и симпатични ветеринари, които освен навалица в операционната, направиха и още едно чудо – увеличиха броя ръце на нашите докторки и съответно – броя животни, които кастрираме, скочи драстично.
Шарлот и Моник прекараха при нас лятната си ваканция и удивително бързо надобряха в дебрите на българския език. Трябваше да ги чуете, как приемат куче за операция и коментират помежду си:
-Аааа, момачице е!
-Дообре!
Майкъл пък до последно разказваше потресен, как без да иска си поръчал шкембе чорба и била ужасно безвкусна (кой да му каже, че има добавки като пипер и чесън).
Уви, споменът за Roos и Jaap е свързан и с един загубен облог – опитахме се по имената да познаем пола им, но аз се издъних с Роос, която, противно на очакванията ми, се оказа дама.
Тъй като Карен и Ана са по-малки от останалите, с нетърпение ги очакваме и догодина. Карен се кани да доведе и кутрето Добре, което осинови от нас. Няма търпение колегите и приятелите й да започнат да я питат, какво означава „Добре“ и тя да им казва “ОК”.
Всеки един от тях отнесе нашето послание към дома си (освен Карен, която си има и Добре), в замяна ни остана спомена за неоценимата им помощ и приятната им шарена компания.
Интергрупата за защита на животните в ЕП с писмо до премиера
Кастрационна кампания в ромските махали II – 08.05 до 22.06.2012
Страхотният нов живот на Мърфи
Maрк прелестният
Анечка с трите лапички
АКК – Асоциация на организациите за защита на животните в България
СПЕШНО: Помощ за Жельо
Пътят към щастието на Белла
декември 12th, 2011 at 17:26 |
Наистина ще е тъпо да не са поканени български студенти!
декември 12th, 2011 at 18:07 |
Румен Тошков: „Новината е страхотна, но има наши студенти които можеше да се включат. Съжалявам
че те не са придобили този опит които са получили чужденците на наш гръб, но нали сме дашни“
Елена: „Наистина ще е тъпо да не са поканени български студенти!“
На ваш гръб, казвате? На ВАШ гръб???
Дали да плача или да се смея – не знам. По-скоро ще взема да се ядосам.
Приютът работи вече ВТОРА година и винаги е приемал доброволци за ВСЯКА дейност. Писали сме не 1, не 2, не 30 пъти за нуждата ни от доброволци ветеринарни лекари и техници.
Благодарни сме на вашите колеги от Добро Хрумване, ЦВК и Новет, които са се включвали с доброволна помощ в работата ни. Да са живи и здрави, че ги има – на пръсти се броят ветеринарните лекари, готови да заделят от своето, за да помогнат на кучетата в беда.
Арогантно и нелепо е да коментирате по подобен начин точно тази информация. Трудно ми е да изразя с думи възмущението си, едвам се сдържам да не кажа нещо грубо. На „ваш гръб“, казвате…
Не знам дали си давате сметка, че линкът, който сте дал е от сайт с измислени новини. Но в светлината на вашия постинг: готова съм да се съглася с измисленото интервю. Неспособни сме – защото все гледаме в паничката на другия, господин Тошков, все някой ни е крив, все имаме мнение за всичко и претенции без основания. Впрочем, не говоря за себе си, нали разбирате или и това трябва да поясня?
Да сте жив и здрав, да помогнете на много животни, господин Тошков. Пък ние ще продължим да работим „на ваш гръб“…
Думи нямам!
декември 12th, 2011 at 18:55 |
Румен Тошков и Елена искат да работят като доброволци-ветеринари в приюта ли? Ми предполагам, че всеки доброволец е добре дошъл. По колко часа и кога искат да започнат работата си?
декември 12th, 2011 at 22:30 |
Роси, +1!
декември 13th, 2011 at 02:11 |
Мисълта ми беше, че за приюта се пише и говори в медиите от гоодина и повече и ако някой българин е искал да стане доброволец е могъл. А не сега да види, че идват холандци и да позавиди. Затова ако Р Тошков и Елена искат да са доброволци, то откога смятат да започнат и за колко време? защото е лесно да се говори, нека да видим делата им.
декември 13th, 2011 at 10:47 |
Да, аз имах предвид, че подкрепям вашето мнение ( „плюс едно“ – т.е. и аз мисля така =) Да заповядат като пишат на мейл: volunteers@arsofia.com
декември 13th, 2011 at 12:29 |
А пък аз имам идея….: да изпратите по една покана на всички възможни ветеринари в България,за доброволен труд в приюта ( дори на тези които са студенти и им трябва стаж ! ) и после да публикувате списъка на приелите и списъка на любезно отказалите и тези които въобще не са си направили труда да ви отговорят !!!
Да видим кой как и защо,тогава ! Защото наистина е лесно да се говори,но кучетата се нуждаят от дела ! В повечето ветеринарни кабинети,висят табелки с надпис “ за бездомни – нямаме намаления !!! Какво остава за доброволна работа. За съжаление в нашата мила родина ,думата „доброволен“ – все още означава „напразен “ труд !!!
Затова поклон пред вас АРС !